"Ние не приемаме тези цени за референтни! Те не са пазарни, а са резултат от спекулации, защото няма адекватна причина за повишението. Абсурдно е бизнесът да има по-висока цена от населението, при положение че навсякъде покупката на едро е по-евтина от тази на дребно", заяви в началото на януари и председателят на управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев. Синдикатите КНСБ и КТ "Подкрепа" обявиха, че споделят притесненията на бизнеса за наличието на проблем, който създава напрежение на енергийния пазар.

Според Божидар Данев, който е изпълнителен председател на БСК и председател на Асоциацията на организациите на работодателите в България за 2018 г., през последните седмици този процес ескалира рязко. "Има претенции от страна на търговците за прекратяване на договори за доставка към крайните потребители или налагане едностранно на цени с между 30 и 65% по-високи спрямо установените до момента", твърди той.

Конкретни проектодоговори с по-високи цени така и никой не показа. Всяка фирма е свободна да смени доставчика си на ток с друг, който предлага по-добри условия. Или пък сама да се регистрира на енергийната борса и да си купува необходимата енергия оттам. Процедурата нито е толкова сложна, нито толкова скъпа. През последния месец средните стойности на Българската независима енергийна борса се движат между 75 и 80 лв. за мегаватчас. "Сами виждате, че цени от над 100 лв. за МВтч няма", заяви министър Петкова по повод твърденията на бизнеса.

Асоциацията на търговците на електроенергия обаче прави уточнението, че цитираните цени са за базов товар, докато масово фирмите ползват пиков товар - през деня, когато консумацията на ток е най-голяма. Средните цени на енергийната борса за пиков товар през последния месец са с 38% по-високи от тези на базовия, или около 110 лева за МВтч.

Председателят на асоциацията Мартин Георгиев обясни за "Капитал", че има увеличение на борсовите цени със средно 33% за 2017 спрямо 2016 година. "Увеличението на цената за дневен товар е дори над 50% за последните 18 месеца", твърди той, цитирайки данните от сделките на енергийната борса. Подобно поскъпване се наблюдава както на регионалния, така и на европейския пазар.

Излишък, но не за всеки

По принцип на пазара на електрическа енергия в България има излишък, което е предпоставка за конкурентни цени. Но последните събития ясно показват, че формално либерализираният сектор има дефекти. Всъщност сигналната лампа света още миналия август, когато "Капитал" разкри гигантска сделка за ток при съмнителни условия, в която продавач бе АЕЦ "Козлодуй", а купувачите и до днес остават неясни. Тогава атомната централа внезапно предложи общо 11 пакета електроенергия на стойност около 100 млн. лева: шест за доставка за цялата 2018 г. за 110 мегавата и пет за 70 мегавата за първото полугодие на 2018 г. Постигнатата цена бе около 69 лв./МВтч, докато по онова време масово токът се търгуваше за около 75 лева на мегаватчас. Подозрителното в случая бе това, че продажбата беше осъществена чрез борсовата платформа, на която не е необходимо предварително да се изпраща информация за сделката и съответно повечето търговци дори не са разбрали за нея.

В резултат голяма част от тока, който АЕЦ "Козлодуй" може да предложи на свободния пазар през тази година, е вече разпределена, при това на много по-ниска от настоящата цена. Съответно търговците, която са купили тази енергия, могат да я препродават с огромна печалба.

Такова е и притеснението на работодателските организации. Според тях производителите от държавния олигопол предлагат свободно крайно ограничени количества електроенергия и поддържат висока цената за промишлени нужди. Бизнесът недоволства и от търговете, които ТЕЦ "Марица-изток 2" и АЕЦ "Козлодуй" организираха на собствените си платформи, прескачайки борсата. "Те продават на средно 22.4% по-ниски цени електроенергия на облагодетелствани търговци, които от своя страна я препродават на спекулативно високи цени", пише в писмото на бизнеса от 29 януари, с което 28 февруари 2018 г. се обявява за ден на протест срещу лошите практики в българската енергетика. Там се казва още, че същите тези търговци отказват да доставят електроенергия на предприятията в пиковите часове и предявяват претенции към тях да преустройват организацията на производството си, да въвеждат нощни смени за работа и "се държат сякаш те са фактическите собственици на българската индустрия". На 31 януари, в ефира на БНТ обаче Васил Велев смекчи тона с пояснението, че не всички търговци са такива, а само една малка част от тях прилагат недобри практики. По думите му виновни за сегашното положение били и държавните електроцентрали, които коодинирано повишавали цените си.

"Когато цените на пазара се вдигат, продаваме по-скъпо, когато падат - по-евтино, както се случи през 2015 и 2016 г.", твърдят търговци на електричество пред "Капитал". Едно от обясненията за недоволството на бизнеса е, че през 2017 г. търговците масово са предлагали дългосрочни договори с фиксирани цени, надявайки се енергията да поевтинява. След като това не се случи обаче, са започнали да се правят промени в уж фиксираните тарифи за клиентите. Тези, които не са успели да се споразумеят, са реализирали големи загуби. Именно това е основната причина за фалита на "Фючър енерджи" в началото на декември. На 23 януари от пазара на електрическа енергия бе изключен и още един търговец - "Сайт енерджи".

Промените са налице, чакат се резултати

От 1 януари 2018 г. има промяна в Закона за енергетиката, според която токът на свободния пазар се търгува единствено чрез енергийната борса, а вътрешните търгове на производителите са забранени. Все още от тази мярка няма сериозен ефект точно заради сключените дългосрочни договори още през миналата година. Едва когато те изтекат и новите количества електроенергия бъдат пуснати на пазара, ще стане ясно дали се работи в конкурентна среда.

Иначе по информация на енергийния министър Теменужка Петкова от началото на тази година има достатъчно предлагани от държавните дружества количества и дори остават непродадени. ТЕЦ "Марица-изток 2" например е обявила на борсата 89 хил. мегаватчаса и са продадени само 78 хил., НЕК пък е предложил 146 хил. мегаватчаса, а са купени само 39 хиляди. Участници на пазара обаче споделят, че това са предимно мощности за нощните часове, когато търсенето е много по-слабо, или оферти с по-високи цени, които не са атрактивни.

От 9 януари промени има и в правилата за търговия с електрическа енергия в борсовия сегмент за дългосрочни договори. При подаване на оферта за покупка, продажба или иницииране на търг вече се изискват по-малко средства като гаранция от търговските участници. Въведен е механизъм за автоматично съпоставяне на оферти и сключване на сделки (Auto-matching), така че да се постигнат възможно най-добрите цени за покупка и продажба.

Наред с това за обществено обсъждане са публикувани промени в Закона за енергетиката, които дават нови правомощия на КЕВР. Предвижда се регулаторът да може да следи за спекулации на борсата за търговия с електроенергия.

Тези мерки обаче не удовлетворяват Асоциацията на организациите на българските работодатели. "От наша гледна точка проблемите вече могат да се решат само на най-високо ниво в йерархията на изпълнителната власт, във взаимодействие с Комисията по енергетика в Народното събрание и ръководствата на парламентарните групи", заяви бизнесът в писмо от 24 януари, с което отказа да участва в срещи с правителството, производителите и търговците на ток.

На пръв поглед изглежда, че решаваща за изхода на спора ще е ролята на Комисията за защита на конкуренцията, която започна да прави секторен анализ на пазара на електрическа енергия и получи сигнал от работодателите за нередности, които според тях съществуват. Но секторният анализ сам по себе си не значи нищо. В зависимост от данните в него КЗК може да образува производство за установяване на нарушения и злоупотреба с монополно или господстващо положение. Дали ще ги докаже е съвсем друга тема.

В сигнала на работодателите пък, основният акцент е поставен не върху търговците, а върху производителите на електрическа енергия. Което предопределя и производството на КЗК. Посочва се например, че АЕЦ Козлодуй ЕАД и ТЕЦ Марица изток 2 ЕАД доминират производството на електроенергия за свободния пазар с дял от около 92%, а "вероятно координираното поведение на двете централи при обявените начални цени по отделните тръжни процедури" води до по-скъп ток за потребителите. Само че държавните дружества са задължени по закон да продават определено количество електричество на свободния пазар, като от началото на тази година това може да става само чрез платформите на енергийната борса. При което така формулираните обвинения може да се окажат неоснователни.