Южна България е произвела 75% от БВП през 2016 г.
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Южна България е произвела 75% от БВП през 2016 г.

Средно за страната през 2016 г. всеки е произвел стоки и услуги на стойност 13.2 хил. лв., като единствено Югозападен регион е над тази стойност – 21.3 хил. лв.

Южна България е произвела 75% от БВП през 2016 г.

Столицата е отговорна за най-големия дял от създадената стойност в страната, но Стара Загора води по растеж

16540 прочитания

Средно за страната през 2016 г. всеки е произвел стоки и услуги на стойност 13.2 хил. лв., като единствено Югозападен регион е над тази стойност – 21.3 хил. лв.

© Георги Кожухаров


Южна България е произвела близо три четвърти от стоките и услугите в страната през 2016 г. (74.9%). Очаквано столицата изпъква с най-голям дял от 40% от БВП, като приносът е почти изцяло на сектор услуги. Изненадата е Стара Загора, която измества София и Пловдив като областта с най-бърз растеж. Това показват последните данни на Националния статистически институт за БВП (пазарни цени) по региони.

Най-големият ръст на годишна база е в Югоизточния район - 12.7%. Тук основна роля има област Стара Загора (с цели 19%), която за четвърта поредна година е пред Бургас по отношение на номиналната стойност на създадената продукция и добавената стойност. В Северна България значителен ръст на БВП отбелязват областите Търговище и Ловеч, следвани от Разград, Габрово и Монтана. Но тъй като тежестта на местните икономики в националната е малка, приносът им към растежа също е минимален.

Кой расте най-бързо

Югоизточният регион е на първо място по растеж на БВП за 2016 г. спрямо предходната с 12.7%, като най-голям принос има област Стара Загора, която измества Пловдив от първата позиция. Областта се отличава със силен индустриален сектор и втория най-висок брутен вътрешен продукт на човек от населението - 16.2 хил. лв. за годината (на първо място е столицата). В района около Стара Загора се оформят няколко икономически центъра, което е и "причината за започналата работа на местните власти по обособяването и позиционирането на Индустриална зона "Загоре", пишат експертите от Института за пазарна икономика, които публикуваха анализ на икономически активните центрове в страната по-рано този месец.

В другия край на скалата разместване почти няма - там попадат северните региони на страната. Северозападна България отчита най-ниското годишно повишение на БВП - 3.5% спрямо 2015 г. Темпът леко се ускорява обаче спрямо предходната година, когато отчита едва 1% ръст, но най-голямото подобрение в тази част от страната е в Северния централен район. Там увеличението през 2016 г. е 4.3% при едва 1.4% година по-рано, а движещите сили са Разград, Габрово и Русе. Североизточният район традиционно е по-силен заради присъствието на област Варна и икономическия център около Шумен и Добрич.

Хората произвеждат повече

Успоредно с общия растеж се повишава и БВП на човек от населението - показателят е нагоре във всички области с изключение на Пазарджик. И тук Стара Загора играе водеща роля с повишение от почти 20% спрямо 2015 г. до над 16.2 хил. лв. на човек. Следват Перник и Търговище с годишен ръст от съответно 14.5% (до 6.9 хил. лв.) и 13.4% (до 8.9 хил. лв.).

Средно за страната през 2016 г. всеки е произвел стоки и услуги на стойност 13.2 хил. лв., като единствено Югозападният регион е над тази стойност – 21.3 хил. лв. Основната причина за това е столицата, където БВП на човек нараства с 6.7% до почти 28.5 хил. лв. Освен Стара Загора и град София няма други области, които да попадат над средните стойности по БВП на глава от населението.

Последните пет години

През последните пет години (2011 - 2016 г.) най-голям е ръстът на БВП в област Стара Загора с 47.5%. За сравнение, челната позиция за периода 2010 - 2015 г. беше на района около София, но година по-късно областта не фигурира дори в топ пет. Напред излизат Търговище с ръст от 25.1%, Пловдив (23.4%) и Русе (22.9%). В същото време за пет години стойността на произведените стоки и услуги намалява в Перник, Враца и Пазарджик.

Как се изчислява БВП по региони

Използваната от НСИ Европейска система от национални сметки (ЕСС 2010) определя начина, по който се изчислява регионалното БВП. В най-общи линии източници на данните са отчетът за приходите и разходите на нефинансовите предприятия и изследването на работната сила. Изчисляването на регионалната дейност на корпоративните предприятия е по-специфично.

Ако фирма извършва дейност в няколко региона, НСИ я разделя на части по вид дейност. Така например, ако компания се управлява от София, но има завод в Хасково, производството се причислява към мястото, където е значителен броят на наетите - тоест към Хасково, където са заводът и работниците на фирмата.

Южна България е произвела близо три четвърти от стоките и услугите в страната през 2016 г. (74.9%). Очаквано столицата изпъква с най-голям дял от 40% от БВП, като приносът е почти изцяло на сектор услуги. Изненадата е Стара Загора, която измества София и Пловдив като областта с най-бърз растеж. Това показват последните данни на Националния статистически институт за БВП (пазарни цени) по региони.

Най-големият ръст на годишна база е в Югоизточния район - 12.7%. Тук основна роля има област Стара Загора (с цели 19%), която за четвърта поредна година е пред Бургас по отношение на номиналната стойност на създадената продукция и добавената стойност. В Северна България значителен ръст на БВП отбелязват областите Търговище и Ловеч, следвани от Разград, Габрово и Монтана. Но тъй като тежестта на местните икономики в националната е малка, приносът им към растежа също е минимален.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

37 коментара
  • 1
    plamen_b avatar :-|
    plamen_b

    Магистрала "Тракия" помага. "Струма" също ще помогне на Югозападна България когато бъде завършена. За съжаление инфраструктурните проекти подминават Северозападна България.

  • 2
    swa13550174 avatar :-|
    swa13550174

    Стига с тия гръмки заглавия, целящи да ни убедят колко е зле на Север. София изобщо не я слагайте в ЮБ, тя е отделен случай и е по средата в географско отношение, като дори е по-близо до румънската граница, отколкото до гръцката. Като махнеш София град и област, Северна и Южна България се оказват еднакви по БВП на глава от населението, всичко друго е разтегане на локуми. Както и по средна заплата, среден годишен доход и пр. икономически показатели. Т.е. двете части на страната са еднакво зле.

  • 3
    swa13550174 avatar :-|
    swa13550174

    До коментар [#1] от "plamen_b":

    Стига с тоя Северозапад, какви проекти още, нали мост им направиха? Това е един слабонаселен регион, граничещ с най-бедните и обезлюдяващи общини от Румъния и Сърбия. Ако ще и 8-лентова магистрала да им направят, пак ще е същата дупка. А и какви магистрали като след Видин румънците немат намерение да я продължават? Имало трафик на камиони - има заради евтините винетки. Като изравниш тол таксите със сръбските кой ще минава през Видин и ще върти допълнителни 100 км?
    Около Тракия е добре защото има големи градове и население. Струма нищо нема да промени, Дупница както си беше преди магистралата, същата е и след години с магистрала, дори по-зле. Благоевград също запада. Магистралата не е достатъчна да обърне процесите.

  • 4
    swa13550174 avatar :-|
    swa13550174

    Требва да се инвестира там, където има потенциал за икономически и демографски растеж, където има останали млади хора, а не да се спасяват западащи области. Последното е невъзможно, чисто пилеене на средства и енергия. Поне да спасим това, което може да се спаси, иначе цела България ще стане като Северозападна. Щели да правят високоскоростна ЖП линия до Видин, искали магистрали, тунели под Петрохан и пр. - с какъв акъл бе господа управляващи и лобиращи? Плевен, Русе, Велико Търново, Варна - това може да се спаси на Север, там правете скоростни ЖП-линии, тунели и магистрали.

  • 5
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#2] от "swa13550174":

    Да, но Северна България чувствително изостава по растеж от Южна. Точно затова трябва да се приключи Хемус. През Видин има кой да минава, защото без тунел под Шипка няма по-сигурен път към Турция.

  • 7
    nqma_zna4ka_koi avatar :-|
    nqma zna4ka koi

    Проблемът е с работните места! И тук не говорим за фирми еднодневки, чиято цел е да натрупат максимално задължения преди да затворят, а работодатели със сериозни дългосрочни намерения и инвестиции. Когато дойде време за създаване на семейство възниква и въпроса как ще се издържа. Не може да имаш какъвто и да е потенциал за демография и развитие при липса на качествени работни места. До колко пътищата биха осигурили такива ми е трудно да преценя, но ако съм инвеститор трудно бих се навил да наливам пари в регион без млади хора. Разбира се, не може тука така да отписваме цели региони. За мен по-скоро трябва да се изгражда инфраструктура спрямо инвестиционните намерения. Колкото по-дългосрочни и с повече добавена стойност толкова по-големи суми да отделя държавата.

  • 8
    dqn1464970718498488 avatar :-|
    Geoge Ivanov

    И без София северна България е много по-изостанала от Южна.
    Инвестициите на юг само в 4-те най-големи града извън София са около 12-13 млрд лв, в същото време тези в севера-едва около 4 млрд.
    Броят на работещите в 3-те най-големи града на юга извън София са над 600 000, тези в 3-те най-големи града на севера (Варна, Русе, Плевен)-почти ДВОЙНО ПО-МАЛКО. От тук и демографията на севера е ужасна-Плевен беше сред 7-те най-големи града-стохилядници, но от миналата година Плевен вече НЕ Е сред най-големите градове , тъй като пропадна до под 100 000. При Русе положението също не е розово-всяка година Русе намалява с между 1000 и 1500 души, за миналата година е намалял с над 1400 души например. Русе и Плевен дори бяха изместени от...Велико Търново по брой работещи още преди години. Инфраструктурата на юг също е много по-добра от на севера. Да не продължавам...

  • 9
    uhl23528019 avatar :-|

    Ако реформите не тръгват от долу на горе не чакайте развитие.Точно обратното ще дойде-обезлюдяване ЗАЩОТО ЗАПЛАТИТЕ НИ СА МИЗЕРНИ. Сега границите за работещите са отворени и всеки има възможност да емигрира с цел по-добър стандарт.Тези схеми-да плащаме европейски разходи ,а да получаваме африкански заплати....ПРОСТО ЗАБРАВЕТЕ ЗА РАБОТЕЩИ!

  • 10
    swa13550174 avatar :-|
    swa13550174

    До коментар [#8] от "Geoge Ivanov":

    Това е избирателно четене и тълкуване на статистиката. Нека видим процесите в големите градове като цяло и вземем всички общини с население над 80 хил. жители.
    За последните 10 години 6-те най-големи общини от Северна България губят 3,3% от населението си, а 8-те най-големи от Южна 4,4%, което значи че ситуацията в градовете на юг е дори по-зле. Но като цяло Северна България намалява по-бързо, като причината е в по-малкия брой големи градове, а както знаем големите населени места обезлюдяват по-бавно от малките.

    Колкото до работните места - при условие че безработицата в двете половини на страната е сходна, да се твърди че има двойна разлика в заетостта е несериозно. Откъде ще има 600 хиляди работещи в Пловдив, Бургас и Ст. Загора като то населението им е толкова? Бъркаш градове с области първо. После не отчиташ че съответните области са много по-големи от тия в Северна и т.н. Същата работа и с инвестициите. Не може така да се хвърлят произволни твърдения и числа по форумите.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK