С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
30 12 яну 2018, 18:00, 24788 прочитания

Северът отказва да умре

Всички виждат как един регион на страната запада и никой не прави нищо по въпроса. Това ще става все по-голям проблем

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Пътят до Видин: Обещания в изобилие, пари - няма

Нужните 1.6 млрд. лв. трябва да дойдат от тол-такси, но такива ще започнат да се събират най-рано от 2019 г.

8 мар 2018

Моята инвестиционна селска къща

Интересът отново се възражда, но намирането на качествен имот е по-трудно. Около този вид бизнес има и рискове, ако се гледа на него като инвестиция с цел доходност.

2 фев 2018

Защо някои региони в България се развиват, а други не

Уроци от двадесетте най-активни центрове от икономическата карта на ИПИ

26 яну 2018

ИПИ: Една трета от страната създава 86% от произведената продукция

Липсата на добра инфраструктура е един от ограничаващите фактори за растеж, показва изследване на института

18 яну 2018

Северът няма да се отцепи. Но може да угасне

Западането на северозападния регион

12 яну 2018

Забравеният европейски век на българите

Откритият ръкопис на Петър Богдан от Чипровци обещава да промени поне отчасти разбирането за българите в Османската империя

8 дек 2017

Регионите в България: Пропаст, която не спира да расте

Оживлението през последната година е концентрирано в икономически силните области, докато по-слабо развитите райони стагнират

27 ное 2017

Този див, див Северозапад

Веломаршрути в Северозападна България

29 апр 2017

България на три скорости

Как се разпадна регионалният модел на страната след седем години в ЕС

20 мар 2015
Тайни комитети, подписки, автономия, независимост, отцепване. Българските медии развихриха докрай и без това невъздържаната си фантазия тази седмица покрай изказването на един възрастен човек от Монтана, който съобщи, че иска Северозападна България да се отдели от страната и да се присъедини към Румъния.

Борислав Каменов вероятно е доволен от вниманието към него, което предизвика. Но неговото сравнително безопасно избухване надали е последният проблем, който България ще има със своя северозапад. Очевидният факт е, че регионът е рана, която десетилетия наред се инфектира и гангрената е напът да изстиска живителните сили на тази част от страната. Това не може да остане без последствия.

Омагьосаният район

Западането на градове и региони не е нито ново, нито непознато явление. По същия начин, по който някогашните търговски центрове в Балкана са отстъпили мястото си на новите градове, някогашните центрове на индустрия западнаха след затварянето на заводи. Това не е процес, който се случва само в България. Всички страни от постсъветското пространство страдат от него, както и доста страни на Запад. Всъщност в последния кохезионен доклад на Европейската комисия се казва, че има сериозна заплаха от обезлюдяващи се и неконкурентни центрове, чието население изтича към мегаполисите.

Проблемите в трите области, които формират Северозападна България - Видин, Враца и Монтана, са подсилени от факта, че населението на България така или иначе намалява и изтича - към София и на Запад, а стандартът на живот се срина на много ниско ниво, от което започна да се възстановява и ефектите от това не се усещат почти никак там. Ако цялото население на страната е намаляло с 4% спрямо 2007 г. и с 10% спрямо 2001 г., то за Монтана тези стойности са съответно 6,5% и 8%, за Враца 11% и 22%, а за Видин - цели 12% и 24%. Най-големият спад е в работоспособното и образованото население, което се отразява логично и на икономическите способности на региона.

БВП на човек от населението в Северозападна България е с една трета по-нисък от средния в страната, като от 2000 г. насам ножицата се разтваря с всяка изминала година. Средната заплата е с 20% по-ниска спрямо средната стойност за страната, безработицата е по-висока, а инвеститорите по правило заобикалят региона (виж графиките). Най-зле е област Видин, където бедните достигат близо 50% от населението, а средното брутно възнаграждение от години е най-ниското в България.

Това затваря омагьосан кръг - липса на население, липса на инвестиции, които да създават заетост и да вдигат доходите и отново влошаване на демографията. Това, което би трябвало да притеснява много, много сериозно политиците, е дългосрочното влошаване на способностите на този регион. И в трите области – Враца, Монтана и Видин, делът на хората с висше образование е под 20% от населението в работоспособна възраст. За сравнение - в област Пловдив една четвърт от хората са завършили университет. Представител на компания от аутсорсинг сектора разказва, че при разкриването на офис в Монтана лесно са намерили хора с чужд език, но се оказало, че те по-трудно се нагаждат към типа работа в сравнение със служителите в софийския и търновския им офис. Тези проблеми само ще се задълбочават.



Пътища, пътища, пътища

Парадоксално, част от проблема на Северозапада е свързан с неговата география – въпреки че се намира между най-пълноводната река в Европа и на границата с две държави, регионът остава "заключен". Това важи за доста градове по дунавската равнина, както и граничните региони - анализ на ИПИ показва, че със сходен проблем са и Силистра и Кърджали.

Основното решение на тази спънка е инфраструктурата. Дунав мост 2 беше най-голямото и важно парче от липсващия транспортен пъзел на тази част на България, но сам по себе си той не може да реши нищо. С кола 200 км до Видин от София се взимат за между 3 и 4 часа. За сравнение - 230 км до Стара Загора се взимат за малко над 2 ч. С автобус за времето до дунавския град може да се стигне до Бургас, а за влакове няма и смисъл да се говори. Изключително трудно е да видиш конкурентните предимства на дадено място, ако не можеш да стигнеш лесно до него.

"Наличието на добра инфраструктура влияе на решението на даден инвеститор накъде да се насочи", казва Зорница Славова от ИПИ.

Илюстрация


Тук държавата носи огромна вина. Насочването на всички европари към Южна България, както и дългите години пренебрегване на всички транспортни нужди на северната част доведоха до естествено разделяне на страната на две скорости.

Освен пътищата - още няколко неща

Инфраструктурата е най-скъпото, но далеч не единственото нещо, което може да се направи. ИПИ имат други две конкретни предложения. Едното е свързано с по-голяма финансова независимост на общините чрез преотстъпване на част от данък общ доход – например около 2 процентни пункта. В момента много малки общини нямат достатъчен капацитет и ако трябва да избират между писане на европроекти и привличане на инвеститор, по-лесно е да насочат ресурс към ремонта на поредната евроградинка. За да се стигне дотам обаче, общината полага усилия, които са невидими за хората (за разлика от градинките) и дори влиза в непредвидени разходи.

Друга мярка, която може да помогне на региони като Северозападна България да привличат инвестиции според ИПИ, е правителството да спре с практиката за административно увеличение на минимална работна заплата (510 лв. от началото на тази година) и минимални осигурителни прагове. "Във Видин минималното възнаграждение вече е около 60% от средното, така хората с ниско образование в региона губят шанса си да започнат работа", допълва Славова.

Весела Николаева, журналист от сайта Severozapazenabg.com, посочва още възможности да се влее живот. Например съюзи между община, област и бизнес, които да влагат усилие в подобряване и промяна на имиджа. Точно както България иска да се отърве от петното "най-бедна и корумпирана в ЕС", така и Северозападният регион иска да спре да се гледа на него като на умиращо място. Туризмът е една възможност. За това ще послужи както отварянето на още гранични пунктове със Сърбия, така и подобряването на корабоплаването по Дунава. България е единствената държава в съюза, която не инвестира достатъчно в почистването и поддържането на дъното на реката, потвърди пред "Капитал" представител на Европейската комисия преди месеци. За това тя дори рискува да изгуби пари. Туроператори пък вече са заплашили да спрат и малкото турове, които има до български пристанища по реката, заради липсата на поддръжка.

Вили Лилков, бивш депутат на Реформаторския блок от Видин, припомни пред "Капитал", че най-голямото политическо усилие в посока помощ за региона беше в миналия парламент, когато групата представители от трите области са подкрепили одобрената от МРРБ стратегия за развитие. Тя беше пълна с доста проекти, повечето от които нямаше да допринесат особено за подобряването му, но беше поне начало на усилие. Тази стратегия умря, защото беше отхвърлена от финансовия министър Владислав Горанов и премиера Бойко Борисов, посочва Лилков. Проблемът е, че на нейно място не дойде нищо.

А както тази седмица припомни на Борисов, никой не обича да бъде забравен.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Валентин Радев: Работи се и по версия за умишлено заразяване с чума 1 Валентин Радев: Работи се и по версия за умишлено заразяване с чума

Източникът на заразата по овцете и козите в Странджа остава неизвестен

20 юли 2018, 1412 прочитания

Срокът за актуализация на касовите апарати се удължава Срокът за актуализация на касовите апарати се удължава

За регистрираните по ДДС търговци той ще е март 2019 г., въвеждат се изисквания и към софтуерите за продажби, става ясно от проектонаредба

20 юли 2018, 1355 прочитания

24 часа 7 дни

20 юли 2018, 3682 прочитания

20 юли 2018, 3472 прочитания

20 юли 2018, 3306 прочитания

20 юли 2018, 2723 прочитания

20 юли 2018, 2277 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Износът към трети страни пада с 12.7% през ноември

Продажбите на български стоки в ЕС обаче продължават да растат. Общият експорт се увеличава с 4.8%

През чумавото

Най-важните въпроси около първите за Европа случаи на рядкото заболяване по дребните преживни животни в България ще останат без отговор

Да превърнеш детската страст в кариера

Момчил Ковачев, заместник-директор по информационните въпроси в Inter Cars, пред "Капитал"

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

20 въпроса: Емилиян Гацов-Елби

Музиката му се ражда от неговата философска и медитативна чувствителност

Жак Перети: Бизнесът ще спаси света

Разследващият журналист, който работи за медии като BBC, The Independent, The Guardian, Wired, Huffington Post, пред "Капитал"

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 29

Капитал

Брой 29 // 21.07.2018 Прочетете
Капитал PRO, Тема на броя: Колко ще е дълъг пътят към еврото?

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 20.07.2018 Прочетете