С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
30 яну 2018, 15:52, 8157 прочитания

Иван Кръстев: За задържането на хората е нужно не само по-добро образование, но и нова културна среда

България трябва да има предвид, че на Западните Балкани Втората световна война може и да е свършила, но Първата световна война още не е

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"През 2008 г. известният енолог Фредерик Роше кани 57 експерти по виното и им дава по две чаши червено вино, карайки ги да оценят какво е качеството им. Експертите не знаят, че всъщност са поканени в клопка. Виното в едната чаша е бяло, но с добавен червен оцветител, който не променя вкуса. Всички коментират двете чаши като червено вино, говорят за силен наситен вкус и т.н. Често ние опитваме това, което очакваме да опитаме, и виждаме това, което очакваме да видим. И предизвикателството е да се опитаме да видим това, което се е променило, а не това, което е останало същото." С тази история започна изказването си на 12-ата годишна среща на бизнеса с правителството политологът Иван Кръстев.

Една от очевидните промени е, че в началото на 90-те години висококвалифицираната работна ръка се определя като едно от големите конкурентни предимства на страните от Източна Европа. Сега недостигът на хора се оказва проблем, който е по-важен за инвеститорите от корупцията, състоянието на съдебната система и т.н. "До голяма степен това е резултат и на икономическия модел, базиран на ниски заплати и ниски данъци, който беше приложен в повечето източноевропейски страни", смята Кръстев. Проблемът е, че този модел работи много трудно, когато границите са отворени, защото голяма част от квалифицираните хора в един момент решават, че за тях е по-изгодно да отидат на Запад.


Образовани и напускащи

Вторият проблем е с кризата на образователната система. При нея се появяват две абсолютно излишни нива на образованието. България продължава да има средни училища, включително и част от висшите такива, които са на високо ниво. "Но парадоксът е следният - над 70% от хората, които завършват най-добрите гимназии в страната, дори не кандидатстват в българските университети", посочи Кръстев. В резултат високото качество на част от училищата се превръща във фактор за напускане на страната вместо във фактор за задържането на хората. Както успехът на някои училища, така и провалът на други училища оказва негативен ефект върху състоянието на пазара на труда.

Кръстев посочва и важна културна промяна, която илюстрира с известния експеримент, направен от Станфордския университет през 70-те години. На деца на около 9-10 години със сходни умствени възможности и социален бекграунд се предлага шоколад с условието, че ако в рамките на един час не го изядат, ще получат втори. Но ако го изядат, няма да имат друг. След това в продължение на години проследяват каква е разликата в успеваемостта на децата. Оказва се, че тези, които не са изяли шоколада и са получили втори, имат със 70-75% по-висока успеваемост в живота от гледна точка на доходи и реализация. Идеята е, че това да можеш да планираш и да отложиш нещо, за да постигнеш повече по-късно, е един от основните фактори за дългосрочен успех.



"В момента хората изцяло са изгубили търпение - дали ще бъде с лайкове във "Фейсбук", или с търкане на билети в популярните лотарии, те искат да получат всичко веднага. И тази голяма културна промяна създава ситуация, в която, ако на хората не се даде възможност да се развиват много бързо, те започват да търсят реализация някъде другаде", каза Кръстев.

Той изтъкна две важни неща при взимането на решения как да се подобри пазарът на труда. Едното е, че след бежанската криза е очевидно, че в България и всички източноевропейски страни има съпротива срещу приемането на работници, които идват от страни извън Европа. "Да се вярва, че проблемът с липсата на работна сила при функционираща демокрация може да бъде решен с внос на работници, ми се вижда политически нереалистично", каза Кръстев.

От тази гледна точка основният въпрос е какво се прави за хората, които са тук - как те да бъдат образовани и развивани. "Има парадокс. Първият отговор е - инвестиции в образованието. Това е верен отговор, но трябва да се внимава, защото ако има силно подобряване на образованието, в началото това може да доведе до по-високи нива на заминаване. Тъй като хората ще знаят по-добре чужди езици и ще имат по-добра квалификация, те се оказват по-конкурентни, включително на външни пазари. "Следователно задържането на хората тук няма да бъде е резултат само на подобряване на образователната система, а на създаване на културна среда, в която хората мислят, че успехът им тук има значение", смята Кръстев.

В Германия например видяхме, посочи той, че регионите, които гласуваха за крайнодясната "Алтернатива за Германия", не са тези, които са приели най-много бежанци, а които са били напуснати от най-много хора след 1989 г. И бежанската криза всъщност показа, че в общества, които са напуснати от много хора, се променя отношението към имиграцията. "Хората имат нужда да оценностят мястото, където живеят. И ако преди е имало безкритична радост към всичко, което се случва извън страната, в момента започва истеричен опит да се убедят, че всичко, което е навън, няма никакъв смисъл, защото ние сме най-добрите и най-хубавите. Това културно затваряне създава проблем и за пазара на труда", посочи Кръстев.

Без илюзии за Западните Балкани

Благодарение и на пробива в отношенията си с Македония България успя да убеди ЕС да превърне Западните Балкани в приоритет за тази година. И след седмица ЕК ще приеме стратегия за развитие на региона, която ще трябва да бъде реализирана по време на българското председателство на Съвета на ЕС.

"Виждам тук един риск. Много хора в Брюксел си мислят, че през 2018 г. просто трябва да се повтори онова, което беше обещано на Западните Балкани през 2003 г. в Солун - да се запази европейската перспектива и политиката към тях да бъде същата, каквато е била при присъединяването на страни като България и Румъния. Но моето мнение е, че ситуацията е радикално променена. През 2003 г. ЕС беше в силно монополно положение по отношение на Западните Балкани. Това вече не е вярно", заяви Иван Кръстев.

"Преди седмица бях в Турция и един от турските министри каза, че Втората световна война е свършила, но Първата световна война още не е. Идеята за появата на Балканите като много по-конкурентно пространство е нещо, което трябва да се мисли всеки път, когато правителство или бизнес се опитват да реализират стратегия за региона. А България има огромен интерес от развитието на Западните Балкани", посочи Кръстев.

Сега в региона има много повече играчи. През 2003 г. например никой на Западните Балкани не споменаваше Китай. Тази година Китай ще бъде най-големият чужд инвеститор в Сърбия. И за Пекин не е непременно важно обществените поръчки да бъдат по правилата на ЕС. Дали обаче ЕС е готов да компенсира Сърбия и други страни в региона, ако загубят китайски инвестиции?

С Русия също е различно. През 2003 г. Русия гледаше на Балканите основно през призмата на своите енергийни проекти. Изострените отношения след кризата в Украйна, разширяването на ЕС и особено разширяването на НАТО в страни като Македония най-вероятно ще доведат до негативна реакция от руска страна. Друга важна разлика е Турция. През 2003 г. самата тя се стреми активно към интеграция в ЕС и за нея Балканите са място да покаже колко важна и полезна може да бъде за Европа. Сега отношенията между Турция и ЕС са много по-напрегнати.

"Това е важно и България има роля, която да играе - не просто да имаме стратегия, но и да се научим как да я комуникираме и да имаме решение как бихме реагирали на отговора на другите на нашата стратегия", обобщи Кръстев. И завърши с връщане към историята с виното. "Казват, че и двете чаши били с хубаво вино. Но все пак при взимането на политическо решение е важно да знаем в коя от тях е имало бяло вино."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Нещо ново, много от същото и едно неизвестно в екипа на Фандъкова Нещо ново, много от същото и едно неизвестно в екипа на Фандъкова

Идеите за нови звена и лица в общината звучат красиво, но въпросът е доколко ще са ефективни на практика

7 дек 2019, 1245 прочитания

Подчинен на главния прокурор ще може да го разследва 4 Подчинен на главния прокурор ще може да го разследва

Предложението на правителството е това да е началникът на отдел "Инспекторат" във ВКП, което не кореспондира с препоръките на Венецианската комисия

7 дек 2019, 2333 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Западна Европа остава скептична към включването на България в еврозоната

Това не помрачава българския ентусиазъм, който разчита на стабилното макропредставяне и публични финанси

Още от Капитал
Какво прави една реклама ефективна

Николай Караджов, Светослава Диновска и Радомир Иванов от агенцията Saatchi&Saatchi Sofia, пред "Капитал"

Да пазиш традицията "Под Балкана"

Животновъдната ферма на семейство Кулови край Карлово е затворила целия цикъл на производство

Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

От какво боледува педиатрията

За лечението на 1.2 млн. деца в България се отделят само 11% от бюджета на здравната каса

ЕСМ на 50

Поглед към влиянителния музикален лейбъл навръх 50-годишнината му

20 въпроса: Красимир Георгиев

Често предизвиква себе си, а с това мотивира и други хора към промяна

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10