Иван Кръстев: България има нужда от културна среда, в която хората да виждат възможности за успех
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Иван Кръстев: България има нужда от културна среда, в която хората да виждат възможности за успех

Иван Кръстев: България има нужда от културна среда, в която хората да виждат възможности за успех

Политологът по време на 12-ата годишна среща на бизнеса с правителството

6106 прочитания

© Цветелина Белутова


В началото на 90-те години висококвалифицираната работна ръка се определя като едно от големите конкурентни предимства на страните от Източна Европа. Сега недостигът на хора се оказва проблем, който е по-важен за инвеститорите от корупцията, състоянието на съдебната система и т.н. До голяма степен това е резултат и на икономическия модел, базиран на ниски заплати и ниски данъци, който беше приложен в повечето източноевропейски страни. Проблемът е, че този модел работи много трудно, когато границите са отворени, защото голяма част от квалифицираните хора в един момент решават, че за тях е по-изгодно да отидат на Запад.

Вторият проблем е с кризата на образователната система. България продължава да има средни училища, включително и част от висшите такива, които са на високо ниво. Но парадоксът е следният - над 70% от хората, които завършват най-добрите гимназии в страната, дори не кандидатстват в българските университети. В резултат високото качество на част от училищата се превръща във фактор за напускане на страната вместо във фактор за задържането на хората. Както успехът на някои училища, така и провалът на други училища оказва негативен ефект върху състоянието на пазара на труда.

Има и важна културна промяна, която се илюстрира с известния експеримент, направен от Станфордския университет през 70-те години. На деца на около 9-10 години със сходни умствени възможности и социален бекграунд се предлага шоколад с условието, че ако в рамките на един час не го изядат, ще получат втори. Но ако го изядат, няма да имат друг. След това в продължение на години проследяват каква е разликата в успеваемостта на децата. Оказва се, че тези, които не са изяли шоколада и са получили втори, имат със 70-75% по-висока успеваемост в живота от гледна точка на доходи и реализация. Идеята е, че това да можеш да планираш и да отложиш нещо, за да постигнеш повече по-късно, е един от основните фактори за дългосрочен успех.

В момента хората изцяло са изгубили търпение - дали ще бъде с лайкове във "Фейсбук", или с търкане на билети в популярните лотарии, те искат да получат всичко веднага. И тази голяма културна промяна създава ситуация, в която, ако на хората не се даде възможност да се развиват много бързо, те започват да търсят реализация някъде другаде.

Има две важни неща при взимането на решения как да се подобри пазарът на труда. Едното е, че след бежанската криза е очевидно, че в България и всички източноевропейски страни има съпротива срещу приемането на работници, които идват от страни извън Европа. Да се вярва, че проблемът с липсата на работна сила при функционираща демокрация може да бъде решен с внос на работници, е политически нереалистично.

От тази гледна точка основният въпрос е какво се прави за хората, които са тук - как те да бъдат образовани и развивани. Тук има още един парадокс. Първият отговор е - инвестиции в образованието. Това е верен отговор, но трябва да се внимава, защото ако има силно подобряване на образованието, в началото това може да доведе до по-високи нива на заминаване. Тъй като хората ще знаят по-добре чужди езици и ще имат по-добра квалификация, те се оказват по-конкурентни, включително на външни пазари. Следователно задържането на хората тук няма да бъде резултат само на подобряване на образователната система, а на създаване на културна среда, в която хората мислят, че успехът им тук има значение.

В началото на 90-те години висококвалифицираната работна ръка се определя като едно от големите конкурентни предимства на страните от Източна Европа. Сега недостигът на хора се оказва проблем, който е по-важен за инвеститорите от корупцията, състоянието на съдебната система и т.н. До голяма степен това е резултат и на икономическия модел, базиран на ниски заплати и ниски данъци, който беше приложен в повечето източноевропейски страни. Проблемът е, че този модел работи много трудно, когато границите са отворени, защото голяма част от квалифицираните хора в един момент решават, че за тях е по-изгодно да отидат на Запад.

Вторият проблем е с кризата на образователната система. България продължава да има средни училища, включително и част от висшите такива, които са на високо ниво. Но парадоксът е следният - над 70% от хората, които завършват най-добрите гимназии в страната, дори не кандидатстват в българските университети. В резултат високото качество на част от училищата се превръща във фактор за напускане на страната вместо във фактор за задържането на хората. Както успехът на някои училища, така и провалът на други училища оказва негативен ефект върху състоянието на пазара на труда.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    Уф. Кръстев умее да говори без да казва нищо конкретно.

  • 2
    ntp12527421 avatar :-|
    Подуенски нюанс

    България на г-н Кръстев е различна от българия на масовия българин. Затова едните масово напускат, а другият говори и говори и говори....
    На Българите г-н Кръстев, на масовите българи, а не на елита, им трябва доктор, детска градина, лекарства, безвредни храни, нова кола /не нов внос/, честност и съпричасатие, морал и съчувствие.
    Културната среда може да възникне МАСОВО, само при високо базисно равнище на живота на голяма, надп 75-80% от българското население. Само така културната среда ще изпълни функцията си.
    Да, ясно е че скоро няма да стане, но приказвайте, приказвайте господине.

  • 3
    smotlixx avatar :-|
    smotlixx

    До коментар [#2] от "Сидо":

    Културната среда масово ли възниква, или се създава точно от елитите?

  • 4
    ivangabrovo avatar :-|
    ivangabrovo

    Добре започва да ги реди г-н Кръстев, но от "От тази гледна точка основният въпрос е какво се прави за хората, които са тук - как те да бъдат образовани и развивани" нататък завършва много слабо. Явно разстоянието между неговото битие и реалния живот е твърде голямо, както е отбелязал Сидо /№2/. Затова си позволявам да поправя заключението на г-н Кръстев: "задържането на хората тук няма да бъде резултат само на подобряване на образователната система, а на създаване на културна среда, в която хората знаят, че успехът им тук е възможен". Отделен въпрос е кой какво разбира под подобряване на образователната система.

  • 5
    tvz14383104 avatar :-|
    Славе Сергиев

    "проблем, който е по-важен за инвеститорите от корупцията, състоянието на съдебната система и т.н. " Това е доста несериозно твърдение, да не кажа нещо обидно. Ако щеш напълни страната с милиони евтини вискообразовани трудещи се, като на човек може да му дойдат 'момчетата' и да му приберат бизнеса, като не може да осъди измамниците, като за всяка бумажка ти искат рушвет, като целият държавен апарат е в услуга на 'момчетата', никой нормален човек няма и да си помисли да влага пари. Та да не се правим на ощипани моми. Пред България има само две цели към тази дата - върховенство на закона и силни, ефективни институции работещи в интереса на гражданите. То тези цели не са се променили от 89-та.

  • 6
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    "Да се вярва, че проблемът с липсата на работна сила при функционираща демокрация може да бъде решен с внос на работници, е политически нереалистично."

    Не и ако има ясни условия за приема на тези работници. Нямам никакво съмнение, че масово навлизане на хора с добри хигиенни навици и религия, толерантна към светския живот ще бъдат добре посрещнати.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK