Владислав Горанов: Големият проблем е висшето образование
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Владислав Горанов: Големият проблем е висшето образование

Владислав Горанов: Големият проблем е висшето образование

Министърът на финансите по време на 12-ата годишна среща на бизнеса с правителството

11915 прочитания

© Цветелина Белутова


Едно от решенията на проблема с кризата на пазара на труда е образованието. Безработните намаляват, населението застарява, много хора емигрират, а изборът на бизнеса от нови кадри става все по-ограничен. Така фокусът се премества върху производителността – уменията на всеки отделен работник ще стават все по-важни за ръста на икономиката.

"Големият проблем е висшето образование", каза министърът на финансите Владислав Горанов на годишната среща на бизнеса с правителството. Той посочи, че проблемът датира от изграждането на системата – консервативна и автономна, а законът е бил изготвен с цел да пази училищата от политическо вмешателство. "Оказа се, че тази затвореност изиграва лоша шега за връзката между пазара на труда, качеството на образованието и потребностите на обществото като цяло", каза Горанов. В момента висшето образование е откъснато от реалността, а масовизацията на учебните заведения отблъсква младите и ги насочва към европейските университети.

Лъч надежда е обратът в нетната миграция през последните години, макар все още да не може да се нарече тенденция. "В началото на периода 2012-2017 г. в България са се връщали предимно хора на 40-65-годишна възраст, докато през последните години се забелязва преобладаващо нетно връщане на по-млади хора между 20- и 39-годишна възраст", отбелязва Горанов.

На този фон положителните макроикономически данни не са случайни. "Не случайно ръстът на заетостта за първите девет месеца на 2017 г. е рекорден за прехода - 4.1 на сто. Нивата на безработица са ниски до възможния минимум", посочва министърът. "В същата ситуация естествено започват да растат доходите, което е потенциален фактор за запазване на хората вътре в България и по-бърза конвергенция със средните нива на Европейския съюз като БВП", допълва още Горанов. Производителността на работещите в България от 2000 г. е нараснала в пъти по-бързо от нормата в Европа. Успоредно с това по отношение на БВП на глава от населението съотношението между България и европейските икономики също се подобрява. "Ако през 2007 г. сме били около 28 на сто, през 2017 сме близо 50 на сто. За относително кратък период това за мен е една успешна история", посочва Горанов.

Възможности се крият и в самата криза на пазара на труд. Според министъра на финансите ограничението на пазара предизвиква българския бизнес да се приспособява към по-интензивно производство. "Когато единият фактор на производство липсва, бизнесът се опитва да го компенсира с интензификация на другия фактор – по-модерно производство, повече инвестиции в технологии", каза той, като допълни, че това трябва да е съпътствано със значително подобряване на образователната инфраструктура.

Правителството ще продължи и занапред да залага на увеличаване на минималните възнаграждения. "Положителният цикъл, в който в момента се намира цяла Европа, трябва да се използва като шанс за допълнителна доходна конвергенция", казва той.

В отговор на въпрос дали корупцията все още е пречка пред членството на България в еврозоната финансовият министър твърдо отрича наличието на такава. "Подобни твърдения от ЕЦБ никога не е имало и няма и да има. И формално, и неформално. Това, което интересува ЕЦБ, са съвсем различни неща. Корупцията е проблем за всяко общество и тя е предимно емоционална категория дотолкова, доколкото, когато се превърне в реалност, трябва да е предмет на наказателно преследване", отговори Горанов. "Общество, което постига един от най-високите ръстове на икономиката в България, няма как да е най-неуспешното от гледна точка на правилата. А ако правилата сами по себе си, ако съществуват и се спазват, корупцията остава само вестникарско внушение", каза той.

Едно от решенията на проблема с кризата на пазара на труда е образованието. Безработните намаляват, населението застарява, много хора емигрират, а изборът на бизнеса от нови кадри става все по-ограничен. Така фокусът се премества върху производителността – уменията на всеки отделен работник ще стават все по-важни за ръста на икономиката.

"Големият проблем е висшето образование", каза министърът на финансите Владислав Горанов на годишната среща на бизнеса с правителството. Той посочи, че проблемът датира от изграждането на системата – консервативна и автономна, а законът е бил изготвен с цел да пази училищата от политическо вмешателство. "Оказа се, че тази затвореност изиграва лоша шега за връзката между пазара на труда, качеството на образованието и потребностите на обществото като цяло", каза Горанов. В момента висшето образование е откъснато от реалността, а масовизацията на учебните заведения отблъсква младите и ги насочва към европейските университети.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    ivan_mitev57 avatar :-|
    Иван Митев

    Съществената слабост на Министерството на финансите е, че не зачита липсата на защита срещу вредното влияние от парите.
    Мнозина очакват финансовото министерство да помогне за спасение от актуални злини. Същото не може да предпази от актуални щети, защото няма необходимите права.
    При създадените условия, Министерството на финансите, колкото по-добре работи да подпомогне икономическия растеж, толкова по-големи са щетите.
    Възможностите са:

    Първа: При пренебрегването на вредното влияние от парите щетите се увеличават.

    Втора: Прилагането на защита срещу вредното влияние от парите.
    Тогава ще е прекратен водещият причинител за сегашните актуални щети.

  • 2
    tvr18355030 avatar :-|
    tvr18355030

    Кеф! На вождовете им свършиха индианците :-D

  • 3
    fcs1432069766431253 avatar :-P
    Antoaneta PETROVA Ardashes

    Дали ръста на печалба съответствува на инфлацията и ръста на новите капиталови разходи. Какъв дял има ръста на работната заплата спрямо ръста на наетия квалифициран персонал т.е.
    такъв с висше образование. За да има несъответствие между заети и нова работна сила, съществува неясна позиция спрямо необходимостта и излезлите специалисти от ВУЗ.В случая статистиката куца и не дава перспектива на развитие. Показваме налични данни, но заемите и подпомаганите с чужди средства ги заобикаляме.

  • 4
    bai_toz avatar :-|
    Без коз

    Не,проблема е в основното образование,че вече и учителите са неграмотни. После идват неграмотни журналисти,полицаи,кметове.
    Знаетели колко цигански кметове са абсолютно неграмотни?
    "Бизнеса" най-вече по черноморитето с купени дипломи и наследени такива.
    Горанов,виж си шефа!

  • 5
    jordani avatar :-|
    jordani

    Шефа на Горанов, лош или хубав, е той. Избрали сте го и толкоз. Нали не сме отменили демокрацията още?
    И изборите бяха честни?
    Въпросите са реторични.

    Та, държавата, ако обича, да не предприема мерки, че от санирането ще ни боли г**а доста време.

    Бизнеса не го мислете, ще реве, пореве и ще се оправи.
    Заплата от 5К лева в селски град на управител на фабрика не е изключение, това е повече от 10к евра във Франкфурт.

    Държавата да създава инфраструктура и социална среда, затова й плащаме данъци.

  • 6
    ivanko77 avatar :-|
    ivanko77

    Има истина в думите му, нищо, че пак се предлагат май грешни решения. Оставам с усещането, че им се иска да се премахне "автономията" на висшите училища. До някъде е вярно, че прекаления прием, води до обезценка на професионалното средно, но от друга страна сме поели ангажимент към Европа за процента на висшестите(стратегия Европа 2020). За съжаление много е сбъркан модела на ученето през целия живот, е от там, решаваме, че всичко младо трябва да е с висше, а не да го придобие на определен житейски етап.

    П.п. Нещо, което прави ужасно лошо впечатление, не може да използваш данни за сравнение, които са с коренно различни периоди - с начална дата от 2000 до 2012, просто това показва желание за манипулиране и изкарване само на удобните цифри.

  • 7
    vok46365604 avatar :-|
    vok46365604

    Ами да тамса останали все бивши кадри на ДС и никой не смее да ги барне! Съответно нищо не се променя и вишето не е от значение за почване на работа.....

  • 8
    ivangabrovo avatar :-|
    ivangabrovo

    Проблемът е действащата образователна система на България като цяло. Абсолютно сбъркана работа. Наливат се пари от държавния бюджет без възвръщаемост. Производство на неграмотни с дипломи. Това, обаче, не интересува работодателите на Горанов. Те си искат тяхното, че годините си вървят и вече трябва да мислят за издръжката и на внуците. Не ги интересува и чиновниците от Брюксел, защото са наясно, че са колкото за декор, а и те от едната служба не чакат.
    Трябва да сме наясно, че решенията зависят само от нас, така, както това е станало някога през Възраждането - здрава работа, разумни инвестиции и очите на четири, че такива като Горанов бързо се присламчват.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK