С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
4 18 яну 2018, 14:15, 12496 прочитания

Какво да направим с общинските болници

Те са силно задлъжнели, изпълняват предимно социална функция и нямат ресурс да се издържат, решението е в изграждане на добра спешна помощ и връзки с областните болници

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко

- През общинските болници минават една пета от пациентите, но по нископлатени клинични пътеки.

- Повечето общини нямат ресурс да поддържат клиниките си и са силно задлъжнели.

- Решението е да се завърши пътната карта, да се изградят много добра спешна помощ и областни болници.
Къде може да бъде намерен директорът на общинската болница в Казанлък? В дежурния кабинет. Д-р Кети Маналова е специалист по вътрешни болести и преглежда пациенти. Това е нетипично за директор на голяма болница - управляващите университетските болници като цяло не практикуват. Маналова няма този избор. Лекарите тук са малко, а и тя не иска да губи скорост. "Това е нормално, преглеждам, давам дежурства, на разположение съм. Цял живот ще съм лекар, а службата "управител" не е пожизнена", обяснява тя в паузата между двама пациенти.

МБАЛ "Д-р Христо Стамболски" в Казанлък е една от най-големите общински болници в България като брой пациенти. През миналата година там са се лекували 10600 пациенти, жители на община Казанлък - точно 10% от населението. Тя има лукса да е голяма болница извън областен център, да има фирми, които я подкрепят, и млади лекари, които искат да работят там.


И въпреки всичко това болницата на Маналова се включи тази седмица в протеста на общинските лечебни заведения, защото също е заплашена от фалит. Тридесет общински болници спряха работа за час, за да протестират срещу възможността да бъдат закрити.

От около половин милиард лева задължения в здравния сектор само 100 млн. лв. са на общински болници. На практика голяма част от 121-те лечебни заведения са в технически фалит, а собствениците им – общините, по правило нямат средства за болницата, но пък и не искат да я закриват.

Защо няма пари



Има няколко причини общинските болници да губят пари. През последните седем години те са принудени да работят само по най-масовите и нископлатени клинични пътеки, чиято стойност не е актуализирана от 11 години. За сметка на това през тях минават една пета от пациентите, ползвали болнична помощ, разходите растат, лекарите и сестрите не достигат и извън големите градове предоставянето на здравни услуги става все по-невъзможно. Общинските болници също имат наложени лимити от здравната каса за брой лекувани пациенти и не получават парите си за тези, които са приели над лимита.

През 2010 г. здравното министерство въведе медицински стандарти за брой лекари и апаратура, с които трябва да разполага болницата, за да изпълнява определени клинични пътеки, платени от здравната каса. Така от портфолиото на общинските болници отпаднаха тежки диагнози като инфаркт и инсулт, както и множество други специалности. "Тогава освободихме специалистите си по съдова, гръдна хирургия, урология и инфекции. Имахме само по един лекар специалист и не можеше повече да развиваме тези специалности. Заради изискването да имаме инфекционист, с какъвто не разполагахме, затворихме и детския ентероколитен сектор със 17 легла", припомня си д-р Маналова. Така в общинските болници остават най-масовите пътеки за лечение - дори и за бронхопневмония се изискват специалисти по пулмология.
Няма икономическа логика, по която да издържим всяка година да повишаваме заплатите, да купуваме на по-високи цени консумативи, информационни системи, а цените за лечение, по които ни плаща здравната каса, да не са се променяли от 2006 г.д-р Кети Маналова, изпълнителен директор на МБАЛ "Д-р Христо Стамболски" - Казанлък

Фотограф: Капитал

В клиниката в Казанлък има 11 отделения и 280 легла, 72 лекари, 165 специалисти по здравни грижи (акушерки, медицински сестри, лаборанти и др.), както и 100 души помощен персонал. Петнадесет от лекарите са доста по-млади от средната възраст от 53 години. Това обикновено е недостъпен лукс, защото младите лекари предпочитат да работят и специализират или в чужбина, или в големите градове. В Казанлък има и множество работещи фирми (една от които е "Арсенал") и общината има достатъчно приходи, за да купи нова апаратура на болницата и да й направи основен ремонт, а с дарения от фирмите да бъдат обновени отделенията. Това е само мечта за повечето от останалите общински клиники.

Дори в тази ситуация обаче бюджетът не е розов. Приходите на казанлъшката болница през миналата година са 6.8 млн. лв., а задълженията към доставчици – 1.4 млн. лв. Огромна част от бюджета отива за заплати на персонала и ако заплатите бъдат увеличени спрямо новата минимална заплата, това перо ще надвиши приходите, казва Маналова.

Какво правим? Лъжем

Публична тайна е, че ако някъде не достигат лекари и сестри, за да се поддържа дадено заведение, се правят фалшификации. Преди седмица кметът на Белоградчик призна пред БНТ: "Поради изискването на стандартите за покриването на пътеките в нашите болници фигурират десетки фалшиви документи и дипломи, за да се покрива пътеката. На практика тези лекари не са на работа. Те си дават дипломата и идват в края на месеца за заплата. Голяма част от тях не знаят и къде са и болниците."

