Мнения Daily: Какви са икономическите решения за мръсния въздух в София
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily: Какви са икономическите решения за мръсния въздух в София

Мнения Daily: Какви са икономическите решения за мръсния въздух в София

И още: Берлин: България не е готова за еврото, Борисов: Държите ни извън Шенген с измислени мотиви; Къде отиде корупцията?

6250 прочитания

© Николай Дойчинов


Цитат на деня

"Помним! На този ден преди 73 години беше екзекутирано бъдещето на една нация. От бащите на тези, които днес екзекутират настоящето ѝ. И тогава, и сега поръчителите са едни – и те са в Москва."

Аниматорът Теодор Ушев, който бе номиниран за "Оскар" за най-добър късометражен анимационен филм със "Сляпата Вайша"

Какви са икономическите решения за мръсния въздух в София

От текст на Георги Клисурски за ClubZ

За икономиста замърсяването на околната среда по принцип, а и конкретно на въздуха, е проста за анализ и често срещана ситуация. Икономистът вижда нещата по следния начин: всеки гражданин избира да употреби определен ресурс (например стока или време) в определено количество. Количеството зависи най-вече от цената на (или разходите по) стоката. В този случай гражданинът консумира замърсители. Това е стоката, която си купуваме, когато шофираме до работа и бълваме изгорели газове от ауспуха.

Замърсяването е типичен пример за негативна последица, когато има разлика между частните и социалните разходи при консумацията на замърсители, т.е. разходите на отделния шофьор и разходите на всички като общество. За обикновения софиянец всекидневните разходи се изчерпват с горивото, което си купува, за да стигне до работа. Това е частният разход. За обществото обаче разходът е по-висок, защото той включва и парите, които трябва да се изразходват за справяне със замърсяването, причинено от въпросния софиянец. А колкото по-висок е разходът, толкова по-ниска е консумацията.

Следователно оптималното количество замърсители, което обществото може да допусне всеки от нас да консумира, без да има замърсяване, е по-ниско от оптималното количество, което нашият софиянец консумира по принцип. Той може да си позволи да консумира повече замърсители отколкото е социално оптимално, защото към момента по никакъв начин не участва в покриването на допълнителните социални разходи по замърсяването. Така един икономист би обяснил логиката на проблема в София - всеки от нас замърсява повече, отколкото би трябвало за град без смог.

Икономически механизми за справяне с мръсния въздух

Е, как бихме могли да накараме нашия софиянец да замърсява по-малко? За икономиста отговорът е много прост. Трябва да повишим цената на замърсяване за нашия софиянец до социално оптималното ниво, за да понижи той разхода си на замърсяване. Тоест да прибавим социалните разходи към индивидуалните, или, както би казал икономистът, да "интернализираме" социалните разходи.

Има много на брой механизми, чрез които да постигнем това. Най-очевидният е ценовият механизъм. Звучи като лесно решение да добавим такса "чист въздух" от например 50 стотинки на литър гориво и да очакваме част от хората да спрат да шофират и да се качат на градския транспорт. Подобен ефект можем да постигнем и чрез друг вид данъци, такси и оскъпяване на шофирането. Всяко поскъпване обаче не е добра новина. Алтернативата е да намалим директно броя на колите по софийските улици. Можем да издаваме разрешителни, да въведем режим на шофиране в определени часове, или, както общината вече предложи, да ограничим дните, в които определени автомобили могат да се движат по пътищата.

Тези варианти са свързани с пряко затрудняване на шофирането - или чрез цената, или чрез забрани. Освен да оскъпяваме или ограничаваме шофирането обаче, можем да субсидираме и окуражаваме другите видове транспорт. Примери за такива мерки са "зеленият билет" и подобряването на зелената инфраструктура – метро и велоалеи.

Какво може да направи всеки от нас?

От гледната точка на икономиста едно е ясно: всеки един от нас ще трябва или да замърсява по-малко, или да плаща повече. Няма да се измъкнем просто така. Не можем хем да замърсяваме, хем да имаме чист въздух.

Ето едно сравнение: както светофарите ни спират от време на време, но гарантират по-бързо придвижване без хаос, така и мерките срещу замърсяването ще направят живота ни малко по-труден (или по-скъп), но ще имаме чист въздух. Това определено си струва в дългосрочен план. Така че или да се качваме на метрото, или да не се сърдим на общината, когато предлага мерки като ограничаване на движението за четни и нечетни номера. Ако ни пука за града и за въздуха ни, разбира се.

А освен икономиката?

Икономическо тълкуване на проблема не включва много други видове мерки, които могат да помогнат. Най-често за ограничаване не замърсяването от автомобилите се разчита на ценови механизми (такси и данъци върху горивата), но и на новите технологии, които помагат за бълването на по-малко вредни газове (като при най-модерните бензинови двигатели и, разбира се, електрическите автомобили).

