Чуждите инвестиции колебливо нарастват през ноември

Сумата достига 884 млн. евро от началото на 2017 г., което все още е малко под нивото от предходната година

Приливът на капитали се дължи почти изцяло на постъпленията под формата на дългови инструменти.
Приливът на капитали се дължи почти изцяло на постъпленията под формата на дългови инструменти.    ©  pixabay
Приливът на капитали се дължи почти изцяло на постъпленията под формата на дългови инструменти.
Приливът на капитали се дължи почти изцяло на постъпленията под формата на дългови инструменти.    ©  pixabay

Чуждите вложения в българската икономика нарастват със скромните 32.2 млн. евро през ноември, като така общата сметка достига 883.7 млн. евро от началото на годината. Това показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ), които обаче ще бъдат ревизирани още няколко пъти, вероятно в посока нагоре. Сумата се доближава до отчетената през същия период на предходната година от 905.3 млн. евро. За разлика от 2016 г. обаче инвестициите са предимно под формата на дългови инструменти, които са показател на краткосрочни интереси.

Очаквано Холандия запазва челната си позиция като източник на капитали за българската икономика. Към края на ноември те достигат 735.7 млн. евро. Често зад тези инвестиции обаче се крият български капитали или от други държави извън ЕС благодарение на по-либералния данъчен режим. На второ място, далеч зад Холандия, се нарежда Швейцария със 126.7 млн. евро, а на трето - Германия с 68.2 млн. евро.

В какво се инвестира

Приливът на капитали в страната от началото на годината се дължи почти изцяло на постъпленията под формата на дългови инструменти. Към ноември сумата им представлява близо 80% от общите вложения, докато година по-рано те са били на минус (от 58.1 млн. евро). Дяловият капитал пък се повишава плахо - с едва 4.2 млн. евро през ноември, като така достига 153.9 млн. евро. Това показва, че интересите на инвеститори са предимно краткосрочни, а парите се използват обикновено за модернизация и други плащания. Вероятно става въпрос за вече стъпили в страната предприятия, разширяващи дейността си, а не нови чужди инвеститори.

За реинвестираната печалба все още няма данни за октомври и ноември и затова тя си остава на нивото от края на третото тримесечие - 28.1 млн. евро. Централната банка ще ревизира числата, когато получи годишните финансови отчети на фирмите. За сравнение, преди година сумата беше 363.5 млн. евро. Това е тази част от нетния финансов резултат на българските подразделения, която външните вложители оставят в страната, вместо да изтеглят като дивидент.

Близо, ама не съвсем

Капиталовложенията се приближават до нивото си от същия период на предходната година, когато сумата беше 905.3 млн. евро. Разликата между двата периода щеше да е значително по-голяма, ако не беше отливът на капитали под формата на дългови инструменти през последните четири месеца на 2016 г., който отписа 618 млн. евро от общата сума на преките чуждестранни инвестиции в страната.

Търговският баланс е на минус

Търговското салдо към ноември е отрицателно в размер на почти 1.6 млрд. евро и се формира от по-високия внос на стоки (25.4 млрд. евро) спрямо износа (23.8 млрд. евро). През последната година импортът расте заради по-голямото потребление. Въпреки отрицателния търговски баланс текущата сметка е на плюс след положителния принос на нетните постъпления от услуги и доходи.

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход