С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 2 фев 2018, 13:36, 5546 прочитания

Иван Кръстев: България има нужда от културна среда, в която хората да виждат възможности за успех

Политологът по време на 12-ата годишна среща на бизнеса с правителството

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

12-а годишна среща на бизнеса с правителството

Гунтрам Волф: Има много скептицизъм в Западна Европа за влизането на България в еврозоната

Директорът на Bruegel по време на 12-ата годишна среща на бизнеса с правителството

Къде са хората

Почти половината компании в България не могат да растат заради липсата на работна ръка. В същото време в чужбина има 1.33 млн. българи. Има четири сценария за развитие на българската икономика

Бойко Борисов: Който инвестира, той има влияние

Mинистър-председателят по време на 12-ата годишна среща на бизнеса с правителството

Владислав Горанов: Големият проблем е висшето образование

Министърът на финансите по време на 12-ата годишна среща на бизнеса с правителството

Решенията: 200 млн. души потенциал, държавни жилища и 5 хил. лв в брой

Какво мислят бизнесът и правителството като възможности за справяне с демографската криза на България

Димитър Радев: България влиза в 2018 г. в много добра макроикономическа позиция

Управителят на БНБ по време на 12-ата годишна среща на бизнеса с правителството

В началото на 90-те години висококвалифицираната работна ръка се определя като едно от големите конкурентни предимства на страните от Източна Европа. Сега недостигът на хора се оказва проблем, който е по-важен за инвеститорите от корупцията, състоянието на съдебната система и т.н. До голяма степен това е резултат и на икономическия модел, базиран на ниски заплати и ниски данъци, който беше приложен в повечето източноевропейски страни. Проблемът е, че този модел работи много трудно, когато границите са отворени, защото голяма част от квалифицираните хора в един момент решават, че за тях е по-изгодно да отидат на Запад.

Вторият проблем е с кризата на образователната система. България продължава да има средни училища, включително и част от висшите такива, които са на високо ниво. Но парадоксът е следният - над 70% от хората, които завършват най-добрите гимназии в страната, дори не кандидатстват в българските университети. В резултат високото качество на част от училищата се превръща във фактор за напускане на страната вместо във фактор за задържането на хората. Както успехът на някои училища, така и провалът на други училища оказва негативен ефект върху състоянието на пазара на труда.


Има и важна културна промяна, която се илюстрира с известния експеримент, направен от Станфордския университет през 70-те години. На деца на около 9-10 години със сходни умствени възможности и социален бекграунд се предлага шоколад с условието, че ако в рамките на един час не го изядат, ще получат втори. Но ако го изядат, няма да имат друг. След това в продължение на години проследяват каква е разликата в успеваемостта на децата. Оказва се, че тези, които не са изяли шоколада и са получили втори, имат със 70-75% по-висока успеваемост в живота от гледна точка на доходи и реализация. Идеята е, че това да можеш да планираш и да отложиш нещо, за да постигнеш повече по-късно, е един от основните фактори за дългосрочен успех.

В момента хората изцяло са изгубили търпение - дали ще бъде с лайкове във "Фейсбук", или с търкане на билети в популярните лотарии, те искат да получат всичко веднага. И тази голяма културна промяна създава ситуация, в която, ако на хората не се даде възможност да се развиват много бързо, те започват да търсят реализация някъде другаде.

Има две важни неща при взимането на решения как да се подобри пазарът на труда. Едното е, че след бежанската криза е очевидно, че в България и всички източноевропейски страни има съпротива срещу приемането на работници, които идват от страни извън Европа. Да се вярва, че проблемът с липсата на работна сила при функционираща демокрация може да бъде решен с внос на работници, е политически нереалистично.



От тази гледна точка основният въпрос е какво се прави за хората, които са тук - как те да бъдат образовани и развивани. Тук има още един парадокс. Първият отговор е - инвестиции в образованието. Това е верен отговор, но трябва да се внимава, защото ако има силно подобряване на образованието, в началото това може да доведе до по-високи нива на заминаване. Тъй като хората ще знаят по-добре чужди езици и ще имат по-добра квалификация, те се оказват по-конкурентни, включително на външни пазари. Следователно задържането на хората тук няма да бъде резултат само на подобряване на образователната система, а на създаване на културна среда, в която хората мислят, че успехът им тук има значение.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Седмичен бюлетин за правни новини Седмичен бюлетин за правни новини

Две важни събития за тази седмица - избор на нов главен прокурор и мониторинговият доклад на ЕК; Веселин Марешки оправдан на първа инстанция по делото за изнудване; Казусът "Полфрийман продължава да провокира конфликти

21 окт 2019, 196 прочитания

Връзката на "Турски поток" с българската мрежа вече е готова Връзката на "Турски поток" с българската мрежа вече е готова

В 11-километровата отсечка, изградена от "Главболгарстрой", са инвестирани 75 млн. лв. от собствените средства на "Булгартрансгаз"

21 окт 2019, 318 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Нова професия: Длъжностно лице по защита на данните

От края на май всяка публична компания или такава, която се занимава с периодично, системно и мащабно обработване на лични данни, е длъжна да назначи такъв специалист

Още от Капитал
Истерията за Стратегия за детето: С нами и Бог, и руската пропаганда

Интересите на ултраконсервативни "християнски" организации, руски хибридчици, "патриоти" и политически опортюнисти са прикрити зад огромния шум в социалните мрежи

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Сирийската авантюра на Ердоган подкопава НАТО

Може ли Северноатлантическият алианс бъде въвлечен във война заради Турция

Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи

Тазгодишните лауреати намират начин да използват полеви изследвания, за да избегнат политиките тип "проба-грешка"

20 въпроса: Даниела Костова

Тя претворява различни житейски ситуации в работата си като художник, а най-амбициозният й проект беше реализиран това лято във Виена

Книга: Олга Токарчук - "Бегуни"

Една от ключовите книги на полската писателка, която получи Нобелова награда за литература

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10