Учебната година на Румен Радев

Къде успя и в какво сбърка в първите месеци от мандата си президентът

Най-голямото предизвикателство през първата година на президента Румен Радев беше комуникацията му с ГЕРБ
Най-голямото предизвикателство през първата година на президента Румен Радев беше комуникацията му с ГЕРБ    ©  Надежда Чипева
Най-голямото предизвикателство през първата година на президента Румен Радев беше комуникацията му с ГЕРБ
Най-голямото предизвикателство през първата година на президента Румен Радев беше комуникацията му с ГЕРБ    ©  Надежда Чипева

Темата накратко

- Първата година на Румен Радев във властта му показа ограниченията на институциите, явно тесни за амбициите му

- Президентството засега остава единствената институция извън мрежата, превзела всички власти - изпълнителна, законодателна, съдебна и медийна

- Ако Радев приеме офертите на статуквото, ще получи спокойствие, но ще предаде надеждите на хората, които през 2016 г. видяха в него алтернатива на модела ГЕРБ

"От прекалена употреба думите се обезценяват, моето кредо е малко думи, но резултатни действия." С това обещание започна мандата си президентът Румен Радев преди година. Звучи ефектно, но точно за неговата институция не е ефективно. Просто така е устроена държавата.

В последните месеци той може би разбра това по трудния начин - през сблъсъци с управляващите от ГЕРБ, провали на почти всички инициативи в сферите, които са му приоритетни, и дори публично унижение чрез безпрецедентния бойкот на едно от заседанията на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС). Наистина важното е, че той опита, но засега изглежда сякаш е в тъмна стая и опипом търси къде са стените, къде са вратите и прозорците, т.е. докъде може да се простира. Когато намери ограниченията и възможностите, най-вероятно ще пренастрои и стратегията си. Тези, които го познават отблизо, казват, че едно е сигурно - много е амбициозен и няма да се откаже да разбута първите редици в държавата, за да си направи място.

Какво (не)свърши

Няколко по-едри събития през 2017 г. белязаха първата година на Румен Радев. Той трябваше буквално за дни откакто е на поста и само няколко месеца откакто е в политика, да назначи служебно правителство. Още се носят легенди как имената на възможните кандидати за министри били проверявани през гугъл, а в кампанията по намирането на екип да ръководи държавата активно се включила жена му. Тогава стана ясно, че президентът ще се учи в движение, но за сметка на това го прави бързо, и че един от комплексите, които ще трябва да лекува, е притеснението за прекалена близост с БСП. Това пък доведе до крайности - заложи на хора, които не познава и които не носеха отговорността и за партийната подкрепа за Радев. Служебен премиер стана бившият председател на Народното събрание от времето на НДСВ Огнян Герджиков, а сред министрите умишлено не попадна нито един, който може да бъде упрекнат, че има нещо общо с левицата.

Интересно е, че анализаторите се разминават в оценките. "Най-слабото действие на Радев бе назначаването на служебното правителство. Заради персоналния му състав и съзнателното бездействие на повечето министри президентът загуби немалко свои твърди привърженици", каза пред "Капитал" социологът Александър Маринов. Първан Симеонов от "Галъп интернешънъл" обаче е на друго мнение: "Най-силното като имидж беше служебното правителство - особено на фона на липсата на политически опит. Намери достатъчно отдалечена политическа фигура - за да бъде гръмоотвод вместо самия Радев, а в същото време - доста центристка фигура, така че да не се намери почти никой, който да каже лоша дума." Президентът и Герджиков обаче се разминаха, и то публично, по няколко въпроса. Но още по-голям проблем щеше да е, ако БСП беше спечелила изборите - тогава щеше да стане ясно дали въпросите, на които Радев е държал да минат още през служебния кабинет - определянето на победител в конкурса за купуване на нов изтребител за армията или пък ограничаването на финансирането на вероизповеданията отвън, смяната на почти всички областни управители и спешната подмяна на бордове на държавни фирми - щяха да доведат и до конфликт с Корнелия Нинова. Но не се наложи да изпитват партньорството си. Изводът - без подкрепа на изпълнителната власт и мнозинството в Народното събрание президентът трудно ще има "резултатни действия". Това се илюстрира и с начина, по който без проблем общо петте върнати за ново разглеждане закони - в цялост или техни изменения, бяха потвърдени с гласовете на управляващите в парламента. Не успя и като отказа да подпише указ за назначаването на Георги Чолаков за председател на Върховния административен съд - дори новият състав на ВСС го прегласува. Подложи се на унижението да свика КСНС за борбата с корупцията и да бъде бойкотиран.

Блокирането на всичките му инициативи го принуждава да търси съюзник в човек, с когото има близост и доверие, като Корнелия Нинова (да не се бърка с БСП). Заради сходството на много от инициативите им обаче президентът рискува да го обявят за "червен", което би отнело от рейтинга му - той е най-одобряваната публична фигура. "От съвпадението на позициите повече печели – засега – БСП, дори и защото има чувствително по-малка подкрепа от президента. По-важното е, че до момента повечето му инициативи са правилни и намират подкрепа сред повечето българи. Друг е въпросът, че понякога други обират лаврите, както бе в случая с отменения мораторуим върху новите лекарства, коментира Маринов. И за Симеонов президентът няма полза от долепянето му към БСП. Политологът вижда през няколко действия на Радев жест към "другия тип опозиция - либералната". "Връщането на текстове за концесиите, на текстове за съдебната власт, позицията му по лекарствата и най-вече новогодишната му реч, както и няколко други случая", изброява той. Симеонов твърди, че това е по-скоро по инстинкт, защото президентът иска да се позиционира като "цялостен коректив на модела".

Къде са капаните

Един от проблемите е именно в това, че от "прекаленото говорене думите се обезценяват". Освен опасността да бъде приеман за пристрастен към БСП и затова необективен в критиките си към управляващите другата тема, за която може да бъде упрекван, е за превъоръжаването на армията заради професионалния му бекграунд. ГЕРБ се възползва напълно от факта, че служебният кабинет класира на първо място офертата на шведската компания "Грипен" за доставка на нови изтребители, и направи от това кампания срещу Радев. В резултат решението на правителството беше отменено, а процедурата - обвита в неясноти.

"Най-слаб момент за тази година беше опасността от "пресоляване" на говоренето около самолетите. Но мисля, че все пак не беше мината границата - като гледам обществените нагласи всеки месец, вижда се ясно, че Радев не е загубил кредита си на доверие дори и сред привърженици на ГЕРБ. А ако беше продължил този тежък спор, президентът можеше да се дискредитира и олекне", коментира Първан Симеонов. Според Маринов Радев се изхабява и от говоренето по всякакви теми и влизането в персонални сблъсъци с представители на ГЕРБ. "Президентът трябва да има поне няколко компетентни и политически опитни говорители, които да представят и защитават идеите и инициативите му пред обществото", казва той и отбелязва непопълнените места в администрацията на институцията и в екипа му. Пътуванията му зад граница и гостуванията на чужди държавници са една от открояващите се по-скоро положителни активности през 2017 г., което може да се обясни и с профила на началника на кабинета му - журналистът международник и франкофон Иво Христов. За юридическата част от правомощията му трябва да се отдаде дължимото на професора по конституционно право Емилия Друмева. За военната експертиза вината и заслугата е лично на президента.

Бъдещето е неясно

Пред Радев има няколко възможности за поведение. Първата е да продължи както досега поради две причини - демонстрира инициативност, критичност и опозиционност на досегашния политически елит, а това пък му носи най-висок рейтинг (като имаме предвид и традиционно високия авторитет на институцията като такава). Рискува обаче след още няколко поредни блокажа от страна на управляващите да обезсили позициите си. Втората възможност е да не търси толкова директни сблъсъци, да знае къде да отстъпи и какво да поиска. Има и опцията да свие рамене и нищо да не прави, докато не изтече мандатът му след четири години. Няма да събере кой знае какви критики, но няма и да има бъдеще в политиката. Дали ще търси такова през създаването на нова партия е рано да се каже, но според Маринов има база. "Ако предложи на обществото солидна, реалистична и в същото време вдъхновяваща визия, тя би могла да послужи като платформа за обединение на различни, в т.ч. днес изолирали се от политиката слоеве. Следователно една силна нова партия би могла да се създаде не само и дори не толкова около една личност, а около нова голяма идея, национална идея", казва той.

Дотогава обаче ГЕРБ ще направят "нормален опит за опитомяване", прогнозира Симеонов. Той описва отношенията с управляващите така: "Бойко Борисов знае, че Радев е най-рейтинговата фигура в страната, и ще се държи както винаги се държи с тези, от които се бои, или на които завижда - ще се опитва да го доближава. Радев обаче знае, че няма особена полза от това (все пак той беше избран като общ протест срещу ГЕРБ и Борисов), нито има смисъл да се сражава с партията ГЕРБ, защото олеква. Затова и отношенията Радев - Борисов ще са променлив ток - Борисов ще се опитва да го доближава, докато насърчава ГЕРБ да го удря и минимизира. Това казва логиката. Какво ще каже конюнктурата - ще видим", застрахова се политологът.

"Капитал" зададе еднакви въпроси на трима социолози и политолози по повод първата година от мандата на Румен Радев като президент. По-долу можете да видите какво ги попитахме и какво отговориха.

1. Как бихте описали образа на президента Румен Радев, въз основа на поведението му в последната година?

2. Кое беше най-силното му действие и кое най-слабото? Къде са недостатъците на институцията? Къде е властта й?

3. Изгуби ли от обвързването на почти всичките си инициативи с БСП? Дали там водеща е централата на "Позитано" 20 или пък посоката е обратната - президентството да търси уплътняване през социалистическата партия?

4. Трябва ли Румен Радев да стимулира създаване на политическо движение, тип президентска партия? С какъв профил би била тя и дали задължително ще е партньор на БСП?


Там, където има ограничения, хиперактивността е вредна

Александър Маринов, социолог

1. Интелигентен, самостоятелен, смел, с чувство на отговорност и в същото време премерен. Не се е главозамаял от поста си. Внушава доверие и уважение сред мнозинството от българите. Много рядко явление сред българските политици през последните години. Но все още предпазлив, може да се каже пасивен в някои отношения.

2. Най-силната страна на работата му е волята и способността да се противопоставя на управляващите на принципна основа. Радев се опитва да коригира, или поне да посочи публично не само конкретни грешни решения, а дълбоките пороци на начина на правене на политика и употреба на властта в България.

Най-слабото му действие бе назначаването на служебното правителство. Заради персоналния му състав и съзнателното бездействие на повечето министри президентът загуби немалко свои твърди привърженици. Има и слабости в състава и начина на работа на администрацията му. Президентът трябва да има поне няколко компетентни и политически опитни говорители, които да представят и защитават идеите и инициативите му пред обществото; той не бива да говори по всички въпроси, още по-малко – да влиза в полемика с политически фигури, които във всяко отношение са далеч под него. Това го изхабява.

Институцията има обективно непреодолими ограничения, както и големи възможности. И двете категории трябва да са добре осмислени. Там, където има ограничения, хиперактивността е вредна. Например, президентът по дефиниция е губещ, ако се опита да мери сили и да променя налагани от законодателната и изпълнителната власт политики. Той няма ресурса да наложи свои политики. И обратното, институцията има предимства, досега – по различни причини – неоползотворени от нито един български президент.

Президентът има неограничени възможности да общува с народа и да предлага на нацията обединяващи стратегически визии и проекти. Тогава, с подкрепата на широка обществена енергия, той може да принуди управляващите и политиците изобщо да спорят с него на удобен за него терен.

3. Не смятам, че има обвързване или оперативно съгласуване, а просто съвпадение на позициите. В това няма нищо странно – все пак, Радев бе издигнат и подкрепен от БСП и още тогава обяви, че приема в основното й съдържание програмата на партията за президентските избори. "Позитано" не диктува поведението на президента и не би могла. От съвпадението на позициите повече печели – засега – БСП, дори и защото има чувствително по-малка подкрепа от Радев. По-важното е, че до момента повечето му инициативи са правилни и намират подкрепа сред повечето българи. Друг е въпросът, че понякога други обират лаврите, както бе в случая с отменения мораторуим върху новите лекарства.

