Защо някои региони в България се развиват, а други не
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Защо някои региони в България се развиват, а други не

Защо някои региони в България се развиват, а други не

Уроци от двадесетте най-активни центрове от икономическата карта на ИПИ

19530 прочитания

Темата накратко

- Една трета от територията на България е покрита с икономически активни региони, които създават 86% от продукцията.

- Присъствието на ключов инвеститор и наличието на достатъчно кадри са предпоставки за по-добро развитие.

- Липсата на добра инфраструктура е един от ограничаващите фактори за растеж
Автор: Капитал
Автор: Капитал
"Основните фактори, които определят благоденствието на даден регион, са инвестициите, инфраструктура и орбазованието на населението."

Явор Алексиев, ИПИ

Ако чуете, че чуждестранна компания планира да премести производството си от района на София, първата дестинация, която ще ви дойде наум, вероятно е Пловдив. Новият завод на компанията за сухи строителни смеси "Баумит България" - инвестиция за 15 млн. лв., обаче ще е на малко по-неочаквано място - в Ямбол. От дружеството обясняват, че местоположението предлага оптималната комбинация "суровина - изходяща продукция - транспортни разходи", в допълнение към отзивчивостта на общината и опита й с други чужди инвеститори.

Регионът около Ямбол е един от общо двадесет икономически центъра в страната, определени от Института за пазарна икономика (ИПИ) като оазиси. Анализът е на ниво община, затова и данните са предимно от 2015 и 2016 г., тъй като базата на националната статистика се актуализира бавно. Но дават най-цялостна представа за икономическата карта на България.

Оазисите заемат едва една трета от територията на България, но произвеждат 86% от продукцията (виж картата). Сред тях, очаквано, са София и Пловдив, но също така и райони като Габрово - Севлиево, Пазарджик, Хасково, Раднево. А това, което ги обединява, е, че привличат най-много капитали и хора през последните години. Логичният въпрос е кои са факторите, които предопределят развитието на даден регион като икономическа пустиня или като място за по-добър живот.

Отзивчивият хазяин

Ако си търсите квартира, редица фактори като цена, локация и качество на обзавеждането може да са от значение. Но всичко това ще се обезцени в момента, в който собственикът на апартамента започне да идва непрекъснато, за да провери какво се случва, вдига наема или отказва да поправи счупената мивка в банята. По подобен начин могат да се опишат отношенията между местна власт и инвеститори - важно е взаимното доверие и желание за сътрудничество. Редица фирми посочват общините Габрово и Ямбол като "дружелюбни". Това е и един от факторите, които накланят везната за крайното им решение къде да направят базите си.

Усилията на администрацията са важни, но имат своите ограничения, тъй като бизнес средата в голяма степен се определя от законодателството, което е национално. Но положителни примери за активни кметове има. На сайта си община Бургас например предлага на потенциални инвеститори няколко каталога с информация за стратегическите предимства на региона и България като цяло.

Община Русе също си има "инвестиционен профил", който предлага информация за издаване на специален инвеститорски сертификат, с който фирма може да се възползва от редица данъчни облекчения. Съдействието на администрацията в Кърджали пък се е оказала определящ фактор при избора на локация за нова фабрика на софийската IPS. Габрово наскоро е проучвало потенциала си като инвестиционна дестинация и казва, че едно от предимствата на региона е достъпът до инженерен талант. Областта има силен индустриален профил, технически университет и фирми, които са готови да предоставят допълнително обучение на бъдещите си кадри. Всичко това може да се маркетира успешно от местните власти пред потенциални нови инвеститори.

Тези примери са позитивни, но множеството от общините в България не са такива. Според ИПИ много местни власти предпочитат да усвояват средства чрез европроекти, а не да хвърлят усилия в привличане на инвеститори - по-лесно е, а и няма непредвидени разходи като изграждане на път до нова фабрика например. Тук вина има и централната власт, която от години отказва да даде достатъчно финансова независимост на местното управление.

Парите следват хората

Другото, което привлича, естествено са хората. Общините, към които се насочват най-много инвестиции, по правило са и най-гъсто населени като региони. "В икономическите центрове фактор, който привлича инвеститорите, е наличието на достатъчно човешки ресурс. Впоследствие тези инвестиции разкриват нови възможности за заетост и по-високи доходи и привличат още хора към региона", коментира Явор Алексиев от ИПИ.

Наличието на много свободна ръка например е един от факторите, които предопределят избора на Кърджали като дестинация за турския производител на авточасти "Теклас". Компанията изгради четири фабрики в района, а връзката с професионалните гимназии в Кърджали и Габровския технически университет помага за намирането на персонал.

Освен количеството все по-важно става и качеството на човешкия ресурс. "Липсата на квалифицирани кадри е един от проблемите за нас като компания, имаме крещяща нужда от инженери и хора със средно техническо образование, тъй като обновихме производството си и работим с нови технологии", казва представител на компания от преработвателната промишленост.

Липсата на достатъчно работна ръка особено в настоящия момент, в който икономиката и пазарът на труда са нагоре, прави неконкурентни регионите с по-лоша демография. Например германската Kostal открива втория си завод в страната не в Смолян, а в Пазарджик, където друг плюс е също и липсата на конкуренция от машиностроителния сектор.

По съвет на съсед

Австрийската компания "Палфингер" е в Ямбол и региона вече от десетилетие. "Виновник" да изберат точно тази част от България е техният доставчик ХЕС. "Преди 11 години "Палфингер" взе решение да изгради собствена производствена база. По това време ХЕС - наш доставчик, вече имаше установено производсво в Ямбол. Те положиха основите на този завод. Затова "Палфингер" взе решението да купи базата в Тенево", обясни управителят на завода Андреас Щраух. "Локацията е интересна и атрактивна, именно защото много работници вече имаха опит с наши продукти и заедно със знанията на производителя на цилиндри Palfinger от Австрия имат голям потенциал, който може да бъде използван от техни клиенти, за да подсили бизнеса", допълва той.

По подобен начин повечето международни фирми са се установили в област Габрово заради силни връзки с местен доставчик или търговски представител. Друг пример е инвестицията на "Идеал Стандарт-Видима" в Севлиево, която след това привлича "Хамбергер България" в региона. Успехът на италианския шоколадов гигант Ferrero край Пловдив пък поставя началото на успеха, който по-късно ще се превърне в "Тракия икономическа зона".

Да получиш наготово

Има и общини, които "печелят" инвеститорското внимание просто защото имат природни ресурси или пък стратегическо разположение. Такива са т.нар. енергийни центрове. С безработица от 25% през 2016 г. регионът около Козлодуй трудно може да се възприеме като образец за икономически център, но въпреки това влиза в класацията на ИПИ. Причината - ядрената електроцентрала "Козлодуй", която вдига средните заплати до 1465 лв. през 2015 г. и така привлича работници от съседни общини, където водещ сектор е селското стопанство.

Районът около Раднево пък разчита предимно на добива на лигнитни въглища и производството на електроенергия в ТЕЦ "Марица-изток 2". Въпреки че съседната Нова Загора има двойно по-голямо население, 12% от наетите пътуват ежедневно до Раднево.

Защо при други не се получава

Част от регионите на България са изостанали заради лошата инфраструктура - вижда се и по картата на икономическите центрове - те са основно на пристанище или по оста София - Бургас, т.е. около магистрала "Тракия". Според ИПИ подобрението на пътната мрежа ще повиши мобилността на работещите, което от своя страна ще помогне и за преодоляване на проблем като недостига на кадри, който бизнесът изпитва. Не става дума само за митичния тунел под връх Шипка или бляна на Северна България - АМ "Хемус", а и за междуградски и междуселски пътища.

Друг фактор е липсата на достатъчно собствени средства в бюджета на общините. "Приходите на местните власти у нас са над два пъти по-ниски от средните стойности за ЕС като съотношение към БВП", отбелязват от института. Един израз на проблема е цената, на която общините са склонни да предложат парцели на бъдещи инвеститори. "За по-малките общини продажбата на общинска земя е приход - там натискът е да се продаде на максимално висока цена, за да се попълни бюджетът", коментира Лъчезар Богданов от Industry Watch. Според него има "общини в неблагоприятно положение, които продават земя три пъти по-скъпо, отколкото частните парцели в околностите на големи градове, където вече има развита индустрия, което е парадокс".

Общините, към които се насочват най-много инвестиции, по правило са и най-гъсто населени като региони
Фотограф: Цветелина Белутова

Темата накратко

- Една трета от територията на България е покрита с икономически активни региони, които създават 86% от продукцията.

- Присъствието на ключов инвеститор и наличието на достатъчно кадри са предпоставки за по-добро развитие.

- Липсата на добра инфраструктура е един от ограничаващите фактори за растеж
Автор: Капитал

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    swa13550174 avatar :-|
    swa13550174

    Развиват се защото имат предпоставки да се развиват. Държавата следва да им помогне да се развиват още повече след като имат потенциал, а не да мисли как да възкреси западащи региони. Тия всичките оранжеви петна е добре да бъдат свързани с автомагистрали и високоскоростни ЖП-линии, включително и магистрала с тунел под Шипка. Да се инвестират пари и в благоустройството, образованието, екологията им, за да се задържат младите. Да се откупуват частни земи и да се изграждат нови индустриални и бизнес зони и пр. мерки. Поне големите десетина града могат да бъдат спасени, а с тех и прилежащите им области.

  • 2
    qvb21311044 avatar :-|
    Алф

    Инфраструктура, работна ръка и старания от страна на общините - това е. и Малко маркетинг.

  • 3
    pyt05553934 avatar :-(
    pyt05553934

    А така наречените икономически центрове по оста София-Кулата /примерно Благоевград/, кога ще привлекат реални инвестиции! Инфараструктура има - магистрала Струма. В радиус от 50 км - туристически обекти и т.н. Добри собствени приходи има.
    Явно причините са други, неспособност на управляващите в общината да привлекат инвестиции. И последното предприятие, което произвежда е на път да ...
    Питам как ще се върнат младите хора в Благоевград? Поне такива амбиции имаше кметското ръководство.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK