Западна Европа остава скептична към включването на България в еврозоната

Това не помрачава българския ентусиазъм, който разчита на стабилното макропредставяне и публични финанси

"Ако правилата съществуват и се спазват, корупцията остава само вестникарско внушение", отбеляза министърът на финансите Владислав Горанов по време на конференцията на "Капитал".
"Ако правилата съществуват и се спазват, корупцията остава само вестникарско внушение", отбеляза министърът на финансите Владислав Горанов по време на конференцията на "Капитал".    ©  Цветелина Белутова
"Ако правилата съществуват и се спазват, корупцията остава само вестникарско внушение", отбеляза министърът на финансите Владислав Горанов по време на конференцията на "Капитал".
"Ако правилата съществуват и се спазват, корупцията остава само вестникарско внушение", отбеляза министърът на финансите Владислав Горанов по време на конференцията на "Капитал".    ©  Цветелина Белутова

На фона на стабилния икономически ръст, ниския дълг и сигурна валута България, изглежда, все още не може да убеди Европа, че членството й в еврозоната е добра идея. Макар да покрива официалните критерии за кандидатстване в ERM II – валутният механизъм, който предшества приемането на еврото, инициативата на страната се асоциира в Западна Европа с членството на Гърция. Там добрите показатели и фискалната дисциплина преди еврото претърпяха 180-градусова промяна впоследствие, която струва скъпо на европейските данъкоплатци.

Това става ясно от коментар на Гунтрам Волф, директорът на влиятелния институт "Брюгел", по време на 12-ата годишна среща на бизнеса с правителството, организирана от "Капитал". На дискусията присъстваха също управителят на БНБ Димитър Радев, министърът на финансите Владислав Горанов и Иван Кръстев, председател на УС на Центъра за либерални стратегии.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се