В София е особено важно да се преразгледат и данъците за старите и дизелови автомобили - сега плащаш по-малко, колкото по-стар и мръсен е автомобилът ти, а най-новите и екологични са с най-високи данъци. Друга важна тема са и социалните помощи за отопление в домакинствата, които в голямата си част се изплащат във... въглища.

Берлин: България не е готова за еврото, Борисов: Държите ни извън Шенген с измислени мотиви

В Берлин има сериозни резерви срещу бързото приемане на България в еврозоната, отбелязва авторитетният германски ежедневник "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" (ФАЦ) и пояснява, че ХДС/ХСС, Свободната демократическа партия, Алтернатива за Германия и дори Лявата партия са против проявяването на грешно разбрани амбиции в това отношение, предава Deutsche Welle. Партията на Зелените пък - обратно - упражнявала натиск за по-бърз прием на България в еврозоната, а германските социалдемократи засега не заемали твърда позиция по въпроса.

ФАЦ цитира зам.-председателя на парламентарната фракция на ХДС/ХСС Ралф Бринкхаус, който е скептичен по отношение на това дали България изпълнява политическите предпоставки за скорошно присъединяване към еврозоната. И докато президентът на ЕК Жан-Клод Юнкер е привърженик на идеята за бързо въвеждане на еврото във всички държави от Общността, президентът на Бундесбанк Йенс Вайдман е против прибързаното разширяване на еврозоната, пише вестникът.

По думите на зам.-председателя на фракцията на свободните демократи Михаел Тойрер, на хартия данните от България правят добро впечатление. Загриженост обаче будели съобщенията за наличието на корупция. "След като тъкмо преодоляхме кризите в Южна Европа, би трябвало да проявяваме по-голямо внимание по отношение на новите кандидати за прием в еврозоната", казва още Тойрер.

В отговора си на въпроса на ФАЦ дали България е узряла за еврото, президентът на Бундесбанк Йенс Вайдман не крие своя скептицизъм. Според него, една от поуките от финансовата криза в Европа била, че страните, които участват в Европейския валутен съюз, би трябвало да могат трайно и добре да понасят последствията от това, че са се отказали от собствената си валута". Тъкмо затова критериите за конвергентност били толкова важни. "Едно прибързано присъединяване – на всяка цена – в крайна сметка не е от полза нито за съответната държава, нито за валутния съюз и ЕС като цяло", казва Вайдман.

ФАЦ отбелязва още, че подобни резерви има и сред други икономисти и цитира шефа на Германския институт за икономически изследвания Марсел Фрацшер, според когото предизвикателството пред България ще е свързано не само с изпълнението на икономическите критерии, а и с модернизирането на нейните институции. По-нататък експертът споменава някои от положителните фактори за прием на България в еврозоната – като наличието на балансиран бюджет, ниското ниво на държавния дълг, обвързаността на лева с германската марка, а после и с еврото.

ФАЦ цитира и още един икономически експерт – професора от Цвикау Стефан Колев, който казва, че България де факто е влязла наполовина в еврозоната, тъй като БНБ не води собствена парична политика. Според Колев, най-голямата слабост на страната е свързана с "ужасяващото качество на българските институции", включително и широко разпространената корупция.

В четвъртък обаче премиерът Бойко Борисов бе в Брюксел на конференция, организирана от фондация "Ханс Зайдел", на която призова Европа да спре да си измисля мотиви, които ги няма, за да не допуска България в Шенген, "при положение че страната има най-добре пазената граница в Европа". Той допълни, че това не е справедливо, а и ЕС все по-трудно намира мотиви за отказ, защото такива нямало.

Как изчезна корупцията

Tекст на Даниел Смилов за dnevnik.bg

И начинаещите илюзионисти знаят, че успехът на фокуса зависи от отвличането на вниманието на публиката. Хората трябва да си мислят, че корупцията е там, където всъщност тя не е. Да я търсят в детските градини например. Да я намират в инциденти, които се случват навсякъде по света – при купилите си "Бентли", да кажем.

Българската корупция обаче не е основно инцидентна и административна. Откъм такава корупция нито сме най-зле, нито ще учудим света. Това, което е специфично за нашия случай, е, че става дума за системен проблем, за завладяване на цели органи на държавата от съвсем конкретни интереси. Проблемът е на горните нива на управление, а не най-долу при изпълнителите.

Всяка корупция е сделка – quid pro quo. Но не всяка сделка е размяна на плик с пари. Транзакциите може да са изключително сложни и разсрочени във времето. Системната корупция у нас се демонстрира в две сложни "мегасделки", за които никога няма да намерите писмено сключен договор.

Съдебно-прокурорската сделка

България е единствената страна в Европа, където прокуратурата си е "извоювала" статус на де факто безконтролен орган. Тоест управляващите мнозинства в поредни парламенти – включително и конституционното такова – се "отказаха" от въвеждането на ефективни механизми, търсещи отговорност на началника на прокуратурата. Не само че такива механизми отсъстват, но и там, където има техни зародиши – като във ВСС, мнозинството полага изключителни усилия да избере хора, които са удобни на главния прокурор и съмишлениците му. Ако даден магистрат започне да се еманципира, системата му прави байпас и създава специализиран съд, така че важните дела да не стигат до неговата институция. Тоест управляващите осигуряват безконтролност на прокуратурата и нейния магистратски шлейф.

Какво дава прокуратурата, за да е сделката взаимноизгодна? Oфициално корупция сред управляващите у нас няма. Тя винаги и чудодейно се появява само и единствено сред неудобните на властта и някъде в опозицията. Сред тези, които издават опозиционни вестници. Или министрите от бивши коалиционни партньори. Или сред други групи, съвсем случайно несвързани с управляващите.

Прокурорската страна от сделката е трудна и изисква усилия. Все пак трябва да има усещане, че не се действа избирателно. И за целта идват магически формули, подобни на следната: на проверка подлежат всички, закупили имоти над 500 000 лв. или "Бентли". От тази формула по-прозорливите могат да заключат единствено, че г-н Делян Пеевски нито има "Бентли", нито скоро е купувал скъп имот.

Представете си обаче, ако беше станала грешка и на проверка подлежаха всички, придобили акции за над 500,000 лева в наскоро приватизирани компании. Или пък тези, които стоят зад офшорки, участвали в закупуването на акции за над 500 000 лева, и т.н. Подобни грешки обаче не могат да станат, защото "сделката", изглежда, се изпълнява изключително добросъвестно.

Политико-медийната сделка

Другата системна сделка у нас е между определена медийна група – която няма нужда от реклама - и правителството на власт. Каквото и да е то. Тази медийна група предоставя безрезервна подкрепа за управляващите и искрена, изобилна омраза към техните опоненти. Каквито и да са те.

В замяна медийната група получава от политиците толериране на нейния де факто монополен статус в определени пазарни ниши, нескончаем поток от министри по техните студиа, еврогрантове, назначаване на нейни ръководни и знакови лица в БНТ и други по-малки благини. Но най-вече управляващите поемат ангажимент да са "неутрални" по отношение на сблъсъците между различните "олигарси". Tоeст да твърдят, че ако някой вижда проблем в системната политико-медийна сделка, то той е задължително от кръга на друг "олигарх", изпаднал в немилост спрямо властта.

Тази сделка също се изпълнява добросъвестно и дори основни политици не схващат иронията на капана, в който са. В крайна сметка, ако си премиер на държава, в която някакви "олигарси" се разправят в публични скандали и чрез институциите на държавата, проблемът не е техен, а твой. Ти си техният политически параван.

Ревността на асистентката

БСП се опитва да е опозиция на управляващия модел, но всъщност е в ролята на негов асистент и по двете сделки. Впечатляващо беше, че БСП организира цял вот на недоверие, без да се докосне дори периферно до споменатите медийно-прокурорски проблеми. Борисов сигурно е плакал от умиление по време на дебатите – такава солидарност той едва ли е очаквал дори от коалиционните си партньори (ДПС включително).

До 2009 г. и през 2013-2014 г. БСП бяха титуляр по системните сделки и затова може би сега гузно си мълчат. Но и по тази причина, когато Нинова се бори с корупцията, колкото и да е ревностна, всъщност дрънчи на кухо. Този звук се чу много ясно, когато по отношение на "ЦУМ-гейт" тя смело критикува Гергов и го изгони (заслужено) от ръководството на партията си, но за същото прегрешение не обели дума срещу високопоставеното държавно длъжностно лице, участвало в срещата. Вече май БСП са даже забравили кое беше то.

Президентът Радев също се позиционира като борец с корупцията и дори прояви дързост – върна за преразглеждане едно от последните назначенията на предишния ВСС. Но жестокостта му се сломи и оттогава и той дума не е обелил по същество за двете гореспоменати сделки. Тоест и той бори корупцията там, където я няма – под вестника.

Цитат на деня

"Помним! На този ден преди 73 години беше екзекутирано бъдещето на една нация. От бащите на тези, които днес екзекутират настоящето ѝ. И тогава, и сега поръчителите са едни – и те са в Москва."

Аниматорът Теодор Ушев, който бе номиниран за "Оскар" за най-добър късометражен анимационен филм със "Сляпата Вайша"

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK