Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
2 1 фев 2018, 15:41, 4996 прочитания

Защо се вдигат цените на тока за бизнеса?

Въпреки либерализацията в сектора продължават да действат непазарни механизми

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Седмични новини за енергетика

В рубриката събираме всички най-важни новини от последните седем дни

15 фев 2018

Енергийната борса пуска след месец сделки с ток в рамките на деня

Търговията ще върви денонощно при минимални количества от 100 кВтч

7 фев 2018

Обещания за реформи свалиха напрежението около цената на тока

Промените ще пренесат на борсата цялата енергия, ще се предлагат нощни пакети, ще се променят и договорите с американските централи

6 фев 2018

Частните инвеститори в енергетиката са против оставката на Теменужка Петкова

От Националната енергийна камара подкрепят действията на правителството за още прозрачност и либерализация на сектора

6 фев 2018

КЕВР ще проверява за манипулации на пазара на ток

С предложените промени в Закона за енергетиката се уреждат и въпроси за зарядните станции за електрическите автомобили

24 яну 2018

Високо напрежение около цената на тока

Бизнесът и енергийният министър в спор за свободния пазар на електроенергия

22 яну 2018

Енергийната борса променя правилата си за дългосрочните договори

Гаранциите на търговците ще са по-ниски при по-дългосрочните сделки, но държавните централи ще могат да ограничават силно купувачите

2 яну 2018

Цялото свободно електричество у нас ще се търгува на борсата

Промяната влиза в сила от 1 януари 2018 г. и засяга всички бизнеси, които купуват ток на нерегулирания пазар

13 дек 2017
Има нещо гнило на пазара на ток. Повече от месец между бизнес, производители и търговци на електрическа енергия прехвърчат искри. Работодатели и синдикати алармират за предстоящо шоково поскъпване на цента на тока на свободния пазар и подготвят национален протест на 28 февруари. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова отказва да се меси и обяснява всичко с търсенето и предлагането на пазара. Председателят на енергийната комисия в парламента Делян Добрев пък твърдеше през декември, че има "шепа търговци, които рекетират, изнудват и шантажират бизнеса", и дори посъветва фирмите да се върнат на регулирания пазар. Сега вече Добрев е на мнение, че енергийната борса работи добре и чрез нея се предлага достатъчно електричество. Самите търговци на ток пък в началото на спора се оправдаха с международните цени и монопола на държавните производители на електрическа енергия, а след това запазиха мълчание.

Мистично поскъпващ ток

Още от края на миналата година четирите национално представени работодателски организации КРИБ, АИКБ, БТПП и БСК твърдят, че при цена на електрическата енергия от 76 лв. на МВтч за регулирания пазар, търговците на ток искали да сключват договори на 110-125 лв. за мегаватчас. "През последната година наблюдаваме увеличение на цените на въглища, петрол, природен газ и СО2 емисии, които рефлектират в увеличение на цената на електроенергията с около 30% на европейско ниво", обясниха тогава от Асоциацията на търговците на електроенергия и спряха да влизат в задочни спорове с бизнеса.

"Произвежда се повече ток, а ние получаваме по-високи цени от 120 лв. на мегаватчас, което означава, че някъде по средата има спекула. Тя не отива в производителите и потребителите, а в търговците на електроенергия, които много елегантно използват борсата, за да узаконяват тези игри", коментира бизнесменът Красимир Дачев след първата среща по темата на работодателите и синдикатите с представители на Министерството на енергетиката, БЕХ и Комисията за енергийно и водно регулиране.

"Ние не приемаме тези цени за референтни! Те не са пазарни, а са резултат от спекулации, защото няма адекватна причина за повишението. Абсурдно е бизнесът да има по-висока цена от населението, при положение че навсякъде покупката на едро е по-евтина от тази на дребно", заяви в началото на януари и председателят на управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев. Синдикатите КНСБ и КТ "Подкрепа" обявиха, че споделят притесненията на бизнеса за наличието на проблем, който създава напрежение на енергийния пазар.



Според Божидар Данев, който е изпълнителен председател на БСК и председател на Асоциацията на организациите на работодателите в България за 2018 г., през последните седмици този процес ескалира рязко. "Има претенции от страна на търговците за прекратяване на договори за доставка към крайните потребители или налагане едностранно на цени с между 30 и 65% по-високи спрямо установените до момента", твърди той.

Конкретни проектодоговори с по-високи цени така и никой не показа. Всяка фирма е свободна да смени доставчика си на ток с друг, който предлага по-добри условия. Или пък сама да се регистрира на енергийната борса и да си купува необходимата енергия оттам. Процедурата нито е толкова сложна, нито толкова скъпа. През последния месец средните стойности на Българската независима енергийна борса се движат между 75 и 80 лв. за мегаватчас. "Сами виждате, че цени от над 100 лв. за МВтч няма", заяви министър Петкова по повод твърденията на бизнеса.

