Българските министри, които не бяха от България
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Българските министри, които не бяха от България

Министърът на екологията Нено Димов беше основната мишена на евродепутатите заради възгледите си за климатичните промени.

Българските министри, които не бяха от България

Представянето на приоритетите на българското председателство на Съвета на ЕС от българските министри в Брюксел мина без блясък, но и само с един очакван гаф

12105 прочитания

Министърът на екологията Нено Димов беше основната мишена на евродепутатите заради възгледите си за климатичните промени.

© European Parliament - Audiovisual Unit


- Като цяло българската администрация показва, че може да пише опорни точки за министрите си, които се приемат добре в европейските институции

- Неприятно впечатление обаче направи отказът на министрите да отговарят на въпроси за България

Ако не знаехте, че е тактика, от странните отговори на няколко български министри на всеки въпрос за проблемите в България вероятно бихте ги подозрение, че изпитват срам за ситуацията в страната. "Мен ме изненада, че имаше много конкретни въпроси... те [депутатите] знаят много добре в какво качество сме тук [на председатели]", коментира министърът на вътрешните работи Валентин Радев преди седмица. По време на изслушването му от европейските депутати Радев заедно с правосъдния министър Цецка Цачева получиха въпроси за корупцията в страната и проблемите в правораздавателната система, но отказаха да отговарят с мотива, че не се явяват като български министри.

Подобен рефрен можеше да бъде чут и от още няколко министри, след като почти целият кабинет "Борисов" мина през последните две седмици на препитване в Брюксел. Целта беше да бъдат представени законодателните приоритети на България за настоящото й председателство на Съвета на ЕС.

А трябваше да бъде лесно и формално

Изслушването е повече от формално, тъй като евродепутатите нямат никакви правомощия спрямо министрите на страните членки. За самите министри появата им в европарламента пък е знак на добра воля към парламентаристите, който не ги обвързва с нищо. Като цяло упражнението е фестивал на високопарни думи. Освен, разбира се, ако някой от идващите министри не е показал очевидна слабост, за която да бъде атакуван - както се случи с министъра на екологията Нено Димов заради възгледите му за климатичните промени.

Друга причина за беззъбата процедура е предпочитанието на евродепутатите да не влизат във вътрешнополитическите дебати на страните членки, тъй като нормално се очаква министрите да бъдат подлагани на контрол в родните си парламенти. Именно затова и много скандали в България не получават никакъв отзвук в Брюксел, често за изненада на много български медии или активисти. В крайна сметка Брюксел не може да замени парламентарния контрол в България. Просто това не е работа на европейските институции.

Опорна точка едно: Ние не сме български министри, тук сме в качеството си председатели на Съвета на ЕС.

Опорна точка две: Въпроси за личните ни позиции не може да има, тъй като ние представляваме Съвета на ЕС.

Опорна точка три: Ние не можем да заемаме позиции, тъй като като председатели трябва да балансираме дебатите в Съвета на ЕС.

Представянето на министрите не беше еднакво - повечето се придържаха към опорните си точки и като цяло не направиха особени гафове. Доста по-добре стояха министърът на финансите Владислав Горанов и вицепремиерът Томислав Дончев. Първият направи приятно впечатление с това, че не се притесняваше да коментира европейските проблеми, често напускайки опорните си точки. Дончев пък изнесе поредната си лекция за политиката по сближаване и евродепутатите я намериха в синхрон с техните очаквания.

Въпреки че сцената беше нагласена да изглежда сякаш Брюксел аплодира българските министри, някои от тях разбраха, че не е достатъчно да наметнеш мантията на европредседателството и за една нощ подобно на Пепеляшка да се преродиш в политик от друга величина.

Аз не съм в лично качество

Министърът на екологията Нено Димов определено беше в най-лоша позиция – позицията му за промяната на плана за управление на парк Пирин (да се даде възможност за изграждане на съоръжение в самия парк) беше настроила не само зелените депутати срещу него. Но изказванията му за климатичните промени отпреди няколко години, че те са "манипулация, свързана с икономически интереси за много пари", поставиха на бойна нога всички евродепутати. Това е теза, която в Брюксел е просто табу и най-малкото съмнение в нейната правота води да остра реакция. Димов не направи нищо да подготви почвата за посещението си и логично евродепутатите решиха да спечелят лесни точки на негов гръб.

Вместо да намери начин за някакъв вид mea culpa, Димов обясни на евродепутатите, че ще продължи да работи за постигнатия политически консенсус за климатичните промени, тъй като само в политиката можело да има консенсус. "Науката не борави с думата консенсус", каза Димов. В отговор левият евродепутат Жил Парно сравни антинаучните тези на българския министър с твърденията на Доналд Тръмп – доста сериозна обида в евросредите.

Всъщност консенсусът е утвърдено научно понятие – никой не е виждал "Големия взрив", има и алтернативни теории, но мнозинството от учените в областта са съгласни с това обяснение за зараждането на Вселената.

Депутатът от либералите Гербен Ян-Гербранди, който постави остро въпроса за мнението на Димов, каза за "Капитал", че "няма как да има доверие в човек, който трябва да насочва дебата по въпрос, в който не вярва".

Преди седмица в Страсбург премиерът Бойко Борисов обясни на евродепутатите, че няма как да е корумпиран щом печели избори
Източник: Reuters

Личните възгледи на Димов няма как да не изиграят негативна роля за представянето му в Брюксел, въпреки че по много въпроси – например чистота на въздуха и водата, българският министър на екологията всъщност направи добро впечатление.

Аз нямам позиция

След като дълго време българското правителство създаваше впечатлението, че София едва ли не ще води Европа, сега очевидно амбициите са паднали. При това доста. С едно или две изключения нямаше министър, който да се опита да заеме позиция с оправданието, че като председател България трябва да е внимателна, за да не попречи на преговорите по различни проектозакони.

Един от малцината, който изрази някаква специфична позиция, беше министърът на енергетиката Теменужка Петкова, от чиито думи (че трябва да се отчитат националните специфики) стана ясно, че България не е щастлива от гласуваните от Европейския парламент по-високи цели за дял на възобновяемите енергийни източници в крайното енергийно потребление на страните членки.

Липсата на позиция, разбира се, може и да е преговорна тактика. Но наличието на червени линии също може да бъде тактически прийом. Например предходното естонско председателство си беше поставило за цел прокарването на максимално либерално дигитално законодателство и на няколко пъти Талин не успя да постигне целите си. Естонската постоянна представителка в Брюксел Кая Таел без притеснение каза за "Капитал", че считат това за провал. В крайна сметка председателството освен балансиране е и лидерство.

Един от най-болезнените законодателни актове на българското председателство е предстоящото приемане на директивата за авторското право. В момента Европейската комисия предвижда въвеждането от всички провайдъри на филтри, които да попречат потребители да разпространяват нелегално съдържание. Предложението се подкрепя от председателство и тази позиция предизвиква критики от привържениците на свободния интернет. Министърът на икономиката Емил Караниколов, който формално трябва да води преговорите, обаче се измъкна да отговори на "Капитал" за българската позиция по този толкова чувствителен (и потенциално скандален) въпрос с универсалния отговор, че е председател.

Министърът на финансите Владислав Горанов беше явното изключение от правилото. Горанов подхождаше към въпросите в двойно качество – като председател на съвета и като финансов министър. Обичайната му реплика беше, "но ако питате за личното ми мнение...". Така например след Екофин (съвета, в който заседават икономическите и финансовите министри) той обясни като председател, че бъдещето на Европейския монетарен фонд ще се решава от страните в еврозоната, но като финансов министър каза, че страните извън зоната естествено не са доволни от тази позиция.

Аз не съм български министър

Позицията, че българските министри не представляват България, не е родно изобретение. Съвсем наскоро малтийските министри също отказваха да говорят на обвиненията за корупция в тяхната страна, но презентацията на няколко ключови български министри остави неприятно усещане.

Например и Радев, и Цачева просто пропуснаха да отговорят на европейските депутати защо механизмът за наблюдение над правосъдната система на България продължава.

"Ние имаме фундаментален проблем", обясни за "Капитал" Ян-Гербранди, "често министрите се оправдават със съвета за това, че не изразяват позиция, а друг път посочват националното си становище, но се оправдават със съвета за взетото противоположно решение".

От една страна, бягането от отговори - особено за корупцията, само засилва недоверието към България навън. От друга, опитът на министрите да влязат в европейска мантия, за да избягнат всякакви по-тежки въпроси и да симулират липса на критики в Брюксел, само засилва усещането вътре в страната, че председателството на Съвета на ЕС е кухо бюрократично упражнение.

Когато министрите говориха на европейски теми, както коментира последният български глас в парламентарната група на ЕНП, който не е на ГЕРБ - Светослав Малинов, те показваха компетентност. За разлика от своя премиер, който преди две седмици демонстрира в Страсбург "липса на политическа класа и повърхностно разбиране на европейските проблеми", написа преди това Малинов във facebook профила си.

- Като цяло българската администрация показва, че може да пише опорни точки за министрите си, които се приемат добре в европейските институции

- Неприятно впечатление обаче направи отказът на министрите да отговарят на въпроси за България

Ако не знаехте, че е тактика, от странните отговори на няколко български министри на всеки въпрос за проблемите в България вероятно бихте ги подозрение, че изпитват срам за ситуацията в страната. "Мен ме изненада, че имаше много конкретни въпроси... те [депутатите] знаят много добре в какво качество сме тук [на председатели]", коментира министърът на вътрешните работи Валентин Радев преди седмица. По време на изслушването му от европейските депутати Радев заедно с правосъдния министър Цецка Цачева получиха въпроси за корупцията в страната и проблемите в правораздавателната система, но отказаха да отговарят с мотива, че не се явяват като български министри.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    kiro1234 avatar :-|
    kiro1234
  • 2
    smart_za_batkov avatar :-|
    Батков-вън

    съвсем прав е Нено за консенсуса, но прости журналисти няма как да го разберат. ЕДин учен винаги подлага на критично мислене всяка теория, ако спре да го прави науката не е водеща при него. Консенсус не е научен термин, а точно политически - съгласие със съществуващото положение.

    Консенсус е било, че земята е кръгла и че атомът е най-малката частица. Докато учени не са го подложили на съмнение, ВЪПРЕКИ консенсуса.

  • 3
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    "Всъщност консенсусът е утвърдено научно понятие – никой не е виждал "Големия взрив", има и алтернативни теории, но мнозинството от учените в областта са съгласни с това обяснение за зараждането на Вселената."

    Това не е вярно. Никога не би се говорило за подобна теория, ако не беше стъпила на твърд анализ и доказателства. Научния метод не работи на принципа на консенсуса. Това е много средновековна практика.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK