Иван Кръстев: За задържането на хората е нужно не само по-добро образование, но и нова културна среда

България трябва да има предвид, че на Западните Балкани Втората световна война може и да е свършила, но Първата световна война още не е

   ©  Цветелина Белутова
   ©  Цветелина Белутова

"През 2008 г. известният енолог Фредерик Роше кани 57 експерти по виното и им дава по две чаши червено вино, карайки ги да оценят какво е качеството им. Експертите не знаят, че всъщност са поканени в клопка. Виното в едната чаша е бяло, но с добавен червен оцветител, който не променя вкуса. Всички коментират двете чаши като червено вино, говорят за силен наситен вкус и т.н. Често ние опитваме това, което очакваме да опитаме, и виждаме това, което очакваме да видим. И предизвикателството е да се опитаме да видим това, което се е променило, а не това, което е останало същото." С тази история започна изказването си на 12-ата годишна среща на бизнеса с правителството политологът Иван Кръстев.

Една от очевидните промени е, че в началото на 90-те години висококвалифицираната работна ръка се определя като едно от големите конкурентни предимства на страните от Източна Европа. Сега недостигът на хора се оказва проблем, който е по-важен за инвеститорите от корупцията, състоянието на съдебната система и т.н. "До голяма степен това е резултат и на икономическия модел, базиран на ниски заплати и ниски данъци, който беше приложен в повечето източноевропейски страни", смята Кръстев. Проблемът е, че този модел работи много трудно, когато границите са отворени, защото голяма част от квалифицираните хора в един момент решават, че за тях е по-изгодно да отидат на Запад.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се