Без бежански квоти

Борисов за пореден път повтори любимата си теза, че българската граница е най-добре охраняваната в Европа и заради това България трябва да бъде поканена в Шенген. Въпреки че България не получава покана за членство в шенгенската зона поради недоверието към правоохранителната й система, в последно време публичните критиките касаят по-скоро охраната на границите. По време на речта си той индиректно нападана и Гърция (без да споменава имена), че е получила милиарди, но не може да спре миграционната вълна към Европа.

В разпокъсаното си изказване Борисов сложи особен акцент на системата за релокация на бежанците и обясни, че тя не работи. Приетата през 2015 г. система задължаваше в рамките на две години всички страни членки да приемат определена квота бежанци от подложените на най-силен натиск Гърция и Италия. Полша и Унгария обаче категорично отказаха да приемат бежанци, а други страни (включително България) не правеха особени усилия да изпълнят квотите си.

"Дъблинското споразумение [тo изисква бежанците и нелегалните имигранти да се връщат в страните, от които са влезли в ЕС] и релокацията не работи, защото тези хора искат да дойдат тук, в тази част на Европа. Тези мигранти не искат да стоят в България – затвори ли да направим", попита Борисов. Премиерът обясни на баварската публика, че няма как в България пенсията да е 150 евро, а в Германия бежанците да получават 1200 евро на месец и да не искат да намерят бъдеще в по-богата част на Европа. Той обаче пропусна да отговори на въпроса дали бежанците, които България трябва да приеме, не напускат заради лошите условия. В няколко съдебни решения в Германия се отказва връщане на бежанци към България заради лошите условия и отношение към тях.

Това е поредното изказване на Борисов против квотната система, което вероятно означава, че България ще иска премахването й или силното й модифициране. Именно тя блокира и реформата на Дъблинския регламент вече втора година. Тъй като България, бидейки гранична държава, е особено засегната от тази регламент, промяната му е един от основните приоритети на българското председателство на Съвета на ЕС.

"Споразумението с Турция трябва да се продължи, да си платим и на всяка цена да се продължи, без нея Европа не може да се справи с миграцията", натърти премиерът.

Борисов за пореден път разкритикува европейската дипломация, която според него се е провалила в Близкия изток, заради което сега страните членки приемат бежанци, но нямат думата в решенията които се взимат в региона.

Борисов нагледно илюстрира липсата на Европа от разговорите за Сирия: "Не знам дали по белгийската телевизия върви, но по нашите новини върви срещата в Сочи. Президентът Путин и Ердоган сядат и решават проблемите. А ние решаваме кой колко мигранти да вземе." Той обаче не успя да каже какво точно трябва да се промени в европейската външна политика и дори похвали усилията на европейския върховен представител по външните работи и политиката по сигурността на ЕС Фредерика Могерини.

Стига Западни Балкани

Българският премиер отново повтори тезата си, че сега е време да се даде ясна перспектива за членство в ЕС на страните от Западните Балкани. Ако това не се случи, според него в региона ще се настанят Турция, Русия и Саудитска Арабия. "И идват там с чалми, не че съм против чалмите, но идват проповедници...", даде израз на страховете си Борисов.

В следващите няколко дни се очаква да бъде публикувана стратегията на Европейската комисия за разширяването на ЕС към Балканите. В нея се очаква да се подчертае, че вратата към страните от региона е отворена, но без да се дават конкретни обещания за приемането им в евросъюза.

Борисов подчерта, че на Балканите има израстване и даде пример със скорошното убийство на косовския сръбски лидер Оливер Иванович. "Благодаря на Вучич и Тачи [сръбският и косовският президент], че след стрелбата в Косовска Митровица намериха сили и воля да успокоят ситуацията... преди една година, ако това се беше случило, още щяха да се бият." В знак на дипломатичност премиерът каза и че не харесва терминa Западни Балкани, тъй като проблемите в региона се създават и от страни като Гърция, които са отдавна членки на ЕС.

Българският премиер изреди и всички текущи конфликти на Балканите – между Гърция и Македония, Сърбия и Косово, Словения и Хърватия, както и напомни са нестабилността на Босна и Херцеговина като мотив Европейският съюз да обърне повече внимание на региона. Това обаче едва ли е вдъхнало увереност на слушателите му, че страните от Западните Балкани могат в обозримо бъдеще да станат членки на ЕС.

"В Долна Бавария хората са уморени от разширяването и трудно го приемат, но трябва да им обясним, че ако не направим нещо за Западните Балкани, това ще направи Европа по-нестабилна", каза Вебер и подкрепи българския приоритет. Той обаче подчерта, че на страните от региона трябва да им бъде казано, че тяхната съдба е техните собствени ръце и няма кой вместо тях да направи необходимите реформи.

Както винаги Борисов забавлява публиката със своеобразния си стил. Премиерът пресъздаде разговора си с новоизбрания австрийски канцлер Себастиан Курц по отношение на политиката за бежанците: "На Курц му казах: ти какво очакваш, качваш ги на самолетите, идват в България и аз си ги водя вкъщи." На въпрос пък за ситуацията с малцинствата в Югоизточна Европа Борисов отказа да отговори, тъй като му трябвало много дипломатичност.