С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 фев 2018, 17:55, 5617 прочитания

Мнения Daily: Какви са икономическите решения за мръсния въздух в София

И още: Берлин: България не е готова за еврото, Борисов: Държите ни извън Шенген с измислени мотиви; Къде отиде корупцията?

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Цитат на деня

"Помним! На този ден преди 73 години беше екзекутирано бъдещето на една нация. От бащите на тези, които днес екзекутират настоящето ѝ. И тогава, и сега поръчителите са едни – и те са в Москва."

Аниматорът Теодор Ушев, който бе номиниран за "Оскар" за най-добър късометражен анимационен филм със "Сляпата Вайша"
Какви са икономическите решения за мръсния въздух в София

От текст на Георги Клисурски за ClubZ


За икономиста замърсяването на околната среда по принцип, а и конкретно на въздуха, е проста за анализ и често срещана ситуация. Икономистът вижда нещата по следния начин: всеки гражданин избира да употреби определен ресурс (например стока или време) в определено количество. Количеството зависи най-вече от цената на (или разходите по) стоката. В този случай гражданинът консумира замърсители. Това е стоката, която си купуваме, когато шофираме до работа и бълваме изгорели газове от ауспуха.

Замърсяването е типичен пример за негативна последица, когато има разлика между частните и социалните разходи при консумацията на замърсители, т.е. разходите на отделния шофьор и разходите на всички като общество. За обикновения софиянец всекидневните разходи се изчерпват с горивото, което си купува, за да стигне до работа. Това е частният разход. За обществото обаче разходът е по-висок, защото той включва и парите, които трябва да се изразходват за справяне със замърсяването, причинено от въпросния софиянец. А колкото по-висок е разходът, толкова по-ниска е консумацията.

Следователно оптималното количество замърсители, което обществото може да допусне всеки от нас да консумира, без да има замърсяване, е по-ниско от оптималното количество, което нашият софиянец консумира по принцип. Той може да си позволи да консумира повече замърсители отколкото е социално оптимално, защото към момента по никакъв начин не участва в покриването на допълнителните социални разходи по замърсяването. Така един икономист би обяснил логиката на проблема в София - всеки от нас замърсява повече, отколкото би трябвало за град без смог.



Икономически механизми за справяне с мръсния въздух

Е, как бихме могли да накараме нашия софиянец да замърсява по-малко? За икономиста отговорът е много прост. Трябва да повишим цената на замърсяване за нашия софиянец до социално оптималното ниво, за да понижи той разхода си на замърсяване. Тоест да прибавим социалните разходи към индивидуалните, или, както би казал икономистът, да "интернализираме" социалните разходи.

Има много на брой механизми, чрез които да постигнем това. Най-очевидният е ценовият механизъм. Звучи като лесно решение да добавим такса "чист въздух" от например 50 стотинки на литър гориво и да очакваме част от хората да спрат да шофират и да се качат на градския транспорт. Подобен ефект можем да постигнем и чрез друг вид данъци, такси и оскъпяване на шофирането. Всяко поскъпване обаче не е добра новина. Алтернативата е да намалим директно броя на колите по софийските улици. Можем да издаваме разрешителни, да въведем режим на шофиране в определени часове, или, както общината вече предложи, да ограничим дните, в които определени автомобили могат да се движат по пътищата.

Тези варианти са свързани с пряко затрудняване на шофирането - или чрез цената, или чрез забрани. Освен да оскъпяваме или ограничаваме шофирането обаче, можем да субсидираме и окуражаваме другите видове транспорт. Примери за такива мерки са "зеленият билет" и подобряването на зелената инфраструктура – метро и велоалеи.

Какво може да направи всеки от нас?

От гледната точка на икономиста едно е ясно: всеки един от нас ще трябва или да замърсява по-малко, или да плаща повече. Няма да се измъкнем просто така. Не можем хем да замърсяваме, хем да имаме чист въздух.

Ето едно сравнение: както светофарите ни спират от време на време, но гарантират по-бързо придвижване без хаос, така и мерките срещу замърсяването ще направят живота ни малко по-труден (или по-скъп), но ще имаме чист въздух. Това определено си струва в дългосрочен план. Така че или да се качваме на метрото, или да не се сърдим на общината, когато предлага мерки като ограничаване на движението за четни и нечетни номера. Ако ни пука за града и за въздуха ни, разбира се.

А освен икономиката?

Икономическо тълкуване на проблема не включва много други видове мерки, които могат да помогнат. Най-често за ограничаване не замърсяването от автомобилите се разчита на ценови механизми (такси и данъци върху горивата), но и на новите технологии, които помагат за бълването на по-малко вредни газове (като при най-модерните бензинови двигатели и, разбира се, електрическите автомобили).

В София е особено важно да се преразгледат и данъците за старите и дизелови автомобили - сега плащаш по-малко, колкото по-стар и мръсен е автомобилът ти, а най-новите и екологични са с най-високи данъци. Друга важна тема са и социалните помощи за отопление в домакинствата, които в голямата си част се изплащат във... въглища.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Сделката за F-16 увеличи бюджетния дефицит, китайската икономика с най-слаб ръст Вечерни новини: Сделката за F-16 увеличи бюджетния дефицит, китайската икономика с най-слаб ръст

И още: Рекорден теч на лични данни от НАП, Ще има ли Европейската комисия нов председател още утре; Нови данъци за имотите в Гърция

15 юли 2019, 793 прочитания

От НАП са изтекли лични данни на милиони български граждани и фирми 31 От НАП са изтекли лични данни на милиони български граждани и фирми

Линк към масива от близо 11 GB беше разпратен от анонимен мейл до различни медии

15 юли 2019, 60621 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Вечерни новини: Бюджетът е на плюс 1.2 млрд. лв. през януари, а ЕК ще посочи пътя на Западните Балкани към ЕС

И още: До неделя може да приключат преговорите за правителство на Германия; Карта на Витоша ще замени проваления фонтан на едноименния столичен булевард

Голямата енергийна измама

Защо борсовата цена на електроенергията в България е най-висока и как може да се поправи секторът

И още нещо в сметката за ток

С непазарни механизми държавата се опитва да поддържа жива ТЕЦ "Марица-изток 2"

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Sympathy for the Writer

Биляна Курташева за книгата си, посветена на неподозираните връзки между различни произведения, периоди и личности

Тарантино и другите

По-интересните заглавия от ваканционния афиш