При многото си перипетии с различните политически власти БНТ успяваше да опази от счупване летвата с базовите професионални стандарти. Ако това все пак се случи, ще означава, че подобно на други основани с идеята за независимост институции и регулатори, ще е минала под контрол, който обезсмисля функцията й. И който от политически, т.е. от своя страна подлежащ на обществен контрол, е прераснал в олигархичен. Ситуацията, в която Сънчо държи и бухалка, със сигурност ще излезе много скъпо на пациента.

Силните и независими обществени медии са много точен показател за това, че демокрацията е в добро здраве, обобщава проучване на Европейския съюз за радиоразпръскване (EBU) от миналата година. Данните сочат, че в страните със силни обществени радио- и телевизионни оператори равнището на корупцията и политическия екстремизъм е по-ниско, а свободата на печата е по-голяма.

Качеството им на лакмус за демокрацията само по себе си е основание за съществуването на БНТ и БНР. В този смисъл добър знак от седмицата е, че журналистите в телевизията защитиха собственото си и на медията професионално достойнство, а оттам и общественото. Лошият потвърждава прогнозите, че тези медии могат да последват превзетата отвътре държава.

Няма огън без дим

Фотограф: Капитал

Скандалът беше провокиран от назначения преди Коледа програмен директор на БНТ 1 Емил Кошлуков. През лятото той се кандидатира и в конкурса за генерален директор с пъстрия си политически бекграунд, както и с монохромния медиен - в телевизии, финансирани и контролирани от свързани с фалита на КТБ играчи (виж "Кошлуков - таралеж в гащите" ). Съветът за електронни медии (СЕМ) не виждаше нищо нередно в това, препъна го доказването на управленски стаж като програмен директор на "Алфа", партийната телевизия на "Атака".

Конкурсът беше спечелен от Константин Каменаров, който избра в ръководството хора с подобен на Кошлуков медиен профил, а самият някогашен дисидент влезе в БНТ няколко месеца по-късно на мястото на напусналата Севда Шишманова.

Защо от културата

Хора от телевизията казват, че още при идването си Кошлуков заявил особен интерес към "Денят започва с култура", което имал намерение да реформира. Поради специфичната си тематика предаването, което върви всеки делничен ден след сутрешния блок на БНТ, дава трибуна на хора, ангажирани по-активно с ценностните проблеми на обществото. То е и едно от малкото в ефира, където се обсъжда и състоянието на медиите като важен фактор за публичната среда.

Преди около две седмици, когато тема на разговор е била представената от Съюза на издателите "Бяла книга за свободата на медиите в България", описваща и технологиите за натиск в превзетата държава, нервите на Кошлуков, изглежда, не са издържали. Той обвинил екипа в нарушение на плурализма, защото я нямало "другата гледна точка", дал двуседмичен срок да удвоят рейтинга на предаването и ги уведомил, че в противен случай ще намери хора, които да го направят. Поставените изисквания били за промяна на дискусионния формат, различни и "по-лайфстайл" теми и гости, а говоренето за култура да е на "популярен език", така че да разбират и "хората в Каспичан". В друго предаване - по темата за включването на комунизма в учебниците, наредил към името на преподавателя по история Емил Джасим да бъде добавена и принадлежността му към опозиционната партия "Да, България".

И аудиторията проговори

Изтичането на информация за тази намеса предизвика остри реакции в социалните мрежи и най-вече от средите в културата. В понеделник, когато пред БНТ имаше и граждански протест, водещите на "Денят започва с култура" Анна Ангелова и Димитър Стоянович прочетоха позиция на екипа на предаването, потвърждаваща натиска от страна на програмния директор. "Още по-притеснителна е намесата в изборите на екипа как да бъдат представяни определени гости и какви въпроси да им бъдат задавани", заявиха от предаването и увериха, че то ще продължи да бъде "запазена територия за смислен дебат и свобода на словото".

Журналисти от екипа на "Денят започва с култура" разговаряха с протестиращите в тяхна подкрепа пред БНТ

Фотограф: Юлия Лазарова

В последвала декларация, подписана и от генералния директор Константин Каменаров, колегите им от дирекция "Информация" поискаха публично гаранции от ръководството, че принципите ще бъдат спазвани, а стандартите - защитени.

Подкрепа за "Денят започва с култура" изразиха и гилдии в областта на културата, а над 450 души подписаха отворено писмо до СЕМ с искане да разгледа случая. "Аудиторията проговори и това е много добра социология на живо", каза пред "Капитал" доц. Георги Лозанов, преподавател във факултета по журналистика в СУ и бивш председател на СЕМ.

Емил Кошлуков отговори във фейсбук на обвиненията с вижданията си за целите и задачите на обществената телевизия в 14 точки, а Константин Каменаров обяви проблема за комуникационен.

По конспекта на Кошлуков

"Ако те гледат една шепа хора, как точно изпълняваш ролята си", пита програмният директор в позицията си във фейсбук. Бившият председател на СЕМ отговаря със Закона за радиото и телевизията, според който рейтингът не е най-важният критерий за резултата на една обществена медия. "БНТ трябва да работи за различни аудитории, включително тези, които не могат да сформират "пазарни" мнозинства, и така да обере дефицитите в публичната среда", каза Георги Лозанов. "Денят започва с култура" е предаване, което българската интелигенция е припознала като своя трибуна. Ако то е за "умните и просветените", реформирането му би следвало да е в посока задълбочаване на анализа, а не лайфстайл. Мисията на обществената телевизия е да представя културната тематика по начин, различен от този на търговските, които са пълни с лайфстайл. Затова намерения за подобна промяна могат да се разглеждат като подтик към нарушаване на обществената мисия на БНТ", посочи медийният експерт.

Георги Лозанов

медиен експерт, бивш председател на СЕМ

"Изборът на теми и събеседници е въпрос на редакционна независимост и журналистическо авторство. Ако се прави против волята на журналиста, това не е журналистика."

Изследване на "Алфа рисърч" от 2016 г. показа над 51 % доверие в БНТ - с нарастване спрямо предишните години. Анкетираните са отчели и силно застъпените образователни и културни програми, както и наличието на предавания за всички социални групи (34%).

По повод виждането на Кошлуков за политически плурализъм Лозанов напомни, че законът изисква това в предаванията с икономическа и политическа тематика, но не и културна. "Ако изискваш политически плурализъм в предаване за култура, то няма да е за култура, а ще стане политическо", посочи той, като уточни, че разширяването на гледните точки винаги е нещо добро, но в случая трябва да е на експертен, а не на политически принцип.

Самият програмен директор на БНТ1 още с идването си в нея започна да води публицистичното предаване "Още от деня", сменяйки Аделина Радева, която сега партнира на Виктор Николаев в сутрешното "Здравей, България" на Нова телевизия. Показателно е, че да коментира включването на периода на комунизма в учебниците Кошлуков беше поканил водещия на сваленото предаване "Деконструкция" по БНР Петър Волгин, от когото можеше да се очаква "правилният" коментар и за БНТ: "В Българската национална телевизия освен предавания за протестъри, г-н Кошлуков, моля, направете предавания и за нормални хора. И аз съм сигурен, че предаванията за нормалните хора ще имат в пъти с по-висок рейтинг, отколкото предаванията за протестъри".

По "клаузата на съвестта"

"Незапомнено е продуценти и журналисти в обществената телевизия да вземат официално думата – тези, които поначало говорят само с предаванията си, да проговорят за натиск, принципи и стандарти", написа в блога си "Медийно право" проф. Нели Огнянова, участвала в разработването на медийния закон. Георги Лозанов уточни, че той им дава право на това чрез т.нар. клауза на съвестта, която в други страни е включена само в етичния кодекс. Според него това е и важният въпрос, по който СЕМ трябва да се произнесе, вместо да проследява теми и събеседници в "Денят започва с култура" един месец назад, както съобщиха от регулатора.

"Журналистите в обществените медии не само са свободни да отказват поръчка, но имат право да изразяват и критично мнение за ръководството им - като това не е форма на нелоялност, а грижа за хигиената на средата", каза още бившият председател на СЕМ, който смята, че основно качество на ръководството е да бъде буфер за натиска така, че той да не стига до журналистите, а за натиск от самото него дори не може да се говори.

Трябват ли ни обществени медии

Нери Терзиева

бивш програмен директор и популярна водеща в БНТ през 90-те години

"Предлагам обединителна платформа за протестиращите журналисти, продуценти и началници в БНТ: Ако наистина искате телевизията-майка да е обществена, трябва ви общ здрав имунитет срещу политическия натиск, откъдето и да идва той. Само така можем да разберем, че мислите за зрителите си, а не за тези, които са на власт или дърпат конците на медията от задкулисието."

"Това, че едни медии се наричат обществени, не означава, че са такива. Но така се противопоставят на частните, които също са обществени - частната собственост също е обществен феномен. Тези медии не са обществото, а управляващите в момента, от които зависи регулирането, управлението и финансирането им", смята икономистът Красен Станчев. По думите му задържането на части от икономиката в държавни ръце винаги е изкушение за управляващите, а при структури като БНТ, БНР и БАН то е особено голямо.

"Има два начина да се избави човек от едно изкушение. Единият е да му се отдаде изцяло и това вече става 27 години. Другият начин е да го премахнеш. Една френска поговорка казва, че най-добрият лек срещу главоболието е гилотината. Чак дотам може да не се стига. Но един от начините да се премахне изкушението е да бъде предоставено в частни ръце. В България са разработени и приложени достатъчно добри схеми за приватизации и онази, която подхожда за БНТ и БНР, е РМД (Работническо-мениджърското дружество). Сигурен съм, че при такава процедура те ще си запазят характера и хората, които работят там, трябва да изберат своите управители."

Според Станчев ако обществото желае да има медии на независещи от държавата частни интереси, то ще ги финансира чрез абонамент или дарения. Иначе ще продължат опитите на различни хора да управляват общественото мнение чрез бюджетите на БНТ и БНР.

Стефан Попов, председател на фондация "РискМонитор", е на обратното мнение - въпросът не е дали трябва да има национални публични медии, а как може да се осигури съществуването им. "Обществената медия се извежда от предусловието на съвременния тип либерално-демократични общества, каквито са всички конституционни демокрации на Запад - предусловието на публичността. Националните публични медии са механизмите, които го реализират чрез живия аргументиран диалог върху власт, права, управление и всякакви важни решения за съдбата на общността", посочи Попов, който не мисли, че в обозримо бъдеще те ще имат пълноценна интернет алтернатива.

Въпросът как държавно финансирана медия да остане независима се усложнява според него в политически контекст като българския, в който има превземане на институции, срастване на власт, бизнес и криминалност и е вероятно силите, които овладяват държавата отвътре, да погълнат и нея. "Тогава съхраняването на националната публична медия става пряка отговорност на будния гражданин. Ако кротко проспи това, значи му е все едно какво утре ще стане и с него, с неговите свободи, права, собственост и т.н.", заключи Попов.

Анализът на сигналите до основаната през 2015 г. платформа на Съвета на Европа за защита на журналистиката показва тенденция към нарастване на заплахите за независимостта на обществените медии преди всичко в страните от Централна и Източна Европа, сочи споменатото в началото проучване на ЕBU. В съзвучие с изводите му, ако демокрацията в България изпадне в кома, ще разберем това именно от БНТ и БНР.