4. Какво ще направи Радев, не знам. Едно нещо е несъмнено – у нас има силна потребност от радикално обновяване на партийно-политическата система. Така че място за една нова партия (движение) има, особено ако е вдъхновена от силни идеи, олицетворявани от некомпрометирана, сериозна и популярна личност. Освен това, имаме нужда от партия, която да постави в центъра на политиката човека, човешкия капитал на нацията и да подчини на тази голяма цел всички политики.

Разбира се, това е трудна задача, защото президентът не би могъл пряко да я създаде и ръководи. Тук ще бъдат необходими други, също много убедителни личности и групи. Но ако предложи на обществото солидна, реалистична и в същото време вдъхновяваща визия, тя би могла да послужи като платформа за обединение на различни, в т.ч. днес изолирали се от политиката слоеве. Следователно, една силна нова партия би могла да се създаде не само и дори не толкова около една личност, а около нова голяма идея, национална идея.

Логично е – поне по социалната си база – такава партия да е по-близо до БСП, отколкото до другите днешни партии. Но това не означава, че отношенията ще бъдат само партньорски – ще има и съперничество. Мисля, че – такъв какъвто вече го познаваме - Румен Радев ще търси свой път и ще си носи отговорността за него. По силата на характера той няма аналог в днешната българска политика.

Той няма полза от това да бъде приравняван с БСП

Първан Симеонов, политолог

1. По-балансиран в геополитически план сравнение с по-праволинейния Росен Плевнелиев. Авторитетът на институцията нарасна. Засега няма "голям разказ" и консистентност.

2. Най-силното като имидж беше служебното правителство - особена на фона на липсата на политически опит. Намери достатъчно политическа фигура - за да бъде гръмоотвод вместо самия Радев, а в същото време - доста центристка фигура, така че да не се намери почти никой, който да каже лоша дума. Най-слаб момент беше опасността от "пресоляване" на говоренето около самолетите. Но мисля, че все пак не беше мината границата - като гледам обществените нагласи всеки месец, вижда се ясно, че Радев не е загубил кредита си на доверие дори и сред привърженици на ГЕРБ. А ако беше продължил този тежък спор, президентът можеше да се дискредитира и олекне.

3. Не съм убеден, че се обвърза основно с БСП. По-скоро го приемаме като близък на БСП донякъде по инерция, а и ударите от страна на ГЕРБ го "долепиха" до БСП. Което беше подарък за БСП, но не и за Радев. Защото той няма полза от това да бъде приравняван с БСП - той има доста повече и разнообразна подкрепа. Струва ми се, че той го разбира и направи няколко жеста към другия тип опозиция - либералната. Връщането на текстове за концесиите, на текстове за съдебната власт, позицията му по лекарствата и най-вече - новогодишната му реч, както и няколко други случая. По всичко личи, че Радев интуитивно се опитва да говори на езика и на двете опозиции - и на червената, и на синьо-лилаво-зелената. Някак по инстинкт той явно се опитва да се позиционира като цялостен коректив на модела. Това, разбира се, трябва да се прави внимателно, защото може да бъде обвинен, че взема страна и разделя обществото.

4. На този етап това е спекулация. Ако сега започне да прави нещо подобно, рискува твърде много. Доста е рано.

Създаването на партия би било голяма грешка

Юрий Асланов, социолог

1. Съумя да се утвърди като лидер по доверие – нещо, което не всички негови предшественици успяха да направят през първата година на мандата си. При това успя да го направи в условията на остър конфликт с най-голямата и управляваща партия, който конфликт се движеше на ръба на заплахи за импийчмънт. Образът му на независим и надпартиен президент не пострада от това. Включително и по време на критичния период на служебния кабинет, с който стартира мандатът му.