Асоциацията на търговците на електроенергия обаче прави уточнението, че цитираните цени са за базов товар, докато масово фирмите ползват пиков товар - през деня, когато консумацията на ток е най-голяма. Средните цени на енергийната борса за пиков товар през последния месец са с 38% по-високи от тези на базовия, или около 110 лева за МВтч.

Председателят на асоциацията Мартин Георгиев обясни за "Капитал", че има увеличение на борсовите цени със средно 33% за 2017 спрямо 2016 година. "Увеличението на цената за дневен товар е дори над 50% за последните 18 месеца", твърди той, цитирайки данните от сделките на енергийната борса. Подобно поскъпване се наблюдава както на регионалния, така и на европейския пазар.

Излишък, но не за всеки

По принцип на пазара на електрическа енергия в България има излишък, което е предпоставка за конкурентни цени. Но последните събития ясно показват, че формално либерализираният сектор има дефекти. Всъщност сигналната лампа света още миналия август, когато "Капитал" разкри гигантска сделка за ток при съмнителни условия, в която продавач бе АЕЦ "Козлодуй", а купувачите и до днес остават неясни. Тогава атомната централа внезапно предложи общо 11 пакета електроенергия на стойност около 100 млн. лева: шест за доставка за цялата 2018 г. за 110 мегавата и пет за 70 мегавата за първото полугодие на 2018 г. Постигнатата цена бе около 69 лв./МВтч, докато по онова време масово токът се търгуваше за около 75 лева на мегаватчас. Подозрителното в случая бе това, че продажбата беше осъществена чрез борсовата платформа, на която не е необходимо предварително да се изпраща информация за сделката и съответно повечето търговци дори не са разбрали за нея.

В резултат голяма част от тока, който АЕЦ "Козлодуй" може да предложи на свободния пазар през тази година, е вече разпределена, при това на много по-ниска от настоящата цена. Съответно търговците, която са купили тази енергия, могат да я препродават с огромна печалба.

Такова е и притеснението на работодателските организации. Според тях производителите от държавния олигопол предлагат свободно крайно ограничени количества електроенергия и поддържат висока цената за промишлени нужди. Бизнесът недоволства и от търговете, които ТЕЦ "Марица-изток 2" и АЕЦ "Козлодуй" организираха на собствените си платформи, прескачайки борсата. "Те продават на средно 22.4% по-ниски цени електроенергия на облагодетелствани търговци, които от своя страна я препродават на спекулативно високи цени", пише в писмото на бизнеса от 29 януари, с което 28 февруари 2018 г. се обявява за ден на протест срещу лошите практики в българската енергетика. Там се казва още, че същите тези търговци отказват да доставят електроенергия на предприятията в пиковите часове и предявяват претенции към тях да преустройват организацията на производството си, да въвеждат нощни смени за работа и "се държат сякаш те са фактическите собственици на българската индустрия". На 31 януари, в ефира на БНТ обаче Васил Велев смекчи тона с пояснението, че не всички търговци са такива, а само една малка част от тях прилагат недобри практики. По думите му виновни за сегашното положение били и държавните електроцентрали, които коодинирано повишавали цените си.

"Когато цените на пазара се вдигат, продаваме по-скъпо, когато падат - по-евтино, както се случи през 2015 и 2016 г.", твърдят търговци на електричество пред "Капитал". Едно от обясненията за недоволството на бизнеса е, че през 2017 г. търговците масово са предлагали дългосрочни договори с фиксирани цени, надявайки се енергията да поевтинява. След като това не се случи обаче, са започнали да се правят промени в уж фиксираните тарифи за клиентите. Тези, които не са успели да се споразумеят, са реализирали големи загуби. Именно това е основната причина за фалита на "Фючър енерджи" в началото на декември. На 23 януари от пазара на електрическа енергия бе изключен и още един търговец - "Сайт енерджи".

Промените са налице, чакат се резултати

От 1 януари 2018 г. има промяна в Закона за енергетиката, според която токът на свободния пазар се търгува единствено чрез енергийната борса, а вътрешните търгове на производителите са забранени. Все още от тази мярка няма сериозен ефект точно заради сключените дългосрочни договори още през миналата година. Едва когато те изтекат и новите количества електроенергия бъдат пуснати на пазара, ще стане ясно дали се работи в конкурентна среда.

Иначе по информация на енергийния министър Теменужка Петкова от началото на тази година има достатъчно предлагани от държавните дружества количества и дори остават непродадени. ТЕЦ "Марица-изток 2" например е обявила на борсата 89 хил. мегаватчаса и са продадени само 78 хил., НЕК пък е предложил 146 хил. мегаватчаса, а са купени само 39 хиляди. Участници на пазара обаче споделят, че това са предимно мощности за нощните часове, когато търсенето е много по-слабо, или оферти с по-високи цени, които не са атрактивни.

От 9 януари промени има и в правилата за търговия с електрическа енергия в борсовия сегмент за дългосрочни договори. При подаване на оферта за покупка, продажба или иницииране на търг вече се изискват по-малко средства като гаранция от търговските участници. Въведен е механизъм за автоматично съпоставяне на оферти и сключване на сделки (Auto-matching), така че да се постигнат възможно най-добрите цени за покупка и продажба.

Наред с това за обществено обсъждане са публикувани промени в Закона за енергетиката, които дават нови правомощия на КЕВР. Предвижда се регулаторът да може да следи за спекулации на борсата за търговия с електроенергия.

Тези мерки обаче не удовлетворяват Асоциацията на организациите на българските работодатели. "От наша гледна точка проблемите вече могат да се решат само на най-високо ниво в йерархията на изпълнителната власт, във взаимодействие с Комисията по енергетика в Народното събрание и ръководствата на парламентарните групи", заяви бизнесът в писмо от 24 януари, с което отказа да участва в срещи с правителството, производителите и търговците на ток.

На пръв поглед изглежда, че решаваща за изхода на спора ще е ролята на Комисията за защита на конкуренцията, която започна да прави секторен анализ на пазара на електрическа енергия и получи сигнал от работодателите за нередности, които според тях съществуват. Но секторният анализ сам по себе си не значи нищо. В зависимост от данните в него КЗК може да образува производство за установяване на нарушения и злоупотреба с монополно или господстващо положение. Дали ще ги докаже е съвсем друга тема.

В сигнала на работодателите пък, основният акцент е поставен не върху търговците, а върху производителите на електрическа енергия. Което предопределя и производството на КЗК. Посочва се например, че АЕЦ Козлодуй ЕАД и ТЕЦ Марица изток 2 ЕАД доминират производството на електроенергия за свободния пазар с дял от около 92%, а "вероятно координираното поведение на двете централи при обявените начални цени по отделните тръжни процедури" води до по-скъп ток за потребителите. Само че държавните дружества са задължени по закон да продават определено количество електричество на свободния пазар, като от началото на тази година това може да става само чрез платформите на енергийната борса. При което така формулираните обвинения може да се окажат неоснователни.
Търговците на ток дължат милиони на НЕК

В сектора има и друг проблем. Преди седмица пред депутатите от енергийната комисия в парламента министърът на енергетиката Теменужка Петкова обяви, че просрочените задължения на търговци на електроенергия към Националната електрическа компания по ангажимента "задължение към обществото" са 44 млн. лева. Нещо повече - по думите на Петкова сега няма механизъм, с който длъжниците да бъдат заставяни да се издължават към държавната електрическа компания. Събирането на вземанията се извършва по общия ред.

Ситуацията е наистина притеснителна, тъй като повечето търговци нямат никакви собствени активи, които да им бъдат запорирани или отнети при натрупани задължения. Така при евентуален фалит на търговец на ток, както се случи с "Фючър енерджи" през декември 2017 г., НЕК може да не успее да си събере съответните суми за "задължение към обществото".

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Недомислици в Търговския закон доведоха до пореден абсурд, а напрежението в Сирия е опасно високо 2 Вечерни новини: Недомислици в Търговския закон доведоха до пореден абсурд, а напрежението в Сирия е опасно високо

И още: Къде ще се строят небостъргачи в София ще се реши най-рано наесен; Венецуела пусна собствената си криптовалута Petro; Илън Мъск ще тества изграждането на сътникова мрежа за интернет с директна връзка с телефоните;

20 фев 2018, 1735 прочитания

Без обществени поръчки за ремонтите на оградата по границата Без обществени поръчки за ремонтите на оградата по границата

Спешни промени в закона ще решат проблемите на властта с обжалваните конкурси

20 фев 2018, 1160 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Мнения Daily: Какви са икономическите решения за мръсния въздух в София

И още: Берлин: България не е готова за еврото, Борисов: Държите ни извън Шенген с измислени мотиви; Къде отиде корупцията?

Ясен Гюзелев, художник: "Опитвам се да живея почтено"

До 1 март галерия "Арте" представя графичните картини на Гюзелев

Bitcoin и данъците

Как се третират виртуалните валути и какво е добре да знае всеки, който ги добива, търгува или се разплаща с тях

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Кино суматоха

Панорама с филми по творби на Йордан Радичков

Планина от съвети

Как да се подготвим за планина през зимата и какво да правим в случай на инцидент

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 7

Капитал

Брой 7 // 17.02.2018 Прочетете
Капитал PRO, Рекордни приходи в туризма през 2017 г. - над 8 млрд. лв.

Емисия

DAILY @7AM // 21.02.2018 Прочетете