Кошлуков - таралеж в гащите

"Не бях от най-послушните, за което редовно ядях шамари. Така беше докъм пети клас, когато вече започнах да бягам по-бързо от майка ми и тя не можеше да ме настига, за да ме шляпа. Но всъщност шамарът на никого не е попречил. Не съм имал травми. Никой не ни водеше на психолози, психиатри и консултанти, а криво-ляво оцеляхме." Така синтезира пред сп. "Ретро" първите стъпки от своя жизнен път настоящият програмен и неосъществен генерален директор на БНТ Емил Кошлуков, който през последните дни изправи на нокти обществената телевизия заради опитите си за директно вмешателство в редакционната й политика. По всичко личи, че дори и сега в ролята си на основен неформален стратег на държавната медия той не е чужд на своята ранна педагогическа философия.

Независимо дали го одобрявате или не Кошлуков си остава автентичен дисидент и една от знаковите и запомнящите се фигури на българския политически преход, преминала през най-разнообразни трансформации. Някои от метаморфозите му обаче определено будят нещо повече от повдигане на вежди – от английската гимназия в Пловдив, през осъждането му в казармата и престоя в Старозагорския затвор до основаването на СДС, заминаването в САЩ, последвалото депутатстване при Симеон Сакскобургготски и трансформацията от политик в медиен мениджър в орбита около центровете на властта.