С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
6 2 фев 2018, 13:36, 5475 прочитания

Иван Кръстев: България има нужда от културна среда, в която хората да виждат възможности за успех

Политологът по време на 12-ата годишна среща на бизнеса с правителството

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

12-а годишна среща на бизнеса с правителството

Димитър Радев: България влиза в 2018 г. в много добра макроикономическа позиция

Управителят на БНБ по време на 12-ата годишна среща на бизнеса с правителството

Къде са хората

Почти половината компании в България не могат да растат заради липсата на работна ръка. В същото време в чужбина има 1.33 млн. българи. Има четири сценария за развитие на българската икономика

Гунтрам Волф: Има много скептицизъм в Западна Европа за влизането на България в еврозоната

Директорът на Bruegel по време на 12-ата годишна среща на бизнеса с правителството

Владислав Горанов: Големият проблем е висшето образование

Министърът на финансите по време на 12-ата годишна среща на бизнеса с правителството

Бойко Борисов: Който инвестира, той има влияние

Mинистър-председателят по време на 12-ата годишна среща на бизнеса с правителството

Решенията: 200 млн. души потенциал, държавни жилища и 5 хил. лв в брой

Какво мислят бизнесът и правителството като възможности за справяне с демографската криза на България

В началото на 90-те години висококвалифицираната работна ръка се определя като едно от големите конкурентни предимства на страните от Източна Европа. Сега недостигът на хора се оказва проблем, който е по-важен за инвеститорите от корупцията, състоянието на съдебната система и т.н. До голяма степен това е резултат и на икономическия модел, базиран на ниски заплати и ниски данъци, който беше приложен в повечето източноевропейски страни. Проблемът е, че този модел работи много трудно, когато границите са отворени, защото голяма част от квалифицираните хора в един момент решават, че за тях е по-изгодно да отидат на Запад.

Вторият проблем е с кризата на образователната система. България продължава да има средни училища, включително и част от висшите такива, които са на високо ниво. Но парадоксът е следният - над 70% от хората, които завършват най-добрите гимназии в страната, дори не кандидатстват в българските университети. В резултат високото качество на част от училищата се превръща във фактор за напускане на страната вместо във фактор за задържането на хората. Както успехът на някои училища, така и провалът на други училища оказва негативен ефект върху състоянието на пазара на труда.


Има и важна културна промяна, която се илюстрира с известния експеримент, направен от Станфордския университет през 70-те години. На деца на около 9-10 години със сходни умствени възможности и социален бекграунд се предлага шоколад с условието, че ако в рамките на един час не го изядат, ще получат втори. Но ако го изядат, няма да имат друг. След това в продължение на години проследяват каква е разликата в успеваемостта на децата. Оказва се, че тези, които не са изяли шоколада и са получили втори, имат със 70-75% по-висока успеваемост в живота от гледна точка на доходи и реализация. Идеята е, че това да можеш да планираш и да отложиш нещо, за да постигнеш повече по-късно, е един от основните фактори за дългосрочен успех.

В момента хората изцяло са изгубили търпение - дали ще бъде с лайкове във "Фейсбук", или с търкане на билети в популярните лотарии, те искат да получат всичко веднага. И тази голяма културна промяна създава ситуация, в която, ако на хората не се даде възможност да се развиват много бързо, те започват да търсят реализация някъде другаде.

Има две важни неща при взимането на решения как да се подобри пазарът на труда. Едното е, че след бежанската криза е очевидно, че в България и всички източноевропейски страни има съпротива срещу приемането на работници, които идват от страни извън Европа. Да се вярва, че проблемът с липсата на работна сила при функционираща демокрация може да бъде решен с внос на работници, е политически нереалистично.



От тази гледна точка основният въпрос е какво се прави за хората, които са тук - как те да бъдат образовани и развивани. Тук има още един парадокс. Първият отговор е - инвестиции в образованието. Това е верен отговор, но трябва да се внимава, защото ако има силно подобряване на образованието, в началото това може да доведе до по-високи нива на заминаване. Тъй като хората ще знаят по-добре чужди езици и ще имат по-добра квалификация, те се оказват по-конкурентни, включително на външни пазари. Следователно задържането на хората тук няма да бъде резултат само на подобряване на образователната система, а на създаване на културна среда, в която хората мислят, че успехът им тук има значение.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Тече, всичко тече 2 Тече, всичко тече

Най-интересните моменти от файловете на НАП

19 юли 2019, 3126 прочитания

Дунав не ни вълнува 4 Дунав не ни вълнува

България не се възползва от реката и регионите там са сред най-бедните в цяла Европа

19 юли 2019, 2074 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Нова професия: Длъжностно лице по защита на данните

От края на май всяка публична компания или такава, която се занимава с периодично, системно и мащабно обработване на лични данни, е длъжна да назначи такъв специалист

Още едни желаещи да строят небостъргачи в София

Група пловдивско-джебелски строителни предприемачи с планове за 90-метрова сграда в "Дружба 2"

Напрежението около Кипър: Газ, санкции и геополитика

Конфронтацията между Анкара и Никозия е лоша новина за възможността за алтернативни доставки за Европа, включително за България

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Чичо Томасовата България

Американският писател Томас Макгонигъл за спомените от НРБ и романа си за Никола Петков

Made in Poland

"АБВ на полския дизайн" в Пловдив изследва един век история и поставя въпроса за преосмислянето на миналото