Ще има разрешителен режим за износ на дефицитни лекарства
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ще има разрешителен режим за износ на дефицитни лекарства

Електронна система ще следи в реално време дали в аптеките има необходимите лекарства.

Ще има разрешителен режим за износ на дефицитни лекарства

Приетото на първо четене от здравната комисия ограничение за паралелната търговия не е нотифицирано в Европейската комисия

Десислава Николова
4377 прочитания

Електронна система ще следи в реално време дали в аптеките има необходимите лекарства.

© Цветелина Белутова


Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) ще следи дали има недостиг на лекарства и ще ограничава паралелната търговия с тях в рамките на ЕС. Тази промяна в лекарствения закон одобри на първо четене здравната комисия в парламента. Целта е да се намери начин за контрол на дефицитите, които се появяват на пазара. Текстовете въвеждат разрешителен режим за паралелна търговия с лекарства, като създават експертен съвет в ИАЛ, който ще позволява износа само при достатъчни количества на местния пазар. Електронна система ще следи пазара в реално време.

Проблем може да възникне от обстоятелството, че ако една държава въвежда по-тежък режим, засягащ свободното движение на хора, стоки и капитали, тя трябва да нотифицира Европейската комисия и да се съобрази със становищата на останалите страни членки. Това обаче не е направено и България рискува да понесе поредна глоба за нарушаване на европейското законодателство.

Промените са опита за ограничаване на паралелния износ, който по изчисления на правителството е около 400 млн. лв. Половината от сумата обаче не е в категорията паралелна търговия, защото е нелегален износ на лекарства, придобити по престъпен начин. Проблемът се задълбочи през последните години, тъй като нерядко липсват лекарства за тежки заболявания, което обикновено се обяснява с това, че са изнесени за други страни от ЕС.

Европейската комисия насърчава паралелната търговия с цел уеднаквяване на цените на медикаментите в ЕС и постигане на по-ниска цена за здравните каси. Ръстът на този бизнес в България е заради най-ниските цени на ниво производител, които са въведени в закон. Те правят много от скъпите медикаменти атрактивни за експорт, защото в западноевропейските страни цената им е два-три пъти по-висока от тази в България. В същото време фармацевтични компании прекратиха регистрацията в страната на около 400 лекарства през последните пет години, защото нямат икономически интерес да ги продават.

Какво предлага правителството

Законопроектът предвижда притежателите на разрешение за употреба (фармацевтичните компании) да поддържат допълнителен резерв от 10% от потреблението на техните лекарства за шест месеца, за да могат да гарантират, че пациентите няма да останат без медикаменти.

До четири месеца от влизането на закона в сила ИАЛ трябва да изготви информационна система, която да следи в реално време наличностите на медикаменти в търговците на едро с лекарства и аптеките. Проблемът обаче е, че наредбата, по която ще трябва да стане това, ще трябва да бъде готова три месеца след обнародването на закона и системата, която трябва да обхваща 4000 аптеки и близо 200 търговци на едро, както и около 100 фармацевтични компании, трябва да заработи за един месец. От това как ще се следи недостигът и дали има такъв зависи дали ИАЛ ще забранява експортът на определени лекарства. Това ще става с точно определен списък за определен период от време.

Правителството предлага и допълнителни административнонаказателни разпоредби и санкции между 10 и 100 хил. лв. за нелегални практики. Все още депутатите от здравната комисия и КРИБ настояват да се криминализира нелегалната търговия и експорт на лекарства, въпреки че в Наказателния кодекс има общ текст за това за всички видове стоки, а не отделно за лекарствата.

Проектът предвижда облекчаване на процедурите за клинични изпитвания на медикаменти – това ще става само чрез една административна процедура в ИАЛ и няма да е необходимо болниците и техни комисии допълнително да ги разрешават.

Всички харесват закона

Освен от депутатите законът се посреща и от фармацевтичния бранш с рядко единодушие. Всички обаче имат допълнителни предложения за поправки между първо и второ четене.

Забележката на Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства е, че текстовете не са нотифицирани пред ЕК, което може да създаде проблем при приложението им. Предишният опит да се въведе ограничение на паралелната търговия беше отменено от Конституционния съд и беше осъдено от Европейската комисия.

Освен това от асоциацията предлагат контролът да обхваща не само търговците на едро с лекарства, но и самите фармацевтични компании, които имат търговски дружества.

"Трябва да има и текст, който да предполага, че ако едно лекарство се включи в забранителния списък за паралелна търговия, да бъде открита процедура за бърза вътреобщностна доставка, за да няма дефицити на пазара", коментира Боряна Маринкова, изпълнителен директор на асоциацията.

Производителите отбелязват, че не всички компании имат търговски дружества, а са регистрирани като търговски представителства, които няма как да се контролират. Освен това те предлагат нов механизъм за контрол. Една от нелегалните практики на пазара е изкупуването на лекарства от аптеките от търговски представители, а не от пациенти. След това тези медикаменти се групират и изнасят.

"Предлагаме аптеките да съхраняват копия от рецептите, с които са изкупувани лекарства, ако това не става по здравна каса", каза Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании.

Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) ще следи дали има недостиг на лекарства и ще ограничава паралелната търговия с тях в рамките на ЕС. Тази промяна в лекарствения закон одобри на първо четене здравната комисия в парламента. Целта е да се намери начин за контрол на дефицитите, които се появяват на пазара. Текстовете въвеждат разрешителен режим за паралелна търговия с лекарства, като създават експертен съвет в ИАЛ, който ще позволява износа само при достатъчни количества на местния пазар. Електронна система ще следи пазара в реално време.

Проблем може да възникне от обстоятелството, че ако една държава въвежда по-тежък режим, засягащ свободното движение на хора, стоки и капитали, тя трябва да нотифицира Европейската комисия и да се съобрази със становищата на останалите страни членки. Това обаче не е направено и България рискува да понесе поредна глоба за нарушаване на европейското законодателство.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK