България цяла в него ще влезе
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

България цяла в него ще влезе

България цяла в него ще влезе

Още догодина 97 % от територията на страната ще влезе в кадастъра, обещават от МРРБ

18488 прочитания

© Капитал


- 97 млн. лева са похарчени до момента за изготвяне на карти и регистри на имотите в страната, трябват още 70 млн.

- Трудната работа обаче е свършена – измерени са основните урбанизирани територии.

- Обещанието е до 2019 г. 97% от страната да бъдат покрити.

Колко голяма е България? На теория - 111 хил. кв. км. На практика - безкрайна. Поне така излиза от историята на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК). За 17 години работа - от 2001 г. до 31 декември 2017 г., тази агенция е успяла да покрие в базите си с карти едва 36.3 % от страната (4.032 млн. ха).

Заради това забавяне наскоро парламентът дори прокара за шести пореден път законов текст за спиране на придобивната давност спрямо държавни и общински имоти. Казано просто - 17 години държавата и общините не знаят какви имоти притежават, защото ги няма в кадастъра, все още.

Това е причината за недоверието, с което бе посрещната заявката на правителството, че след шест години – в края на 2023 г. - България ще има одобрена пълна кадастрална карта и кадастрални регистри за територията на цялата страна. Другояче казано, за шест години агенцията ще свърши двойно повече, отколкото за предходните почти две десетилетия.

Оптимистично за кадастъра

Изпълнителният директор на АГКК инж. Михаил Киров даже сгъстява оптимизма - до края на 2019 г., т.е. за по-малко от две години, около 97% от територията на страната ще бъдат обхванати от кадастъра (включително всички държавни и общински имоти).

На пръв поглед подобни обещания изглеждат неизпълними, но инж. Киров има ясно обяснение. Урбанизираната територия на България е само 4% от общата й площ, а обхванатите до момента от кадастъра (36.32%) включват всички областни градове, 111 общински центрове и 633 други населени места и територии с развит пазар на имотите и инвестициите, включително черноморското крайбрежие и планинските курорти. Набраната до момента информация обхваща 9.460 млн. недвижими имоти, предимно в регулация. Това, казва Киров, е трудната част.

Кадастърът не просто обхваща поземлената собственост в цялата страна - включително населени места, земеделски земи, гори, държавни граници и други територии. Освен за поземлените имоти и сградите кадастърът осигурява информация и за всеки самостоятелен обект на собственост в България чрез самостоятелен кадастрален идентификатор (т.нар. ЕГН на имота) – апартаменти, магазини, ателиета, културни, здравни, спортни и други обекти, както и за съоръжения на техническата инфраструктура. Това прави изготвянето на картите в урбанизираните територии значително по-сложен и скъп процес.

Оттук нататък предстои изготвянето на кадастъра за земеделски земи и гори и всякакви други имоти извън регулация, което ще стане много по-бързо. През 2016 г. законът предвиди служебно преобразуване на картата на възстановената собственост върху земеделски и горски имоти, които се съхраняват в общинските служби по земеделие и гори, в кадастрални карти и регистри. Аргументът за тази промяна бе, че така не само ще се ускори процесът, но и ще се спестят значителни средства, доколкото създадените вече карти на земеделските и горски имоти са цифрови, с трайни стабилизирани граници и инкорпорирането им в кадастъра ще стане без проблем. След като през 2019 г. приключи и този процес на обхващане на поземлените имоти извън регулация, ще останат единствено под 3% от територията на страната, заети от малки населени места със затихващи функции и по-малко стопанско значение - изоставени села и махали, чийто брой не е малък, макар да заемат малка част от територията. Те именно ще бъдат доработвани до 2022 г., заявява инж. Киров.

Вече си има цена – 167 млн. лева

За изминалите 17 години общо 97 млн. лева са похарчени за създаване на кадастъра (виж таблицата).

Според изчисленията на агенцията за довършването на процеса изцяло са необходими още минимум 70 млн. лева, прогнозирани с нагласата за падане на цените на геодезистките услуги. Това прави общо 167 млн. лева при уговорката, че това биха били парите, платени само за създаване на продукта "кадастрална карта", който се възлага чрез търгове на външни геодезисти, плюс разходите по преобразуване на възстановената собственост. Извън тези разходи са средствата за поддържане на дейността на самата агенция – заплати, консумативи, материална база и др., които средногодишно са около 6 млн. лева.

Същевременно, за същия период от 2001 до 2017 г. общите приходи на АГКК за държавния бюджет от такси за услуги са в размер на 180.2 млн.лева, като само за 2017 г. те са 17 млн. лева. Таксите са приходи от услуги извън дейността по създаване на кадастралните карти и регистри. Скици, схеми, удостоверения, извлечения от картите и др се предоставят само от Агенцията по кадастър и са необходими при всяко разпореждане с имоти или удостоверяване на права. Самата агенция осъществява контрола, приемането, съхраняването и поддържането на кадастъра.

Никой обаче не се наема да каже много или малко са парите за изграждането на продукта кадастър. Поради големите разлики във вида на обектите, за които се създават карти и регистри, няма как да се остойности тази дейност на единица площ. При създаването на закона през 2000 г. имаше възражения, че не е необходимо да се възлага изработването на кадастрални карти чрез нови геодезически измервания и изчисления, достатъчно е да се възпроизведат действащите карти и планове с необходимите корекции там, където ги има, без да се преизмерват територии. Надделя разбирането, че това се налага, още повече че по стария закон кадастърът е стигал до ниво сграда, а сега в него влиза всеки самостоятелен обект на собственост.

Недостатъчно хора

През 2003 г. щатът на агенцията е 300 души. Към момента в нея работят 397 души. По план през 2015 г. щатът й е трябвало да нарасне до 598 души, но няма никакви изгледи това да стане през следващите години.

Процесите на реституция, възстановяването на земеделските и горските земи, разделянето на общинската и държавната собственост, активизирането на пазара на недвижимите имоти, необходимостта от максимални гаранции за правна сигурност, развитието на базисно нови методи и средства за създаване и поддържане на данните за местоположението и границите на недвижимите имоти, като и за предоставяне на услуги от тях – това са все аргументи в подкрепа на ново геодезическо заснемане. Крайната цел е преминаване от поименна към поимотна регистрация, изграждане на интегрирана двустранна информационна връзка между кадастъра и Имотния регистър чрез идентификатора на всеки недвижим имот. Към момента тази връзка все още е само информативна, не и функционална, доколкото няма електронен имотен регистър по партиди на имотите и те се вписват поименно, казва главният секретар на агенцията Емилия Ангелова.

Защо е нужен

Пълното кадастрално покритие означава, че никоя държавна институция няма да изисква от гражданите скици на имоти, те ще се обменят по електронен път между ведомствата. То означава и сигурност, защото кадастърът е публичен и достъпен онлайн, а данните в него са необходими практически за всичко - за оборота, бизнеса и гражданите, електронното правителство, транспорта, селското стопанство, навигацията, регионалното развитие и т.н. Същевременно в момента сериозният проблем е, че все още редица ведомства и институции не признават електронни скици, пионер в това отношение засега е само Столичната община. От МРРБ наблягат на оптимизирането на услугите за потребители – вече заявлението за издаване на скица може да се подаде по електронен път, а ограничението в срока на действие на скицата е премахнато.

Още от старта на работата на агенцията обаче не спират критиките към дейността й в две основни насоки – процесът е бавен и скъп, а таксите са прекомерно високи. Нещо повече – потребителите на услуги се оплакват, че при възражения за изменение в картата от тях се иска да възложат и платят на геодезист за измерване, да съберат нужните документи, да платят отделно такса. Сумата според вида на имота и бързината на услугата може да излезе доста солена, а агенцията ползва наготово тези данни - така е заложено в закона.

Преди години имаше критики от Световната банка за начина, по който се определят и преразпределят таксите в рамките на агенцията. По тази тема инж. Киров е по-лаконичен и сочи, че през 2016 г. таксите за голяма част от услугите са променени. Самият той е на този пост едва от 7 месеца – назначен е през юли 2017 г. Преди това е оглавявал териториалната служба в Ловеч, а от МРРБ посочват, че до момента това е единствената област в страната, която е изцяло покрита с кадастър. Очевидно МРРБ и министър Николай Нанков се надяват добрият пример да бъде пренесен на по-високо ниво. За предпочитане - бързо.

- 97 млн. лева са похарчени до момента за изготвяне на карти и регистри на имотите в страната, трябват още 70 млн.

- Трудната работа обаче е свършена – измерени са основните урбанизирани територии.

- Обещанието е до 2019 г. 97% от страната да бъдат покрити.

Колко голяма е България? На теория - 111 хил. кв. км. На практика - безкрайна. Поне така излиза от историята на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК). За 17 години работа - от 2001 г. до 31 декември 2017 г., тази агенция е успяла да покрие в базите си с карти едва 36.3 % от страната (4.032 млн. ха).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.