С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
5 18 яну 2018, 17:08, 6060 прочитания

ИПИ: Една трета от страната създава 86% от произведената продукция

Липсата на добра инфраструктура е един от ограничаващите фактори за растеж, показва изследване на института

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Южна България е произвела 75% от БВП през 2016 г.

Столицата е отговорна за най-големия дял от създадената стойност в страната, но Стара Загора води по растеж

28 яну 2018

Защо някои региони в България се развиват, а други не

Уроци от двадесетте най-активни центрове от икономическата карта на ИПИ

26 яну 2018

Недостигът на кадри е водеща тема за австрийските инвеститори в България

Фирмите са умерено оптимистични за бизнес климата през предстоящата 2018 г.

23 яну 2018

По-висока минимална заплата, по-високи цени

Увеличението на минималното възнаграждение води и до ниска заетост, показва проучване на ЕЦБ

16 яну 2018

Общинските болници поискаха двойна субсидия от държавата

Сто от 121 клиники ще получат общо 28.5 млн. лв. субсидия от държавата, те обаче искат още 30 млн. лв.

15 яну 2018

Северът отказва да умре

Всички виждат как един регион на страната запада и никой не прави нищо по въпроса. Това ще става все по-голям проблем

12 яну 2018

Регионите в България: Пропаст, която не спира да расте

Оживлението през последната година е концентрирано в икономически силните области, докато по-слабо развитите райони стагнират

27 ное 2017
Икономическата активност в страната е концентрирана в 20 регионални центъра, които са разположени на около една трета от територията на България и са произвели 86% от продукцията в икономиката. Тези региони привличат най-много капитал и хора, докато останалите две трети от картата на България са като икономическа пустиня.

Един от факторите за това регионално разделение е липсата на подходяща пътна инфраструктура в Северна България, както и недостатъчната й свързаност с южната част на страната, където са разположени повечето икономически активни общини. Друг определящ фактор са големината на пазара, взаимодействието със съществуващия бизнес, социалната среда. Това са част от изводите в пилотното изследване "Икономическите центрове в България" на Института за пазарна икономика (ИПИ). Целта му е да покаже кои региони могат да работят заедно, за да подобрят икономическото си състояние.

Анализаторите обясняват, че отсъствието на други райони от картата не означава, че в тях няма бизнес активност, инвестиции и перспективи за развитие. Но те се развиват по-бавно.


София и Пловдив

Най-големият икономически център е този около Столичната община, който има вторично ядро - община Перник. И докато много от перничани работят в София, градът им привлича работна ръка от околните общини. В икономически център "София" една трета от работещите в България произвеждат 43% от продукцията в страната през 2015 г. и привличат над половината от чуждите инвестиции.

Пет пъти по-малко е производството на центъра около Пловдив, който обхваща 12 общини. Темпът на растеж на продукцията там обаче е сред най-високите между 2011 и 2015 г. Принос за положителната тенденция имат инвестициите и привличането на хора като работна ръка от все по-далечни общини. Водещ сектор и работодател е преработващата промишленост.



Центърът на север

Северна България пустее на фона на активността на юг от Стара Планина. Изключение е регион от няколко центъра в североизточната част на страната - около Варна, Шумен и Търговище, които включват 17 общини с връзки помежду си. Варна произвежда три четвърти от продукцията в региона, а Девня, която се обособява като вторично ядро и привлича работещи от съседни общини - още 15%.

В северната част на страната е разположен и специфичният център "Габрово - Севлиево", който се състои от две ядра, обединени заради географската си близост и трудовата миграция помежду им. Тук периферия няма, а профилът е подчертано индустриален. Икономиките на Габрово и Севлиево се движат почти паралелно, отбелязват от ИПИ.

По-специфични са и енергийните центрове около Раднево и Козлодуй, където заплатите са значително над средните за 2015 г. - съответно 1053 лв. и 1465 лв., при 878 лв. брутна в страната. Причината - високото заплащане в ядрената централа и ТЕЦ "Марица-изток 2".

Регионът с потенциал

В района около Стара Загора пък изпъква един по-широк икономически център с индустриален профил, който освен населените места около Раднево включва Сопот, Стара Загора, Казанлък, Гълъбово. "Това естествено оформяне на икономически център около Стара Загора е и причината за започналата работа на местните власти по обособяването и позиционирането на Индустриална зона "Загоре", отбелязват икономистите. "Този район има неизползван потенциал да се развие и в сферата на информационните технологии и аутсорсинга по примера на Пловдив, което е важно за задържането на висококвалифицирани млади хора в областта", допълват още от института.
Направеният преглед на икономическите центрове в страната и техните периферии следва да се разглежда като първа стъпка към оформянето на успешни инвестиционни дестинации
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Симеонов ще обяви в сряда кандидатурата на Марияна Николова за вицепремиер 4 Симеонов ще обяви в сряда кандидатурата на Марияна Николова за вицепремиер

И в ГЕРБ, и в "Обединените патриоти" имало резерви към номинацията

20 ное 2018, 1521 прочитания

Обезщетенията по "Гражданска отговорност" ще са с частичен лимит Обезщетенията по "Гражданска отговорност" ще са с частичен лимит

Промените, които целят да стабилизират цената на застраховката, минаха на второ четене в бюджетната комисия

20 ное 2018, 676 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Възелът Банско - ще се разсече ли или ще се затегне още

Първите реакции на предложения от Боян Петров вариант за компромис потвърждават подозренията, че вторият лифт е параван за други намерения

Съдът на ЕС: Платеният отпуск не може да се губи автоматично

Работникът не може да бъде лишен от отпуск само защото не го е поискал за годината, за която се полага

Проверките на банките: Отново под стрес

Влизането на България в единния европейски надзор ще мине през проверка от ЕЦБ на шест български банки

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Живот след живота

Режисьорката Петя Накова за новия си роман, в който документира битката с рака на гърдата

Всичко е игра

Изложба изследва сложното взаимодействие между видеоигрите и реалността

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Червена вълна на борсите, кризата в "Обединени патриоти" продължава

Емисия

DAILY @7PM // 20.11.2018 Прочетете