Президентът наложи вето върху "безкрайния" срок за строителство в бивши ниви

Президентът Румен Радев наложи поредно вето върху приет от Народното събрание закон. Този път поводът са поправки, позволяващи собствениците на земеделски земи със сменено предназначение, които не са започнали строителство в законния срок, да поискат препотвърждаването на този статут, вместо настоящото изискване земята отново да се превърне в нива. Същевременно се дава възможност при кандидатстването за промяна на предназначението на земя да не се предоставя искания досега проект за подробен устройствен план.

Въпросните корекции, засягащи текстове от закона за опазване на земеделските земи, бяха направени чрез преходните разпоредби на закона за посадъчния материал в последните седмици след странна процедура, довела до връщане на гласувани на второ четене текстове в пленарната зала за разглеждане отново от парламентарната комисия по земеделие и на практика второ гласуване.

Сега според президента новите правила не изпълняват конституционното задължение на държавата за особена закрила на земята и не гарантират промяна на предназначението на обработваемите земи само при доказана нужда по изключение. Същевременно той смята и че приемането на промените в закона за опазване на земеделските земи чрез преходните разпоредби на друг закон "създава впечатление, че се цели избягване на широкото публично обсъждане и подробното мотивиране на предлаганите промени".

Променено предназначение с удължаване

В досегашното законодателство строителството в земеделски земи с променено предназначение можеше да се извършва в шестгодишен срок, а ако той изтече и инвестиционното намерение не е започнало, парцелът отново трябва получи статут на обработваема земя. Въпросният срок за всички парцели с променено предназначение преди 24 май 2011 г. изтече на 24 май 2017 г. Преди дни парламентът промени това правило, като позволи всеки, който веднъж е променил предназначението на парцела си, но не е започнал строителство в указания срок, да може да поиска само потвърждение на предходното решение, като таксите за промяна на предназначението ще се изчислят наново, но от тях ще се "приспаднат" сумите, платени от собственика при първата процедура. Така при хипотеза, в която той е платил по-малко при първата процедура от сега, той ще трябва да доплати. В случай че таксите преди години са били по-високи, сега държавата ще му възстанови средства.

Приети бяха и други текстове, според които при започване на процедурата за промяна на предназначението на земи вече няма да се изисква проект за подробен устройствен план.

Ключовите промени, които според природозащитната коалиция "За да остане природа в България" ще доведат до "окончателно бетониране" на Черноморието, бяха направени по доста необичайна процедура. Идеите да се даде възможност собствениците на земи със сменено предназначение "да удължат срока", в който могат да започнат строителство, са дошли от депутата от "Обединени патриоти" Йордан Апостолов, който преди коледните празници е направил устно предложение за промени чрез преходните разпоредби в закона за посадъчния материал, който по това време се е разглеждал на второ четене в парламентарната комисия по земеделие. Впоследствие въпросните текстове бяха отхвърлени на второ четене в пленарната зала, но председателят на правната комисия в парламента Данаил Кирилов (ГЕРБ) предложи прегласуване заради "технически причини". Ден по-късно идеята за прегласуване беше изменена - текстовете бяха върнати отново за разглеждане в парламентарната комисия по земеделие на второ четене, а на заседанието нямаше дебат по тях. Финалните текстове бяха подкрепени от ГЕРБ, БСП и "Обединени патриоти", ДПС гласува против, а от партия "Воля" нямаше присъстващ депутат. Впоследствие текстовете бяха одобрени окончателно и в пленарната зала.

Президентът видя подмяна на целта на закона

В мотивите си, с които връща за ново разглеждане текстовете, свързани със строителство в заменени земи, президентът вижда подмяна на целта на закона за опазване на земеделските земи. По думите му според Конституцията земята е основно национално богатство, което се ползва от особената закрила на държавата и обществото, тъй като е източник и основа за всички други блага и има ограничена площ. Същевременно също според Конституцията смяната на предназначението на земята се допуска по изключение и при доказана нужда, посочва държавният глава, допълвайки, че направените промени в парламента "не са релевантни към предвидената в Конституцията особена закрила на земята".

Едната причина според Радев за това е въведеното отпадане на изискването да се предоставя проект на подробен устройствен план при започване на процедура за промяна на предназначението. "Така се създава неяснота относно конкретните параметри на инвестиционното намерение и не се доказва нуждата, която е конституционна предпоставка за промяна на предназначението", пише държавният глава в мотивите си.

Радев оспорва още и дадената възможност на лицата, които са пропуснали удължения през 2012 г. шестогодишен срок да започнат строителство, да поискат потвърждаване на решението за промяна на статута на парцела, вместо да изминат отново цялата процедура.

"С тези промени уредбата стимулира собствениците на земеделски земи да променят предназначението им и в много продължителен период от време да не реализират своите нужди, изчаквайки удобен момент, в който ще има инвестиционен интерес. В резултат на това общественият интерес е засегнат, тъй като земите с променено предназначение ще пустеят. Те не могат вече да се използват за земеделски цели, а строителството още не е започнало. Подменя се целта на закона - опазването на земеделските земи, и се поставя под съмнение съответствието на приетата уредба с чл. 21 от Конституцията", пише още в мотивите на президента.

Той оспорва и начина на приемане на поправките - чрез преходните и заключителни разпоредби на закона за посадъчния материал. "Включване на промени в закона за опазването на земеделските земи, които водят до необосновано разширяване на възможностите за промяна на предназначението, в преходните и заключителни разпоредби на друг закон, създава впечатление, че се цели избягване на широкото публично обсъждане и подробното мотивиране на предлаганите промени", посочва в мотивите си президентът. По думите му "народните представители дължат на всички, които те представляват, ясно, мотивирано и открито обсъждане" на правилата.