Гунтрам Волф: Има много скептицизъм в Западна Европа за влизането на България в еврозоната
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Гунтрам Волф: Има много скептицизъм в Западна Европа за влизането на България в еврозоната

Гунтрам Волф: Има много скептицизъм в Западна Европа за влизането на България в еврозоната

Директорът на Bruegel по време на 12-ата годишна среща на бизнеса с правителството

7061 прочитания

© Капитал


Недостигът на работна ръка в България и страните от Източна Европа се превръща в спирачка за икономическия растеж. Един от отговорите е подобряване на образованието, което е много важно за включването на повече хора в пазара на труда. Възможно е в началото по-доброто образование да увеличи напускането на хора, но в дългосрочен план със сигурност ще е полезно за икономиката.

Другото важно нещо за България са силните институции, които помагат за ефективно управление и намаляване на корупцията. Последният доклад на МВФ за страната акцентира и върху това, че трябва да продължи работата по подобряване на стабилността на финансовата система. Качеството на институциите има огромно значение за икономическия успех на държавите в дългосрочен план.

В този контекст е и дебатът за желанието на България да приеме еврото. Няма да разкрия тайна, като кажа, че в Западна Европа има много скептицизъм по отношение на влизането на България в еврозоната в близко бъдеще. Това е реалността въпреки доста благоприятното отношение по въпроса на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер.

Общественото мнение в Германия например е доста скептично. Важен е отговорът на въпроса защо е така. Ако погледнем номиналните критерии за влизане в механизма ERM-2 (т.нар. чакалня за еврозоната - бел. ред.), можем да кажем, че България се справя фантастично. Имате валутен борд, нисък дълг, излишък по текущата сметка на платежния баланс, лихвите са сравнително стабилни, инфлацията е умерена. Така че на номиналния фронт нещата изглеждат добре.

После идват не толкова ясно определените критерии като реалния икономически растеж. Това е нещо, което наистина се гледа. В България виждаме добро възстановяване и ръст на производителността, който е по-висок от този в ЕС. Така и трябва да бъде, защото България догонва. Така че и тук историята е като цяло позитивна.

Въпросът е колко дълго може да бъде задържан този реален икономически растеж. Това зависи много от нещата, които вече споменах - образование, качество на институциите, финансова стабилност. Те са абсолютно решаващи за запазване на нивото на растежа в България в следващите 10 - 15 години.

И последно, има ги и т.нар. меки, неофициални критерии за приемане на еврото, които са свързани с качеството на институциите. Така стигаме до причината в Западна Европа, и особено в Германия, да има силно притеснение от евентуално повторение на случилото се с Гърция. Мнозина си спомнят, че Гърция показваше дисциплина и добро поведение. След като влезе в еврозоната, политическата дисциплина изчезна, а взимането на заеми скочи силно. Всички знаем историята какво стана после.

Гърция е лошият пример. И никой не иска да рискува да вкара още една Гърция в еврозоната. Не зная дали тези опасения са основателни в случая с България. Но най-важното за България е да докаже, че политическата дисциплина и солидната фискална политика, които демонстрира в момента, ще продължат и занапред. Тогава в Западна Европа ще има повече отвореност по отношение на влизането на България в еврозоната. Но в момента, съдейки от разговорите ми с хора от ЕЦБ и германското финансово министерство, скептицизмът е доста висок.

Недостигът на работна ръка в България и страните от Източна Европа се превръща в спирачка за икономическия растеж. Един от отговорите е подобряване на образованието, което е много важно за включването на повече хора в пазара на труда. Възможно е в началото по-доброто образование да увеличи напускането на хора, но в дългосрочен план със сигурност ще е полезно за икономиката.

Другото важно нещо за България са силните институции, които помагат за ефективно управление и намаляване на корупцията. Последният доклад на МВФ за страната акцентира и върху това, че трябва да продължи работата по подобряване на стабилността на финансовата система. Качеството на институциите има огромно значение за икономическия успех на държавите в дългосрочен план.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    ivan_mitev57 avatar :-|
    Иван Митев

    Мнозина разчитат Европейската централна банка (ЕЦБ) да е спасител от актуалните щети. Те се заблуждават, защото ЕЦБ няма необходимите права да осъществи тази дейност.

  • 2
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Няма причина да си мислим, че ще сме различни от Гърция. При сегашното демографско развитие ще има широка подкрепа за скъпи програми за обратно привличане на емигранти.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK