КС: Парламентът е бил длъжен да приеме оставката на Делян Добрев, но вече няма значение
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

КС: Парламентът е бил длъжен да приеме оставката на Делян Добрев, но вече няма значение

КС: Парламентът е бил длъжен да приеме оставката на Делян Добрев, но вече няма значение

Само Народното събрание може да се произнесе по статута на Добрев, ако това е неговата воля, а тя вече е друга

7774 прочитания

© Юлия Лазарова


Отказът на Народното събрание да прекрати мандата на Делян Добрев (ГЕРБ) като депутат е противоконституционен. Това реши днес Конституционният съд (КС) по дело, образувано по искане на депутати от парламентарната група на БСП.

Същевременно КС изрично сочи, че неговото решение е по принцип и не решава въпроса за статуса на Делян Добрев като народен представител. Това може да бъде решено само от Народното събрание, казва съдът, и дава ясна индикация, че бъдещо решение на парламента обаче зависи от "неговата последна свободно изразена воля".

Другояче казано, парламентът не е имал правомощия да отхвърля оставката на Добрев, а е трябвало да я приеме. Но понеже оставката вече беше оттеглена от самия Добрев на 22 декември м.г., което означава, че "неговата последна свободно изразена воля" е да остане депутат, парламентът няма основание да се произнася и Добрев остава народен представител.

Едно към едно

"Народното събрание, а не Конституционният съд е овластеният от Конституцията орган да се произнесе по прекратяване пълномощията на народен представител на основание на подадена оставка. Затова настоящото решение, освен че поначало не може да има ретроактивно действие, не решава и въпроса за статуса на Делян Добрев като народен представител. Парламентарната процедура по приемане на оставка е установена в интерес на подалия я народен представител, поради което продължаването й е обвързано с неговата последна свободно изразена воля."

Добрев депозира оставката си на 3 октомври м.г., когато в парламента набра скорост скандала, станал известен като "Хасковгейт"/"Кумгейт", около шуробаджанашките назначения в община Хасково, откъдето той е народен представител. Тогава той обяви, че позицията му е принципна и той подава оставка, защото се чувства омерзен от атаката на БСП, а цената за семейството му, което бе замесено в този скандал, е прекалено висока. Междувременно активът на ГЕРБ поде кампания за отхвърляне на оставката.

При гласуването на 4 октомври м.г. тя действително е отхвърлена от мнозинството в Народното събрание с мотива, че Добрев е "високо компетентен и морален политик, и прекратяването на пълномощията му би било загуба за парламентарната група, чийто член е, както и за целия парламент, и затова не трябва да се "позволи" да напусне парламента, и следва да се гласува "против" подадената оставка", констатира КС.

Оставката не може да се отхвърля по целесъобразност

"Когато Народното събрание установи, че оставката е действителна, то е задължено да прекрати пълномощията на народния представител", заявява обаче съдът. Отказът на парламента да приеме оставката на Делян Добрев по съображения за целесъобразност (заради неговите качества и ползотворната му работа), противоречи на чл.72 от Конституцията, според който при подадена оставка мандатът се прекратява предсрочно с решение на Народното събрание.

пражняването на функциите на народния представител може да е пълноценно и в интерес на обществото само, ако те се изпълняват с необходимата добросъвестност и желание. Поради това принудителното продължаване на правоотношението на политическо представителство, въпреки волята на народния представител то да бъде предсрочно прекратено, противоречи на естеството на това представителство.

Отказът за предсрочно прекратяване на пълномощията, въпреки изричното желание на депутата за това, нарушава и правото на свободна воля /чл.6, ал.1 от Конституцията/, както и правото на свободен избор на професия и място на работа /чл.48, ал.3 от Конституцията/.", пише в мотивите на съда.

Съдът подчертава и друг любопитен факт - въпреки, че са конституирани като единствени заинтересовани страни по делото, Народното събрание и Делян Добрев не са пожелали да изпратят становища по казуса. Уведомлението, че Добрев е подал оставка не е пристигнало от самия него, а от Народното събрание. Същевременно, в решението изрично се подчертава, че председателят на Народното събрание продължава да не изпълнява конституционното си задължение да публикува акта на парламента, с който след гласуване бе отхвърлена оставката на Делян Добрев. Това става въпреки че КС изрично се спря на този факт в определението по допустимост от 12 декември м.г. Необнародването на резултата от проведеното гласуване обаче не е пречка за съда да се произнесе по същество, отказът на парламента е "акт на властническа воля с правни последици", се казва в мотивите.

Особените мнения

Решението с докладчик Константин Пенчев е подписано с четири особени мнения, но с различни мотиви. Съдиите Гроздан Илиев и Филип Димитров намират искането за недопустимо. Гроздан Илиев още при първоначалното гласуване по допустимост изрази становище, че акт на парламента всъщност няма, защото отказът да се приеме оставката не променя нищо в правния мир, няма и публикуван акт в "Държавен вестник". Филип Димитров е защитил тезата, че след като Добрев е оттеглил оставката си, решението остава безпредметно. Мнозинството в КС обаче е възприело тезата на докладчика, че предмет на решението не е оставката на Добрев, а актът на Народното събрание, с който тя се отхвърля. Той е взет след гласуване, без значение е, че не е публикуван.

Съдиите Кети Маркова и Анастас Анастасов считат, че искането е допустимо, но неоснователно. Какви са техните аргументи ще стане ясно, след като особеното им мнение бъде публикувано.

Спасяването на мандата

Оттук нататък единствено Народното събрание е компетентно да се произнесе по статута на Делян Добрев като народен представител, но очевидно е, че това зависи от наличието на основание за такова произнасяне - заявление за оставка. Същевременно, всяко евентуално ново решение на НС по този казус може да бъде предмет на ново искане до Конституционния съд.

Фактът, че Добрев предколедно оттегли оставката си още тогава беше коментирано като ясен знак, че той знае какво ще бъде конституционното решение и е посъветван, че това е единственият начин да запази мястото си в парламента. Неколкократно Добрев направи заявка, че оттеглянето на оставката му всъщност е защото той оценил подкрепата на колегите му, но това прозвуча неубедително, още повече че му трябваха близо три месеца, за да оцени тази подкрепа. Всъщност до последно лобито на ГЕРБ в КС се опитваше да наложи тезата, че делото трябва да бъде прекратено като недопустимо.

След днешното решение на КС и мотивите, с които е постановено, мнозинството има опцията да се измъкне от конфузната ситуация с обещание вече да не прави така с подадените оставки на депутатите.

Отказът на Народното събрание да прекрати мандата на Делян Добрев (ГЕРБ) като депутат е противоконституционен. Това реши днес Конституционният съд (КС) по дело, образувано по искане на депутати от парламентарната група на БСП.

Същевременно КС изрично сочи, че неговото решение е по принцип и не решава въпроса за статуса на Делян Добрев като народен представител. Това може да бъде решено само от Народното събрание, казва съдът, и дава ясна индикация, че бъдещо решение на парламента обаче зависи от "неговата последна свободно изразена воля".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    kdo52372883 avatar :-?
    kdo52372883

    През 2013 година КС се произнесе за един друг Делян, депутат и той. И резултатът в крайна сметка беше, както и сега, че Деляновците си останаха депутати. Quo vadis, cucurbita?

    В случая, след като парламентът нарушава основния закон, как очакваме от тях да пишат (не)основни - но смислени - закони?! Май да не очакваме, викам аз. То всякакви неща сме виждали, но толкоз боклук, шлака и юридически неграмотни хора в тая сграда досега не бяха се събирали. Поне не наведнъж.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.