Износът към трети страни пада с 12.7% през ноември

Продажбите на български стоки в ЕС обаче продължават да растат. Общият експорт се увеличава с 4.8%

Продажбите на пшеница падат от 108.9 млн. лв. през ноември 2016 г. до едва 9.5 млн. година по-късно. Възможно е част от търговците да чакат по-високи международни цени и да не бързат с продажбите.
Продажбите на пшеница падат от 108.9 млн. лв. през ноември 2016 г. до едва 9.5 млн. година по-късно. Възможно е част от търговците да чакат по-високи международни цени и да не бързат с продажбите.    ©  Pixabay
Продажбите на пшеница падат от 108.9 млн. лв. през ноември 2016 г. до едва 9.5 млн. година по-късно. Възможно е част от търговците да чакат по-високи международни цени и да не бързат с продажбите.
Продажбите на пшеница падат от 108.9 млн. лв. през ноември 2016 г. до едва 9.5 млн. година по-късно. Възможно е част от търговците да чакат по-високи международни цени и да не бързат с продажбите.    ©  Pixabay

Продажбите на български стоки в трети страни отчитат рязък спад от 12.7% през ноември. Понижението се компенсира от растящ експорт към ЕС. Това донякъде успява да изведе общия износ на плюс, но с малко - след силен ръст от 14.9% през десетия месец на годината темпът се понижава до 4.8% през ноември. Основната причината за слабата търговия със страните извън съюза е износът на пшеница. Той отбеляза годишно понижение от над 90% до едва 9.5 млн. лв. за месеца. Спадът е основно заради по-малки обеми. Това става ясно от последните данни на НСИ, публикувани в петък.

Повечето анализатори очакват българският износ да продължи да расте и през следващата година предвид добрите данни за европейската и световната икономика. Нетният му принос към ръста на БВП обаче отслабва заради засилващото се вътрешно търсене, което води и до повече внос. Към ноември промяната му е с 15.4% нагоре спрямо 2016 г.

Търговското салдо на страната остава на минус от 5.6 млрд. лв., което е с 2.1 млрд. лв. над сумата от предходната година.

Пшеница и горива

През ноември износът на български стоки към трети страни отчита двуцифрен спад от 12.7%, като 7.1 пр. п. от понижението идва от експорта на житни растения. И по-конкретно - продажбите на пшеница, които регистрират намаление от 108.9 млн. лв. през ноември 2016 г. до едва 9.5 млн лв. година по-късно.

Втората стокова група с по-чувствително понижение е тази на горивата, които дърпат с още 3.5 пр. п. надолу промяната за месеца. Стойността на продажбите пада с над 55.7 млн. лв. до 233.2 млн. лв. през ноември в резултат на по-малки експортирани количества към трети страни (с 38% надолу).

Към ноември (т.е. за единадесетте месеца на годината) продажбите на български стоки на най-големия търговски партньор на страната извън ЕС - Турция, достигат малко над 3.7 млрд. лв., което е с 12.5% над нивата от предходната година. На второ място е Русия, където промяната е значителна - експортът нараства с 93% спрямо 2016 г. до 1.3 млрд. лв. Основен принос за повишението обаче има обратният експорт на складирани от години количества тръби за газопровода "Южен поток".

Продажбите към ЕС

Продажбите на български стоки в страните от ЕС нараства с 11.3% от началото на 2017 г., като така към ноември достига сума от почти 32 млрд. лв. Подробната разбивка ще излезе след месец, но НСИ публикува числата за октомври, когато повишението беше 11.2% на годишна база.

То е относително балансирано, като няма един конкретен фактор, който да дърпа промяната нагоре. С най-голям принос към растежа е износът на електрически машини и части (2.3 пр. п.), следван от сумата на продажбите на мед и медни стоки заради по-високите цени на цветния метал на международните пазари. От друга страна, експортът на горива се стопява наполовина през октомври, което дърпа показателя надолу.

През първите десет месеца на изминалата година износът към ЕС се увеличава с 10.9%, като половината от този ръст се дължи на по-силни продажби на български стоки в Белгия и Германия. Темпът е двуцифрен и при двете държави, като в Германия сумата на продажбите достига 5.9 млрд. лв. (с 13.5% нагоре), а в Белгия - почти 1.7 млрд. лв. (с 67% нагоре).


1 коментар
  • 1
    knb avatar :-|
    Кнб

    Те това е трагедията, другото си е говорене. Тъй като еврото се издава само на заем и то само на части банки и не на държави, то единствения нетен доход като страна идва от износа за страни извън ЕО. Това е единственото место, където може да се вземе валута без всъщност да се задлъжнее. Това увеличаване на износа към ЕО само предизвиква по-голям дълг или дискаунт от печалбата при продажбите, т.е. прави производителя по-неконкурентноспособен. И ако влезам в еврото при това положение ще е много по-лошо. Испания беше в такава ситуация като влезе и след като мина периода на началния заем дойде трагедията. Външния дълг нарастна 3 пъти.

    Малко сложно се получи, ама дано ако някой, който контролира тези процеси го прочете и се замисли малко.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход