С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 16 яну 2018, 12:53, 6171 прочитания

По-висока минимална заплата, по-високи цени

Увеличението на минималното възнаграждение води и до ниска заетост, показва проучване на ЕЦБ

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Ръстът на минималната работна заплата в България води до по-ниска заетост и до увеличаване на цените на стоките и услугите. Това показва проучване на Европейската централна банка (ЕЦБ) по темата, публикувано преди дни. Изследването обхваща 8079 компании от частния сектор в девет държави от Централна и Източна Европа, сред които и България. То е проведено през 2014 г., а отговорите на бизнеса се отнасят за периода 2010-2013 г., когато минималното възнаграждение в страната е увеличено от 240 на 310 лв., или с 29%, а икономиката все още не беше започнала да се възстановява осезателно и безработицата беше висока. Българската извадка е от 456 компании.

По-различен ъгъл

Ръстът на минималната работна заплата (МРЗ) влияе по различен начин във всяка от деветте държави. Най-популярният лост за действие обаче е увеличаване на производителността, следван от намаляване на разходи, които не са свързани с работната сила и калкулиране на по-високите разходи за труд в цената на стоките и услугите, които предлагат компаниите. Намаляването на заетостта е по-малко популярно и се проявява най-вече чрез редуцирано наемане, отколкото чрез директни съкращения. Експертите на банката отбелязват още, че липсва корелация между размера на увеличението на минималната заплата и реакцията на бизнеса. Това означава, че разликите между отговорите в отделните държави се дължат по-скоро на различия в институционалната среда, секторното разпределение на икономиката и ефектите от кризата.


Увеличението на минималното възнаграждение влияе обаче и на компаниите, в които няма хора на минимална заплата, показва проучването на ЕЦБ. В България ефектът е най-често в посока ръст на възнагражденията и по-високи цени на продукцията.

Доколко е актуално


Отговорите на фирмите се отнасят за периода 2010-2013 г., когато икономиката все още не беше започнала да се възстановява осезателно, така че е под въпрос дали и в момента бизнесът би реагирал по този начин. Така например между 2015 г. и 2017 г. общото увеличение на минималните възнаграждения също беше с около една трета (от 360 до 460 лв.), но същевременно пазарът на труда се подобрява значително, а фирмите търсят още хора. На национално ниво не само че няма признаци за ръст на безработицата, а напротив - тя достигна рекордно за последното десетилетие ниско ниво. Същевременно заетостта продължава да расте.



От друга страна, в региони като Северозападна България повишението на минималната заплата все още оказва натиск върху бизнеса да освободи персонал или да премине в сивия сектор.

Колко са на минимума

Според проучването в България минимално възнаграждение получават около 20.3% от наетите. Този дял е по-висок единствено в Румъния и Унгария. Другата особеност за България е, че около една трета от работещите в сектор промишленост са на минимално възнаграждение. Най-малък дял пък са работещите на минимална заплата в средни фирми (с персонал между 50 и 199 души) - 12.5%, докато във всички други компании те са над една пета.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

БСП и ДПС обявиха управлението за опасно, ГЕРБ: Стига истерии БСП и ДПС обявиха управлението за опасно, ГЕРБ: Стига истерии

Докато в парламента вървяха дебатите по вота на недоверие, премиерът разговаряше с футболните фенове на "Левски"

24 яну 2020, 1172 прочитания

Адвокатите сочат като най-сериозен проблем отношението на институциите Адвокатите сочат като най-сериозен проблем отношението на институциите

Анкета сред членовете на столичната адвокатура показва, че електронната комуникация със съда е най-желаното подобрение

24 яну 2020, 805 прочитания

24 часа 7 дни
Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Freedom House: България е свободна, но с предпоследен резултат в ЕС

Страната ни запазва миналогодишния резултат в новата класация за свободата в света на авторитетната неправителствена организация

Още от Капитал
Пътеводител на кандидат-програмиста

Какво е добре да се знае за академиите, които предлагат подобни обучения

Защо си отиват експертите

Отстраняването на неудобните и неадекватните партийни назначения подменя функцията на държавната администрация

Грета Тунберг и пророците на климатичния апокалипсис

Световният икономически форум в Давос отново показа пропастта между думи и дела в областта на борбата с глобалното затопляне

Възраждането на "Пирогов"

В болницата бяха открити нови клиники и приходите я нареждат на първо място в София

Ново място: Музей на илюзиите

Оптични илюзии, интерактивност и древни експонати

Цветан Тодоров - човекът на чужда земя

Две нови издания хвърлят светлина върху личността и идеите на родения в България философ

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10