В дългогодишната игра на котка и мишка с обществеността в поведението на различните власти доминираше предимно бездействието - до решението на третия кабинет на Бойко Борисов в самия край на 2017 г. да промени плана за управление на националния парк, който е и под защитата и на ЮНЕСКО. Без да е предшествано от екологична оценка, решението позволява строителство на нови и разширяване на съществуващи ски писти и съоръжения в планината, като се разширяват и териториите, в които това се допуска.

Странична изненада

В интервю за "Капитал" в сряда известният български алпинист Боян Петров обяви инициативата си да внесе до края на седмицата в министерството на околната среда с копие до Министерския съвет вариант за нови промени в плана за управление, които дават възможност за постигане на компромис. В неговото предложение текстовете в правителственото решение от 28 декември, в които като изключение от забраната за строителство в парка се посочва "строителство на нови и разширяване на съществуващи ски писти и съоръжения", се променят с изключението "строителство на една туристическа въжена линия (втори кабинков лифт)". Така по думите на Петров ще бъдат удовлетворени исканията на хората в Банско и съседните общини за втора кабинка, а природозащитниците ще получат правна гаранция, че няма да се разрастват строителните дейности в Пирин.

На въпрос дали няма да бъде обвинен, че спира развитието на туризма със забраната за строителство на нови писти, Петров коментира: "Тогава ще стане ясно, че вторият кабинков лифт е само параван за други намерения. При сегашното презастрояване след новите писти ще дойдат искания за нови лифтове, влекове, въжени линии, заведения и т.н. Монополното усвояване на планината от концесионера на сегашната ски зона силно ограничава жизнената конкуренция и въобще не е в полза на развитието на туризма".

Да си гледа алпинизма

Прогнозата му е на път да се сбъдне. Инициативата за нова промяна на плана бързо набра подкрепа във форумите и социалните мрежи като разумен изход от ситуацията, но не и сред тези, от които зависи това да се случи или тези, чиито интереси би засегнала пряко.

В сряда представителят на "Юлен" - адвокатът Петър Петров, каза пред "Капитал", че не желае да коментира предложението по същество, като го омаловажи с думите, че всеки може да си прави предложения.

Кметът на Банско Георги Икономов беше по-ясен: "Няма да коментирам нищо по тази тема, защото това, което имаше да се казва, се каза. Имаме прието решение на МС. Който иска да прави някакви предложения, да си ги прави по надлежния ред и ако му се приемат, да се приемат. Точка. Аз моето предложение съм го направил (решението за промяна на плана за парка е по негово предложение). Бих препоръчал на Боян Петров да си гледа алпинизма, а не градоустройството на Банско."

От екоминистерството все още няма отговор, а ницепремиерът Валери Симеонов също не показа интерес: "Решението на МС е гласувано. Какво искат - второ решение ли да приемаме? Ако искат корекции, да ги направят в новия план за управление. Стария вече го коригирахме. Ако тези хора са имали някакви предложения, трябваше да ги направят, преди да вкараме плана за управление за обсъждане в МС на 28 декември", беше неговият коментар.

Всъщност на 26 декември - два дни преди правителството да гласува решението си, представители на природозащитни организации и общественици са имали среща с премиера Бойко Борисов. За нея индиректно съобщи пред европарламента в Страсбург самият Борисов - като доказателство за уважението му към тези организации. На срещата му е предложен вариант за втори лифт с детайлна екологична оценка, което щяло да отнеме до шест месеца. Борисов обаче казал, че всичко зависело от партньорите му от "Обединени патриоти". В крайна сметка правителството прие скоростно промените в плана, като събуди съмнения дали многобройните становища от общественото обсъждане са прочетени. Което не попречи на премиера да обави пред европейските депутати "Самият аз съм зелен човек".

В четвъртък съмненията, че вторият лифт в Банско е параван за други намерения се потвърдиха. И Симеонов, и Борисов продължиха да говорят за строителството на втора кабинка - каквото всъщност отсъства от текстовете на приетите промени, и продължиха да не отговарят на въпроса за строителството на нови ски писти, съоръжения и инфраструктура, каквото на практика промените разрешиха. По обявени още преди време планове на концесионера "Юлен", ски зоната в Банско може да нарасне с още до 330 км. нови писти.

