С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
12 23 яну 2018, 13:06, 14281 прочитания

Как от защитник на Истанбулската конвенция църквата стана неин яростен противник

Преди две години БПЦ подкрепи документа, който сега заклеймява като водещ до "морален разпад" и "унищожение за човека"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Църквата не може да остане безразлична към проблема с насилието срещу жени, защото църквата е призвана да дава закрила и утеха на страдащите и уязвими членове на обществото. В същото време Българската православна църква е длъжница на нашето общество по отношение на закрилата на жените, страдащи от различни посегателства."

Тези думи според репортаж на специализираното издание dveri.bg принадлежат на Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний и се отнасят за... Истанбулската конвенция. Същата, която вчера синодът яростно заклейми и призова Народното събрание да не ратифицира, защото тя променя светогледа ни и "отваря широко вратите към морален разпад, който неизбежно води до психофизическото унищожение на човека".


Преди малко повече от две години обаче - по-точно на 26 ноември 2015 г., същият този синод очевидно е подкрепял документа. Тогава митрополит Антоний като представител на Българската православна църква (БПЦ) е взел участие в международна конференция в подкрепа на "Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие" (т.нар. Истанбулска конвенция), организирана от Асоциацията на жените адвокати и под патронажа на омбудсмана Мая Манолова. На нея той е приветствал инициативата и е изнесъл доклад по темата.

Какво се е променило за две години, за да се обърне изцяло позицията на синода, можем само да гадаем. Или по-скоро да направим обосновано предположение, че промяната е дошла с повеите на източния вятър.

В последните години и българската църква все по-силно и видимо играе ролята на проводник на интересите на Русия и тика православието към политическата платформа на национализма, консерватизма, нетолерантността и враждебността към Запада. Тя споделя редица общи силно консервативни позиции с Руската православна църква - от заклеймяването на Мадона до крайното отрицание на хомосексуалността, инвитро забременяването, сурогатното майчинство и т.н.
И все по-често прави (донякъде успешни) опити да се ситуира като страна във въпроси от компетенцията на държавното управление, въпреки че по конституция България е секуларна държава.



Що се отнася до Истанбулската конвенция, към момента тя е подписана от 45 държави - членки на Съвета на Европа (от общо 47), и е ратифицирана първо от Турция, а впоследствие и от още 27 държави. Русия е една от едва двете членки на Съвета на Европа, които не са подписали документа. Другата е Азербайджан.

Нещо повече - през февруари 2017 г руският президент Владимир Путин подписа одобрения по-рано от Думата закон за декриминализиране на домашното насилие, което вече се наказва с глоба, въпреки че проблемът с насилието над жени е огромен (според данни на руското вътрешно министерство от 2013 г., цитирани от BBC, над 600 хил. жени са подложени на физическо или психическо насилие от членове на семейството, а около 14 хил. годишно са смъртните случаи).

В този контекст не е изненада, че БПЦ се включи с остра позиция в дебата за Истанбулската конвенция - сравнително късно, но за сметка на това в "правилния" момент - ден преди организираната от парламента обществена дискусия за документа. На откриването на дискусията във вторник в аулата на Софийския университет, присъстваха мнозина представители на църквата, а до тях бяха и представители на гражданско сдружение "Приятели на Русия и православния свят". Старозагорският митрополит Киприян прочете становището на БПЦ, което предизвика силни и продължителни ръкопляскания в залата, очевидно окупирана от опоненти на конвенцията. (Подробности очаквайте по-късно).

България не е изключение в този тренд на очевидно прокарване на опорки на руската хибридна война през православната църква. През ноември 2016 г. например се провали опитът за ратификация на Истанбулската конвенция в украинския парламент. В дискусията в парламента бе привлечена и украинската православна църква, именно която според украински общественици става причина ратификацията да бъде отложена, въпреки че състоянието с домашното насилие в Украйна е катастрофално.

Аналогична е ситуацията в Хърватия, където съпротивата на крайнодясната опозиция, в съгласуваност с църквата, води фронт срещу конвенцията със същата заплаха за "третия пол". Всъщност ключовите думи в кампанията срещу документа навсякъде са едни и същи: "трети пол", "отваряне на вратата за гей бракове", "разрушаване на традиционните консервативни ценности", "морална разруха и поквара" и т.н. Тези "опорки" обединяват позициите на всички противници на конвенцията - от църквата и консервативните организации през националистически групи до депутати."

И това не е изненадващо. Съпротивата срещу Истанбулската конвенция е не толкова свързана със съдържанието й, колкото е част от голямата антиевропейска хибридна пропаганда и е поредният фронт за атака срещу т.нар. Гейропа.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 януари 2019г.
София Хотел Балкан

capital.bg/governmentevent

13-ТА ГОДИШНА СРЕЩА НА БИЗНЕСА С ПРАВИТЕЛСТВОТО


Пътят на България към еврозоната: какви ще са ефектите върху икономиката и как да се подготви бизнесът

Запазете своето място сега


Акценти в програмата:


  • Важните стъпки към Еврозоната
  • Какво предстои пред България през 2019: приоритетите на правителството
  • Колко голям е рискът за разделение между държавите от Еврозоната и останалите и къде е мястото на България
  • Политики и реформи, които ще доближат България до Еврозоната
  • Ефектът на еврото върху бизнеса
  • Как членството в Еврозоната ще се отрази върху икономиката и как бизнесът да се подготви

Към регистрацията

Прочетете и това

Рекордно предлагане на ток понижи рязко борсовата му цена Рекордно предлагане на ток понижи рязко борсовата му цена

Цената за сряда е наполовина на тази от предишния ден. Причината - държавата започна да продава повече количества

22 яну 2019, 115 прочитания

Вечерни новини: За какво говори Давос, край на българското гражданство срещу инвестиции Вечерни новини: За какво говори Давос, край на българското гражданство срещу инвестиции

И още: Работодателите искат данъчна и енергийна реформа; Брюксел глоби Mastercard с 570 млн. евро; Кои са номинираните за оскари 2019

22 яну 2019, 251 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
КЗК ще проверява пазара на електроенергия

Секторният анализ трябва да покаже дали има манипулации в сектора

Ефектите от Brexit без сделка за българите

Правата на българите във Великобритания ще зависят от българските мерки спрямо британските граждани в България

Защита за виртуалното ми "Аз"

След злоупотребите с онлайн идентичност, идват и застраховки в помощ на пострадалите

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Льо Корбюзие, който живее на покрива

Домът-ателие на френско-швейцарския архитект Льо Корбюзие в Париж отваря за посетители след двегодишна реставрация

Седем дни в Санкт Петербург

Град на контрасти, театри и невероятни истории

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 3

Капитал

Брой 3 // 19.01.2019 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: За какво говори Давос, край на българското гражданство срещу инвестиции

Емисия

DAILY @7PM // 22.01.2019 Прочетете