С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
11 2 фев 2018, 10:30, 12806 прочитания

Решенията: 200 млн. души потенциал, държавни жилища и 5 хил. лв в брой

Какво мислят бизнесът и правителството като възможности за справяне с демографската криза на България

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Ако хора от тези държави искат работа, а съседна България страда от сериозна липса на работна ръка, решението е доста просто."
Марк Робинсон, Colliers International

Част от темата

12-а годишна среща на бизнеса с правителството

Къде са хората

Почти половината компании в България не могат да растат заради липсата на работна ръка. В същото време в чужбина има 1.33 млн. българи. Има четири сценария за развитие на българската икономика

Гунтрам Волф: Има много скептицизъм в Западна Европа за влизането на България в еврозоната

Директорът на Bruegel по време на 12-ата годишна среща на бизнеса с правителството

Владислав Горанов: Големият проблем е висшето образование

Министърът на финансите по време на 12-ата годишна среща на бизнеса с правителството

Бойко Борисов: Който инвестира, той има влияние

Mинистър-председателят по време на 12-ата годишна среща на бизнеса с правителството

Иван Кръстев: България има нужда от културна среда, в която хората да виждат възможности за успех

Политологът по време на 12-ата годишна среща на бизнеса с правителството

Димитър Радев: България влиза в 2018 г. в много добра макроикономическа позиция

Управителят на БНБ по време на 12-ата годишна среща на бизнеса с правителството

Марк Робинсон е анализатор към Colliers International, консултантска агенция в сферата на недвижимите имоти в световен мащаб, и специализира в макроикономически анализ на държави от Централна и Източна Европа. Най-скорошната му работа е докладът Turning the Tide ("Обръщането на вълната" - бел. авт.), който представи на годишната среща на бизнеса с правителството. Ето какво каза Робинсон пред "Капитал".

Докладът ви показва една позитивна история - ръстът в икономическата активност и заетостта компенсира високата емиграция. Как си обяснявате това и можем ли да видим този процес и в други държави?


- Да, това се случва и на други места, защото активността в други държави също се покачва. Икономическата активност на жените в цяла Европа също се покачва. Тоест същите феномени се случват, но в държави, които привличат много хора, бумът на икономиката е огромен. Например във Великобритания, където работната ръка нарасна съществено, това доведе и до икономически просперитет. Както казах по време на презентацията си, този процес е сходен със САЩ. Това е американският модел - имиграцията води до растеж.

България пада в класацията за улесняване на бизнеса на Световната банка не защото се справя по-зле, а защото други държави се справят по-добре.

- Държавите се съревновават на световния пазар. Този пазар е безмилостен. Също така е основан върху интернет. Затова компаниите в България трябва да са наясно с това, трябва да са готови, да се борят за пазарен дял. Всеки ден чуждестранни компании надминават българските. Това не сочи към абсолютно влошаване на ситуацията в България, а по-скоро към напредък на останалите държави в относителен план.



С какъв запас от имигранти разполага България?

- Ако става въпрос за православните държави - 140 млн. руснаци, 40 млн. украинци, 3 млн. молдовци, 8 млн. сърби и 10 млн. гърци. Ако съберем тези числа, това се равнява на 200 млн души. Това е преувеличено, разбира се, но идеята е, че Унгария например няма такъв запас. Заради езикови и културни ограничения реално не съществуват хора, които могат да се впишат на пазара на труда в Унгария. Ето защо в момента Унгария има толкова сериозни проблеми на пазара на труда в сравнение с България. Проблемите тук са достатъчно сериозни - 40% от производителите посочват липсата на работна ръка като пречка за растежа, но в Унгария са 80%. Освен това България е членка на Европейския съюз (ЕС), относително стабилна е и нивото на безработица е едно от най-ниските в региона след Русия и Румъния - в Македония безработицата е близо 22%, в Гърция - 20%. Според мен, ако хора от тези държави искат работа, а съседна България страда от сериозна липса на работна ръка, решението е доста просто.

Описвате институциите като причина хората да напускат страната, но не и като причина да се върнат. Защо?

- Тук става въпрос за институция, която е готова да демонстрира отвореност, гъвкавост, да се опитва да смекчава причините, каращи хората да емигрират. Хората напускат страната, защото не вярват в качеството на институциите. На основата на PR трябва да изглежда така, че институциите правят правилното нещо, че водят обществото в правилната посока, независимо дали става въпрос за правата на човека, Истанбулската конвенция, за здравеопазването. Всичко това са сигнали към емигриралите българи, които започват да си мислят, че нещата започват да се променят. Тогава институциите могат да се превърнат в причина, която да привлича хората. Важните неща тук са комуникационната система, PR, социалните медии. По време на протестите в Румъния миналата година, стана ясно, че румънската диаспора е много активна онлайн. Дигиталният свят е много важен за хора в двайсетте и трийсетте си години.

Това означава ли, че само трябва да изглежда, че нещо се случва? Ако сте министър и кажете например, че корупцията е вестникарско внушение, а не социален проблем, това добра стратегия ли е?

- Ефективна стратегия би било да се каже "ако има корупция, ще се справим с нея". Ако искаш да премахнеш корупцията като причина хората да емигрират и да я обърнеш в аргумент, че ситуацията се променя, трябва да правиш изказвания като "работим по въпроса и ето един пример за това". Хората имат достъп до интернет, до новини, до различни медии. Не може да изградиш стена пред очите им. Особено ако искаш да ги привлечеш обратно в родината.

Докато правехте проучването си, нещо в българския пример стори ли ви се странно?

- Ако трябва да бъда честен, нивото на корупция тук е най-високо сред държавите в ЕС. И това е последователно, а не резултат от едно-единствено изследване, това се повтаря всяка година. Една и съща методология, един и същ резултат. В същия момент ситуацията в ЕС се подобрява. Приемам, че другите държави не са перфектни. Но трябва да имаме предвид, че България се справя по-добре в контекста на Източна Европа. Да вземем за пример Русия.

Не мисля, че България трябва да се сравнява с Русия.

- Но това е база за сравнение, имайки предвид, че през 2013 г. руснаците са най-голямата група чужденци в България. Затова сравнението с Русия е от значение, ако решението на проблема е имиграцията. България има много предимства - част от ЕС е, използва кирилицата и друг фактор, който не трябва да се подценява, има плажове и времето е топло. Ако живееш в Новосибирск, би предпочел да останеш там или да се преместиш във Варна?

Интервюто взеха Огнян Георгиев и Йоанна Иванова
Томислав Дончев, вицепремиер на България
Решението е комплексно

Единият вариант е активизирането на неактивните към момента - около 200 хил. безработни, от които обаче 75 хил. не са работили за период по-дълъг от две години. Което е нелека задача. Ако предположим, че една част от безработните са нискообразовани, без трудови навици, част от тях представители на малцинствени общности. Присъствието на пазара на труда не е свързано с професионални умения, то е свързано с определени нива на десоциализация.

Вторият резерв безспорно е ремиграцията. Възнаграждението е основен движещ фактор. Но анализът ни и мерките, които бихме могли да предприемем на тази база, ще бъдат непълни, ако считаме възнаграждението за единствен стимул. Продължавам да твърдя, че завръщането не се базира само и единствено на заплатата, а зависи от куп други неща - детска градина, училище, парк, път, възможността да ти откраднат автомобила, чистотата на въздуха, здравеопазване и т.н. Жилищната политика например е част от стимулите на пазара на труда. Работейки на база конкретен бизнес проект, с конкретен работодател, предлагайки освен всичко друго настаняване в ремонтирано жилище, това би могъл да бъде един от стимулите за завръщане.

Третият сценарий е свързан с привличане на работна сила от други държави. Колкото и да е чувствителна тази тема за обществото, относително на по-безопасен терен се движим, когато говорим за български общности в чужбина. Този сценарий между другото работи. За последните една-две години привличането на хора, владеещи български език, се оказва успешно.

Процесът по дигитализация и свързване на регистрите означава, че хората във фронтофисите ще намалеят до година-две-три с поне една трета, ако не и повече.
Бисер Петков, министър на труда и социалната политика
Работим по посока привличане на българите от чужбина

По отношение на нетната имиграция и прилив на работна сила от други държави безспорно връщането на българи, работещи в чужбина, е голямото предизвикателство, което заедно с бизнеса, надявам се, ще посрещнем.

Чрез службите по трудови и социални въпроси, които Министерството на труда и социалната политика има в пет държави, организираме целенасочено кариерни форуми, на които се отправят конкретни предложения за работа. Конкретен пакет за това, ако се върнеш в България, какво можеш да работиш, колко ще получаваш, къде ще учат децата ти, къде ще живееш.

Кариерният форум, който Службата по трудови и социални въпроси към Посолството на Република България във Виена инициира с подкрепата на Стопанската камара на Австрия и който се проведе на 25 януари, е първата стъпка. Според данните кариерният форум е бил посетен от 150 души, което за нас показва, че има интерес. На база на анализа след това плановете ни за втората половина на 2018 г. са да организираме подобни кариерни форуми, насочени не само към завършващи и учещи, а по-скоро и към работещи и в други европейски столици. Възнамеряваме те да се проведат в Лондон и Берлин, където има големи общности българи, и на тях очаквам подкрепа от страна на бизнеса.
Шон Бош, генерален мениджър на ALC за България
Социалната система не стимулира хората да работят

Между 60 и 80% от работниците ни всяка година напускат. Повечето от тях отиват в чужбина - Испания, Германия и други страни. Някои се връщат при нас след 3 или 6 месеца, след като видят, че там не е това, което са очаквали. Заплатите в Западна Европа са по-високи, но и разходите за живот са доста по-големи. В момента имаме 200 незаети позиции общо в трите си завода в Мусачево, Ихтиман и Благоевград. Ако можехме да си намерим хора, вече щяхме да сме открили четвърта фабрика.

Според мен е по-важно да ангажираме хората, които са тук, в България, и не работят. При нас не се изискват специални умения, ние обучаваме работниците си. Проблемът обаче е в социалната система, хората много разчитат на помощи и изпускат възможности, които са пред очите им. В Благоевград например предлагаме работа на хора от фабрики, които предстои да затворят, и те ни казват, че ще започнат след 9 месеца или година, защото дотогава ще получават социални помощи. Това трябва да спре. Социалната система трябва да се променя според икономическата ситуация. С подобряването на икономиката и намаляването на безработицата хората трябва да се стимулират да работят повече. Ако икономическата среда се влоши или започне криза, тогава може да се възстанови предишната социална система. Този проблем съществува не само в Благоевград или изолирани райони, а в цялата страна. Виждаме го, защото в заводите ни работят хора от различни места - Перник, Ботевград, София и т.н.
Ксавие Марсенак, вицепрезидент за региона на Telus International Europe
Бизнесът трябва да е креативен

Нашата компания расте много бързо. Преди 14 години започнахме с десет души, сега сме около 5 хил., от които 3 хил. са базирани в България. Преди няколко години видяхме, че става все по-трудно да наемаме нови служители. Това, което направихме на първо ниво, беше да създадем канали и да рекрутираме чужденци от ЕС. Това се оказа много успешен канал. Днес една трета от персонала ни в София са чужденци.

След това решихме да търсим и други канали. Помислихме за тези над 1 млн. българи, които живеят в ЕС. След като проведохме проучвания, през лятото на миналата година започнахме програмата "Мога там. Искам тук" с идеята чрез популяризация и инвестиции в дигитален маркетинг да установим дали наистина има българи, които искат да се завърнат. За един ден получихме около 100 автобиографии, за няколко месеца - над хиляда. От тези хиляда наехме 30 души. Като проблем установихме, че много от получените автобиографии се отнасят за работа, която не предлагаме в нашата компания. Тогава не знаехме какво да правим с тези 970 автобиографии, които получихме.

Като част от програмата заплатихме за хотел и самолетен билет, но също така предоставихме и еднократен бонус от 5 хил. лева за хората, които ще сключат едногодишен договор с компанията. Идеята беше да проверим дали това е достатъчно голям стимул и се оказа, че е така.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Седем са кандидатите за разширението на бул. "Тодор Каблешков" Седем са кандидатите за разширението на бул. "Тодор Каблешков"

Проектът за 10 млн. лв. се забави заради включването на трамвайно трасе и нуждата от още отчуждения

15 сеп 2019, 503 прочитания

София купува 52 нови електроавтобуса и 5 дизелови втора ръка 3 София купува 52 нови електроавтобуса и 5 дизелови втора ръка

Това лято общински транспортни дружества обявиха търгове за 200 млн. лв., но без осигурено финансиране

14 сеп 2019, 2446 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Владислав Горанов: Големият проблем е висшето образование

Министърът на финансите по време на 12-ата годишна среща на бизнеса с правителството

Новият играч в медийната реклама

Connected е новият бранд, отделен от портфолиото на All Channels Communication Group

ПИК-ът на отровената среда

Очернянето на годеницата на кандидат-кмет на София от кафявия сайт "ПИК" за първи път породи консенсус сред политици, журналисти и PR-и за това какво НЕ е журналистиката

Експериментът Бобов дол

В замрялото сърце на въгледобива е разрешено най-мащабното изгаряне на отпадъци на Ковачки

Училище в облака

Стратегията на 90-о СОУ привлича все повече ученици от съседни райони и училища с иновативните си методи

Ново място: Книжарница на издателство "Рибка"

Книжарницата има за цел да предложи пълноценна селекция от детска литература на български език

Книга: Иън Макюън - "Машини като мен"

Най-новият роман на популярния британски писател