Така възможността на природозащитници и правозащитници да влязат в разумен диалог с управляващите за намиране на приемлив за всички изход от ситуацията се свежда до разговор "с телевизора" - отсрещната страна е избрала да не ги чува и жанрът отново е властови монолог.

Пред европарламента в Страсбург Борисов представи програмата на българското председателство и в отговор на въпроси за протестите за Пирин и за борбата с корупцията заяви: "Аз самият съм зелен. Гарантирам ви, че само втори лифт в Банско ще се строи и нито една керемида повече", както и че "До две-три години ще пречупим корупцията в България".

Източник: Reuters

Не е само вътрешен проблем

За разлика от българския парламент, в Европейския има и опозиция, която наруши комфорта на Борисов при представянето на програмата на българското председателство в сряда. Той трябваше да отговори на представителката на Зелените от Германия - Ска Келер, която му постави въпроси за Пирин, за липсата на борба с корупцията и върховенство на закона, както и за натиска върху свободните медии.

Пред "Дневник" в четвъртък тя напомни, че защитата на Пирин не е само вътрешен проблем на България. "Той засяга и Европа. Значителни части от Национален парк "Пирин" са защитени от законите на Европейския съюз. Имаме сериозни съмнения, че възможното разширяване на ски зоните и на сеч за търговски цели в пиринските гори ще наруши европейските закони. Поради това изпратихме запитване към Европейската комисия, за да я предупредим за новите планове за Пирин. Еврокомисията трябва да се увери, че българското правителство не нарушава европейските стандарти за защита на дивата природа. Тревогата за Пирин е много по-голяма от конкретния лифт, за който говори вашият министър-председател. Той забрави да спомене, че новият план за управление на парка открива възможност в името на търговски интереси да бъдат изсечени вековни гори в парка върху площ, достигаща 150 кв. км.", каза Келер

Помолена да коментира етикетите "октопод" и "мафия", които управляващите и обслужващите ги медии лепят на природозащитниците в България, тя посочи: "Политическият дискурс е нещо много трудно. Но не си спомням когато и да е и където и да е в Европа да са ни наричали "мафия". Не сме замесени нито в корупция, нито в стрелба или убийства на хора. Ние просто искаме да защитим околната среда".

Лифт за всички и законност

Коментирайки предложенията на Боян Петров като негова гражданска инициатива, Андрей Ковачев от "За да остане природа в България" изтъкна, че освен оттеглянето на промените, които нарушават законите, ключово искане на коалицията е и осветяването на реалния собственик на "Юлен". "Ако построяването на втори лифт е единственото решение, тогава за него трябва да се мисли като съоръжение, което обслужва всички туристи, т.е. не като част от ски зоната, а от инфраструктурата за управление на туристическия поток в парка, какъвто има през четирите сезона, а не само през зимата", каза Ковачев.

Тома Белев, председател на Асоциацията на парковете, смята, че първият въпрос е за нужната екологична оценка, след който може да се дискутира вторият лифт - "иначе спорът е трябва ли да важат законите за концесионера "Юлен" или не трябва". За предложенията на Петров той смята, че е достатъчно да влязат в една точка: режим 77 - за сгради и съоръжения. Според Белев обаче влезлият в сила нов Закон за концесиите не разрешава на сегашния концесионер да прави нищо, защото според разпоредбите му актуализиране на концесионните договори се позволява за определени случаи и то с лимит не повече от сумарно 50% от предвидените в договора инвестиции. "Предвидените в договора на "Юлен" инвестиции са 37 млн. лв. Те отчитат над 80 млн. лв., което означава, че отдавна са надхвърлили лимита. Затова актуализиране на договора е невъзможно, а трябва да се обяви изцяло нова концесия", смята Белев.

Един бизнес: Да спрем зеления рекет със закон

След като инициативата на Боян Петров получи разгласа в сряда, асоциацията на работодателските организации излезе с декларация, озаглавена "Да спрем зеления рекет!". В нея представените в Националния съвет за тристранно сътрудничество работодатели заявяват, че е налице "дисбаланс, който от нездравословен започва да се превръща в убийствен за икономиката на България". Според позицията им става дума за "несъразмерно на важността и броя им влияние на шепа "природозащитници", които в името на неясните си интереси са готови да спрат, и понастоящем успешно го правят, инвестиционни намерения за стотици милиони, които биха довели до сериозен икономически растеж и постепенно излизане на България от категорията "най-бедна държава в Европа".

Работодателите призовават институциите да продължат политиката си срещу "зеления рекет", като едноинстанционното обжалване на ОВОС обхване не само обектите от национално значение, но и инвестициите клас А и обектите от първостепенно общинско значение"; а също и "да продължат инвестициите в ски туризма и в изграждането на втори лифт в Банско в духа на решението на МС от 28 декември 2017 г.". След предложените законодателни идеи декларацията завършва с призива "Да поставим спазването на закона над всичко!".

Друг бизнес: Има забравени от централната власт

Браншови организации в туризма са на обратното мнение - те смятат, че решението за Пирин противоречи не само на закони и директиви, а и на антимонополната практика в ЕС като цяло. Инициативна група "Консенсус за Пирин", включваща Любомир Попйорданов - председател на Асоциацията за алтернативен туризъм, Димитър Попов – член на УС на Асоциацията на туроператорите и туристическите агенции, и доц.д-р Румен Драганов – директор на Института за анализи и прогнози на информационната среда в туризма, е изпратила до премиера Борисов писмо.

В него се настоява да бъде отменено решението на МС и да се създаде механизъм, който да търси пресечната точка между заинтересованите страни, както и цялостна визия за планинския туризъм в България. "Това би подсказало, че Вашето правителство застава зад интересите на българите в планинските и селските райони, които заслужават равностойно и по-голямо внимание от интересите на концесионера "Юлен" и които се считат за забравени от централната власт", се посочва в писмото (виж позицията на Любомир Попйорданов по-долу).

За 18.30 в четвъртък е свикан поредният протест в защита на Пирин с начална точка площад "Независимост" между сградите на Министерския съвет и президентството.

Основният проблем е в монополните зависимости

Любомир Попйорданов, председател на Българската асоциация за алтернативен туризъм

Казусът "Ски зона Банско" и промените в Плана за управление на НП "Пирин" поставят поне няколко въпроса: Кой управлява в България и за зависимостите, които обясняват не едно и две политически решения; за законността и правовия ред; за публичната собственост и държавата като неин гарант; за наличието изобщо на експертен капацитет; за медийната манипулация и използването на целия инструментариум на властта, за да инспирират омраза и разделение в обществото.

Планинските райони на България имат нужда от цялостна визия и план за действие - на принципите на устойчивото и отговорно развитие, с уважение към природното и културното наследство и интересите на местните хора. Необходимо е с лекотата, с която се отпускат 100 млн. лв. за МВР, да се създадат национални фондове за развитие на малкото предприемачество и стартъп културата в планините и селата.

Развитието на качествен туризъм е невъзможно без развитието на традиционното малко планинско животновъдство и земеделие, горско стопанство с визия, хранителна промишленост, почиваща на местната идентичност, и тласък на традиционните занаяти. Има място и за високите технологии. Целта трябва да бъде скъсване с модела на монополни зависимости и създаване на възможност за предприемачество.

Туристическият модел на Банско е изчерпал своите възможности. Необходим е задълбочен анализ на концесията, нейната собственост, както и на ефектите от нейното опериране за тези 15 години. Това ще позволи да се изведат възможните решения за подобряване на условията за туризъм и ски в района на Банско, като (както се казва и в "Стратегия 2020" на Банско) се сложи точка на строителството на нови квартали и се заложи на целогодишен приключенски и културен туризъм.

Обекти на световното наследство като Пирин могат да създадат благоденствие за цели региони, стига да са налице съответните политики и местното население честно бъде въвлечено в тяхното изпълнение. Решението на МС от 28 декември 2017 г. е в грешната посока и обрича региона на бедност.

Намираме за необходимо да бъде създадена експертна група, която да предложи консенсусни решения за Банско и модел на харта за устойчиво развитие на планините в България - с равностойно представителство на всички заинтересовани страни.