Това е кух модел, много наподобяващ този на БДЖ - не е важна ефективността или устойчивостта на модела, а социалната му функция. Конкуренцията от частни болници и от областни центрове е огромна и така в общинските клиники масово се лекуват възрастни и социално слаби пациенти, които нямат възможност да пътуват до близките областни градове. Това разбираемо не води общинските болници до добро финансово състояние. "В Казанлък например от 10 години има частна болница. В Стара Загора, която е наблизо, има пет болници, много болни пътуват. Но нашите пациенти си припознават болницата и предпочитат да се лекуват в нея", казва д-р Маналова. Дори и Казанлък да може да издържа общинска болница, това очевидно не е така за много от другите заведения. Въпрос на време е решение да бъде взето.

"При 10 от протестиращите болници в момента фондът за работна заплата е 83% от приходите, при други 10 от тях достига над 100% от приходите. Напълно прозрачно е какво ще се случи с тях, ако няма промяна", коментира д-р Радко Велков, секретар на Сдружението на общинските болници. Той допълва, че в момента всички общински болници са в лошо финансово състояние и оцеляват главно благодарение на упоритостта на медицинските екипи и добрата воля на доставчиците, които ги снабдяват и чакат с години да получат парите си.

Рецепта за оцеляване

Очевидно е, че искането на болниците тази седмица не беше изпълнимо. Те поискаха субсидия от още 30 млн. лв., която не получиха. От една страна, защото това би било непозволена държавна помощ, от друга, клиниките вече получават средства за работа в отдалечени и трудно достъпни райони, както и пари за спешна помощ, психиатрия, хемодиализа и др. на обща стойност 28.5 млн. лв.

Идеята държавата просто да субсидира губещи болници не е адекватно решение. Има друго и то е ясно от години. Първата стъпка е спешно увеличение на цените на клиничните пътеки. Очаква се това да стане през тази година и в бюджета на НЗОК са предвидени 400 млн. лв. допълнително точно с тази цел. Друга възможност е въвеждане на допълнителни плащания като тези за продължително лечение и отделяне на средства за легла за сестринска грижа за пациенти с хронични заболявания, за което в момента здравната каса не плаща.

Решението за бъдещето на общинските болници обаче минава през по-големия въпрос какво да се прави с болниците въобще. В момента те имат недостиг от половин милиард не само защото са недофинансирани, но и защото са зле управлявани и системата не е планирана въобще спрямо сегашното състояние на държавата.

Министерството трябва да начертае отново отменената от съда здравна карта. Тя ще покаже кои общински болници могат да бъдат подкрепени и кои могат да се превърнат в спешни центрове или диагностично-консултативни центрове с легла. Здравното министерство може да окаже техническа помощ за преструктурирането, стига собственикът – общината, да вземе подобно решение. Държавата обаче не може да вземе това решение вместо общините. "Много е важно да се отчете дали по този начин се нарушава или не основно конституционно право – това за достъпа до медицинска помощ", отбелязва д-р Велков от сдружението.

Той е прав към момента. Защото основните елементи на тази рецепта ги няма: добри пътища до областния град, достатъчно линейки, добре оборудвани големи областни болници. Европейската комисия може (волно или не) да изиграе важна роля в този процес. Заради хаоса в българското здравеопазване комисията отказа да финансира болници в периода до 2022 г., а само спешна помощ. Така по естествен път може в края на това десетилетие да се окажем най-накрая с път напред за здравеопазването.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Кандидатът за правосъден комисар разследван за корупция, БСП избра кметове Уикенд новини: Кандидатът за правосъден комисар разследван за корупция, БСП избра кметове

Саудитска Арабия намали производството на петрол след атака с дронове, фоторепортер на "Клуб Z" е арестуван

15 сеп 2019, 521 прочитания

БСП окончателно утвърди кандидатурата на Мая Манолова за кмет на София БСП окончателно утвърди кандидатурата на Мая Манолова за кмет на София

След скандал с местната структура Националният съвет на БСП номинира Анелия Клисарова за кмет на Варна

15 сеп 2019, 522 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
ВАС окончателно отне достъпа до секретна информация на Георги Гатев

Зам.-председателят на Бюрото за контрол на СРС трябва да напусне поста си

Новият играч в медийната реклама

Connected е новият бранд, отделен от портфолиото на All Channels Communication Group

ПИК-ът на отровената среда

Очернянето на годеницата на кандидат-кмет на София от кафявия сайт "ПИК" за първи път породи консенсус сред политици, журналисти и PR-и за това какво НЕ е журналистиката

Как започва вносът на боклуци в България

Отпадъци за горене започват да се внасят в периода 2014 - 2016 г., като зад начинанието е бившият директор на "Лукойл България" Валентин Златев.

Училище в облака

Стратегията на 90-о СОУ привлича все повече ученици от съседни райони и училища с иновативните си методи

20 въпроса: Ралица Петрова

Режисьорката на "Безбог" завършва сценария към следващия си филм

Софийската Индиана Джоунс

Какво остана под паважите: за Магдалина Станчева (1924–2014) и археологията на София през социализма