2. Сама по себе си институцията не може да има недостатъци. Доколкото обаче се отъждествява с една личност, можем да говорим за чисто човешки грешки. Румен Радев дълго време не успя да излезе от рамката на предишното си битие и вниманието и енергията, които отделяше на проблемите с въоръжението и армията, го държаха далеч от актуалния дневен ред на хората. От няколко месеца започна да се обръща към действителните проблеми. Най-силният му ход беше новогодишното обръщение.

3. Опроверга всички предварителни тълкувания, че ще действа под диктовката на "Позитано" 20 и дори на моменти създаде напрежение между себе си и социалистическата централа. В този смисъл се доказа като независим президент.

4. Това би било голяма грешка, каквато направи неговият предшественик. БСП ще се запази като една от големите партии, а да цепиш парчета от нея може да даде спорен и временен резултат, който не отваря дългосрочна перспектива. Неговият хоризонт би трябвало да бъде евентуален втори мандат, но без подкрепа на голяма партия няма как да разчита на успех.
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


8 коментара
  • 1
    jumbojet avatar :-|
    Дневник пропагандна газета

    Радев все още не може да ме спечели. Има много да учи и трябва много внимателно да действа. Не поиска да се отърве от някои компрометирани сътрудници, използва махлянски език (един Бойко Борисов ни стига), влиза постоянно в конфликти и постоянно лобира за отмяна санкциите срещу Русия. Трябва доста неща да промени за да получи подкрепа и глас от мен.

  • 2
    convince avatar :-|
    convince

    РУМЕН-брадавицата, не е оратор, а фуражка свикнала да дава заповеди и да изпълнява подобни къси фразеологични изяви.

    Концептуално, той е комуно социопат, отгледан, възпитан и полуобразован при един анормален обществено политически строй, характерен с диктатурата на слабоумни политико-икономически предатели на интересите на страната си под гънките на червеното знаме със Сърп и Чук в лявата му страна.

    И това не е нещо, което може да се промени някога, защото е вътък на душевна нагласа предадена по кръвен път.

  • 3
    vassilun avatar :-|
    vassilun

    До сега аз запомних само една инициатива на пРезидента и тя никак не говори добре за него и юридическия му съветник - Друмева! Става дума за опита за ограничаване на правото на глас на българите в чужбина. Това е дори по-гадно и от поканата му Путин да посети България!

  • 4
    ivan_mitev57 avatar :-|
    Иван Митев

    Все още президентът г-н Румен Радев не зачита вредното влияние от лева и страданията в Република България нарастват.
    При допусканата държавна грешка е невъзможен устойчив социален просперитет.
    За устойчив просперитет в Република България е необходима защита срещу вредното влияние от лева.

  • 5
    mordorbg avatar :-|
    mordorbg

    Заглавието и тона на статията можеха и да не са толкова снизходителни към президента. Не може да очакваме повече от парцалив полу-таблоид, за който Плевнелиев е второто най-непорочно същество след Исус Христос, а Иво Прокопиев е откривател на капитализма и по-чист от сълзата на Бамби.

    Поне социолозите внасят капка обективност напук на предубедено зададените въпроси и постоянното втълпяването за роднинска връзка с БСП.

    От Капетал явно не сте визионери, та ще е добре да погледнете данните от социологическите проучвания, за да видите колко далеч сте от обективните обстоятелства.

  • 6
    chichka avatar :-|
    chichka

    Не съм фен на Радев. Това че се излага като селски бабаит си е негов проблем.
    НО той излага институцията Президент на европейска България! Срамота е Президентството като латерна да плаче за Русия и санкциите над група престъпници. Няма да се учудя ако в пристъп на бабаитлък забие руското знаме над Президентството!

  • 7
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Нямам доверие на публични фигури, които се съобразяват с Цацаров. Да си го знаят всичките. Който се сдуши с Цацаров (ДПС, Пеевски и пр.), губи моя вот.

  • 8
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#3] от "vassilun":

    Говорим за онези българи в чужбина, дето дават над 40% вот за ДПС ли? Предпочитам да не гласуват хора, които могат да направят ДПС мнозинство в парламента.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход