България подобрява позицията си в класация за икономическо развитие
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

България подобрява позицията си в класация за икономическо развитие

Страната се представя най-добре по отношение на социалното включване – делът на бедните намалява, а доходите нарастват.

България подобрява позицията си в класация за икономическо развитие

Страната се класира на 11-о място сред 74 развиващи се страни, показват резултатите на Световния икономически форум

8572 прочитания

Страната се представя най-добре по отношение на социалното включване – делът на бедните намалява, а доходите нарастват.

© Анелия Николова


Как се изчислява Индексът на приобщаващо развитие

Класацията се базира на три компонента, първият от които е растеж и развитие. Тук влизат икономически показатели като БВП на човек от населението, производителност, заетост и очаквана продължителност на живота. Вторият компонент - включване, е съставен от данни за доходите и линията на бедност. Равнопоставеност и устойчивост между поколенията пък разглежда показатели като публичен дълг, спестявания и съотношението между възрастните хора, които напускат пазара на труда, и младите, които влизат в него.

България се изкачва със седем места до 11-а позиция в класация, която измерва доколко ползите от икономическия растеж в 74 развиващи се страни се разпределят равномерно между населението. Това показва Индексът на приобщаващо развитие 2018 на Световния икономически форум, публикуван миналата седмица. България отчита подобрение по почти всички показатели, но все още ниската заетост (данните са за 2016 г.) и високо ниво емитиран въглероден диоксид при производството дърпат страната надолу. Начело на развиващите се държави застават Литва, Унгария и Азербайджан, а класацията на развитите водят Норвегия, Исландия и Люксембург.

Показателят е създаден като алтернатива на данните за БВП и цели да покаже критериите, по които хората оценяват икономическия прогрес на държавата си. Класацията разделя 103 държави на две групи – развити и развиващи се страни. Показатели като производителност на труда, БВП на човек от населението, линия на бедност и спестявания се разпределят в три компонента, които определят финалния резултат за всяка държава и мястото й в класацията. Компонентите са равнопоставеност и устойчивост между поколенията, растеж и развитие, включване.

От стабилност към напредък

Ако червеният цвят олицетворява най-лошите показатели в класацията, а зеленият – най-добрите, за България доминиращата гама е жълто-зелената. Страната се представя най-добре по отношение на социалното включване – делът на бедните намалява, а доходите нарастват. Неравното разпределение на богатството, което се измерва от коефициента на GINI, отчита значителен спад с 12 точки до 52.9 (нула е пълно равенство, а 100 – пълно неравенство). Ниският публичен дълг също е плюс за България. Въпреки че се повишава от 26.3% от БВП до 27.8%, остава един от най-ниските в съюза.

Негативните фактори, които дърпат страната надолу, са заетостта и замърсяването. Въпреки че има подобрение с 2.6 пр.п. на годишна база, делът на работещите в България е сред по-ниските в класацията – 49.8% през 2016 г. Данните за заетостта през 2017 г. обаче показват ръст, което означава, че в следващи доклади страната вероятно ще подобри позицията си по този показател. При замърсяването подобрение спрямо предходния доклад няма – България продължава да емитира 164 кг въглероден диоксид за всеки произведен долар БВП.

Прогресът по света

В класацията на развиващите се държави, където попада и България, шест европейски икономики се класират сред топ 10, сред които Литва, Унгария и Латвия. Най-малък прогрес е постигнат при равнопоставеността между поколенията, където влошаване отбелязват 56 от общо 74 развиващи се държави. Причината - застаряващото население и понижението на коригираните нетни спестявания, които взимат предвид инвестициите в човешки капитал, изчерпването на природни ресурси и щетите от замърсяване. Изключение от тенденцията са Бразилия, Китай и Индия - там подобрението се движи от инвестициите в хора, което и компенсира изчерпването на природните ресурси в държавите.

Сред развитите страни на челно място през 2018 г. застава Норвегия. Следващите до десет позиции се доминират от малки европейски държави и Австралия. Резултатите обаче показват, че в 20 от 29 развити държави неравенството между доходите е нараснало, а бедността се е повишила в 17 от тях. В много страни резултатите показват голяма разлика между отделните компоненти. САЩ е десета от 29 развити държави по отношение на развитие и растеж, а в същото време е на дъното по неравенство между поколенията.

Не гледайте само БВП

Един от изводите на доклада е, че нивото на БВП на човек от населението има слаба връзка с позицията на страните в класацията. Той не е достатъчен, за да се измери дали в дадена страна има социален и икономически напредък и доколко подобряването на жизнените й стандарти се усеща от мнозинството, отбелязват експертите.

Много държави имат неизползван потенциал да увеличат едновременно както икономическия си растеж, така и социалното включване. Не е изненада, че една от препоръките е вниманието да се насочи към структурни реформи.

Как се изчислява Индексът на приобщаващо развитие

Класацията се базира на три компонента, първият от които е растеж и развитие. Тук влизат икономически показатели като БВП на човек от населението, производителност, заетост и очаквана продължителност на живота. Вторият компонент - включване, е съставен от данни за доходите и линията на бедност. Равнопоставеност и устойчивост между поколенията пък разглежда показатели като публичен дълг, спестявания и съотношението между възрастните хора, които напускат пазара на труда, и младите, които влизат в него.

България се изкачва със седем места до 11-а позиция в класация, която измерва доколко ползите от икономическия растеж в 74 развиващи се страни се разпределят равномерно между населението. Това показва Индексът на приобщаващо развитие 2018 на Световния икономически форум, публикуван миналата седмица. България отчита подобрение по почти всички показатели, но все още ниската заетост (данните са за 2016 г.) и високо ниво емитиран въглероден диоксид при производството дърпат страната надолу. Начело на развиващите се държави застават Литва, Унгария и Азербайджан, а класацията на развитите водят Норвегия, Исландия и Люксембург.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    "Показателят е създаден като алтернатива на данните за БВП и цели да покаже критериите, по които хората оценяват икономическия прогрес на държавата си."

    Очевидно не работи много добре, защото хората не оценяват икономическия прогрес, т.е. не го считат за достатъчно осезаем.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK