Българският бюджет става малко по-прозрачен

Какво представлява изследването Проучването "Отворен бюджет" оценява трите компонента на националната система за отчетност на бюджета: - наличност на публична информация за него; - възможности за участие на граждани в процеса; - ролята и ефективността на надзорните институции; По-голямата част от въпросите търсят отговор какво се случва на практика, а не какво се изисква по закон.

България отбелязва леко подобрение в оценка за бюджетна прозрачност, където достига 66 от сто пункта през 2017 г. За две години разликата е едва един пункт нагоре, но от 2006 г. повишението е с 19. Това става ясно от доклад за международния Индекс "Отворен бюджет", публикуван от International Budget Partnership (IBP) и "Индъстри уоч", които са партньор на организацията в България.

Плюс за страната е, че предлага значителен обем информация за бюджета - от средносрочната фискална рамка до изпълнението на консолидирания бюджет и състоянието на държавния дълг. Правителството обаче предоставя малко възможности за участие на обществото в процеса - тук България получава едва 22 от сто точки. Подобрение може да се отчете чрез създаването на механизъм за включване на граждани още при планирането на бюджета, препоръчват експертите на "Индъстри уоч" по това перо.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Страната се позиционира на 21-во място през 2017 г. сред 115 държави, докато през 2015 е била на 18-o. Тогава обаче в проучването са включени по-малко държави (102). Лидерите тази година са Нова Зеландия, Южна Африка и Швеция, докато сред страните от региона челната позиция заема Румъния, следвана от България.



Още информация



IBP разпределя държавите в класацията си на пет групи според оценката, която са получили. Лидерите са в групата, която предлага "обширна" информация, а България се позиционира в долната категория - сред страните, които публикуват "значителна" информация. Тук се взимат предвид всички документи в процеса, като всички са достъпни онлайн - средносрочна фискална рамка, проектобюджета, документите по самия бюджет, както и месечните и годишните отчети по изпълнението на бюджета и състоянието на държавния дълг. България получава 66 точки за прозрачната процедура, но оценката може и да се подобри.

"Страната може да постигне бърз напредък, като публикува информация и анализи, изготвяни за вътрешна употреба, като съкрати срокове за разпространяване на данни и отчети и улесни достъпа чрез избягване на практики за публикуване на бюджетна информация в множество отделни документи", отбелязват от "Индъстри уоч". Друга препоръка е изготвянето на кратки и разбираеми резюмета на бюджетните документи на всеки етап от процеса - т.нар. граждански бюджети.

Трябва повече гражданско участие

Повечето правителства по света не създават възможности за гражданско участие в бюджетния процес и България не е изключение от тази тенденция - тук страната получава едва 22 точки от сто. Оценката е над средната за света (12) и над тази в други страни от региона, но остава слаба. Включването на гражданското общество още при планирането на бюджета може да подобри резултата. "Допълнителен ефект ще има и даването на повече възможности за граждани да правят предложения към одитната програма на Сметната палата", препоръчват от "Индъстри уоч".

Ограничен надзор

Слабо е представянето на България и по отношение на контрола от страна на законодателната власт, като особено ниска е оценката на надзора по време на самото изпълнение на бюджета. "Като положителна стъпка може да се отчете създаването на фискален съвет, но той тепърва трябва да утвърждава своята роля", считат експертите. "Парламентът обсъжда фискална политика едва след внасяне на проектобюджета на изпълнителната власт и не организира публични експертни дискусии по доклада на Сметната палата за изпълнението на бюджета", допълват още те.

Непрозрачната практика

Въпреки относително прозрачната бюджетна процедура, практиката не може да се определи като такава. Така например през януари, месец след приемането на бюджет 2018, бяха раздадени набързо 100 млн. лв. за заплати с цел да се потуши недоволството на работещите в системата на МВР. Това вероятно ще наложи актуализация на бюджета, но това може да се направи чак през есента с гласуването на бюджет 2019.

Друг пример е одобреният през декември втори милиард по спорната програма за саниране. Тъй като държавните финанси излязоха на плюс от над 2 млрд. лв. към края на ноември, управляващите се опитаха да ги наместят с гласуване на извънредни пари. За санирането уж имаше отделени средства, но те не бяха конкретно разписани в бюджет 2017. На финала най-вероятно ще минат като инвестиционни разходи - перо, което се надценява при планирането на бюджета, а впоследствие се използва като буфер.