ВСС трябва да се справи със съдебната номенклатура, смята Конституционният съд
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

ВСС трябва да се справи със съдебната номенклатура, смята Конституционният съд

ВСС трябва да се справи със съдебната номенклатура, смята Конституционният съд

Конституцията не слага ограничение срещу вечните началници в Темида, това е въпрос на качествена кадрова политика

6725 прочитания

© Анелия Николова


Парадоксът е, че Висшият съдебен съвет е част от проблема със съдебната номенклатура и вечните началници, затова е нереално да се очаква решение от него.

Проблемът със съдебната номенклатура, или т.нар. вечни началници в съдебната власт, трябва да бъде решаван от Висшия съдебен съвет с качествена кадрова политика, основана на ясни и прозрачни критерии за подбор на ръководителите в системата. От конституцията не може да се изведе ограничение на правото на магистратите да заемат ръководни длъжности повече от два мандата, освен ако не става въпрос за един и същ орган на съдебната власт. Това гласи по същество тълкувателно решение на Конституционния съд (КС) от днес, постановено по искане на главния прокурор Сотир Цацаров за тълкуване на чл. 129, ал. 6 от конституцията. Решението е гласувано единодушно от 11-те съдии, присъствали на заседанието във вторник. Отсъствала е само съдия Цанка Цанкова.

Текстът на чл. 129, ал. 6 гласи, че административните ръководители в органите на съдебната власт с изключение на "тримата големи" се назначават на ръководната длъжност за срок от пет години с право на повторно назначаване. Тримата големи – председателите на двете върховни съдилища и главният прокурор, се назначават за 7 години, но без право на повторен мандат.

Ограничението за не повече от два мандата на ръководна длъжност бе въведено с промени в конституцията през 2003 г., като целта бе да се премахне т.нар. съдебна номенклатура, или вечните началници. Дотогава за заемането на длъжността на административния ръководител нямаше ограничения и имаше немалко случаи на вечни началници, окупирали дадена длъжност като феодали.

След въвеждането на конституционното ограничение за два мандата от по пет години на ръководна длъжност практиката по поддържането на определен кръг съдебна номенклатура се видоизмени - след изтичането на позволените два мандата като ръководител на определен съд или прокуратура някои магистрати просто биваха произвеждани като началници на друго съдебно звено с тенденция това да продължи до края на кариерата им. Това стана повод за противоречива практика на Висшия съдебен съвет (ВСС) и Върховния административен съд, което доведе и до сезиране на КС.

Самият вносител на искането, главният прокурор Цацаров, е пример за съдебна номенклатура - от началото на своята кариера през 1992 г. той е бил редови съдия само през първите четири години. След това е бил последователно председател на Районен съд - Асеновград, зам.-председател на Окръжен съд - Пловдив, председател на ОС - Пловдив, и главен прокурор.

Според тълкуванието на КС един магистрат – съдия, прокурор или следовател, може да бъде назначен за административен ръководител на конкретно звено в системата само в продължение на два петгодишни мандата. Но това не пречи същият магистрат след това да бъде назначен за ръководител на други звена в съдебната власт, включително ако това доведе до преминаване на цялата му професионална кариера на началнически длъжности. Конституционният законодател е предвидил ограничение само за назначаване за трети път на една и съща конкретна длъжност (т.е. в същия конкретен орган на съдебната власт), пише в решението на КС. Същевременно КС сочи, че ангажиментът за качествена кадрова политика в съдебната власт е възложен на Висшия съдебен съвет, "който следва да взема решения във всички конкретни случаи и чиято отговорност е да провежда кадрова политика, която да не допуска създаването на "съдебна номенклатура".

Парадоксът е, че в български условия ВСС, във всичките си състави досега, не само не възприемаше съдебната номенклатура като проблем, а всъщност работеше за нейното възпроизвеждане, доколкото и самите членове на ВСС са по традиция са част от тази номенклатура - с много малки изключения.

Парадоксът е, че Висшият съдебен съвет е част от проблема със съдебната номенклатура и вечните началници, затова е нереално да се очаква решение от него.

Проблемът със съдебната номенклатура, или т.нар. вечни началници в съдебната власт, трябва да бъде решаван от Висшия съдебен съвет с качествена кадрова политика, основана на ясни и прозрачни критерии за подбор на ръководителите в системата. От конституцията не може да се изведе ограничение на правото на магистратите да заемат ръководни длъжности повече от два мандата, освен ако не става въпрос за един и същ орган на съдебната власт. Това гласи по същество тълкувателно решение на Конституционния съд (КС) от днес, постановено по искане на главния прокурор Сотир Цацаров за тълкуване на чл. 129, ал. 6 от конституцията. Решението е гласувано единодушно от 11-те съдии, присъствали на заседанието във вторник. Отсъствала е само съдия Цанка Цанкова.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK