Защо законите на БСП не могат да заменят Истанбулската конвенция
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Защо законите на БСП не могат да заменят Истанбулската конвенция

През последните седмици Корнелия Нинова влезе в противоречие не само с ПЕС, откъдето я обвиниха, че едно е говорила извън страната за Истанбулската конвенция, съвсем друго послание направи тук. Освен това партийни организации на БСП - жени, са организирали специални форуми в подкрепа на конвенцията през есента на м.г. и са възложили на леви депутати активно да настояват за ратификацията й, което те са приели присърце.

Защо законите на БСП не могат да заменят Истанбулската конвенция

Предложенията по същество са кризисен пиар с методите на хибридната пропаганда

7304 прочитания

През последните седмици Корнелия Нинова влезе в противоречие не само с ПЕС, откъдето я обвиниха, че едно е говорила извън страната за Истанбулската конвенция, съвсем друго послание направи тук. Освен това партийни организации на БСП - жени, са организирали специални форуми в подкрепа на конвенцията през есента на м.г. и са възложили на леви депутати активно да настояват за ратификацията й, което те са приели присърце.

© Анелия Николова


За да опровергае критиките към кампанията си срещу Истанбулската конвенция, БСП обяви акция по внасяне на законопроекти, които според социалистите щели да въплътят хубавото от конвенцията в българската действителност, без да се налага тя да бъде ратифицирана. Левите продължават да се надпреварват по популизъм с другите играчи на терена, като призовават останалите политически сили да приемат бързо техните закони, за да докажели, че са срещу насилието над жени.

Само че опитът на БСП да се отчете по темата с няколко написани на коляно законопроекта допълнително я профанизира. Истанбулската конвенция не е просто рецептурник за промени в закона, тя е цялостна рамка за дългосрочни политики и мерки за защита и помощ на жертвите на насилие. Държавите, които я ратифицират, се задължават да предприемат цяла палитра от действия – законодателни, административни, организационни, просветителски и др., с които да идентифицират видовете насилие срещу жени, да създадат система от мерки за превенция и за закрила, ред специализирани услуги, безплатна правна помощ, процедурни гаранции за ефективно и бързо разследване и за съдебните производства по граждански и наказателни дела, да обучат администрацията и правоохранителните органи в тази материя, да създадат програми в училищата за равенство на пола и др. Специално се акцентира и на ангажимента страните да изготвят статистика за случаите на насилие, да изследват причините и последиците, като цялата информация да бъде публична и да служи за основа на предприети политики.

Това са политики, които не се постигат с няколко закона и няколко кризисни центъра, с които се хвалим пред чужденците. Те изискват десетилетна координирана работа в много паралелни насоки, в които да са ангажирани държавни и общински власти, медии, неправителствения сектор и др. Точно затова конвенцията предвижда във всяка държава да бъде създаден един официален орган, който да координира тези политики във вътрешен и външен план. А отделно се предвижда и специален механизъм за международен мониторинг над тези усилия - експертна група за действие срещу насилието над жени и домашното насилие (GREVIO), чиито членове (между 10 и 15) се избират измежду номинирани от страните кандидати.

Тезите на част от българските политици, които свеждат всичко до няколко законопроекта, просто зачертават идеята за цялостна, смислена, информирана и дългосрочна политика срещу насилието над жени и домашното насилие.

Превенцията

Всъщност първото, върху което акцентира конвенцията, са действията по превенцията, а точно това е най-дългосрочната работа, защото означава изкореняване на стереотипи, че жената е малоценна и подчинена и трябва да си знае мястото. Доказано е, че утвърждаването на такъв стереотип в обществото е предпоставка за насилие, когато жените започват да се изявяват като равноправни в противовес на очакваното от тях поведение. Затова конвенцията изисква, на първо място, "мерки за насърчаване на промени в социалните и културните модели на поведение на жените и мъжете с цел изкореняване на предразсъдъци, обичаи, традиции и всякакви други практики, основани на идеята за малоценност на жените или на стереотипни роли за жените и мъжете".

Повишаване на информираността на обществото за правата на човека, за последиците върху жертвите на насилие и върху децата, както за законовите мерки, което се предприемат; обучение на специалисти за работа с жени - жертви на насилие, и с извършители на домашно насилие, сексуални и други насилници. В този контекст е и тъй подозрително приеманата у нас образователна програма за нестереотипни роли на пола, равенство, взаимно уважение и право на лична неприкосновеност.

Форми на насилие

Конвенцията идентифицира формите на насилие срещу жени – като се започне от насилствени бракове, психологическо насилие, преследване, сексуален тормоз и се стигне до физическо насилие, сексуално насилие, включително изнасилване, насилствен брак, осакатяване на женските гениталии, насилствен аборт и насилствена стерилизация и др. Държавите поемат ангажимент да криминализират всички такива действия, когато те са извършени умишлено, включително и случаите на подпомагане, подбуждане и опит, като не допускат изключения заради културни, религиозни, социални или традиционни норми, включително и т.нар. престъпления на честта, и без значение на връзката между жертва и извършител.

Част от тези деяния не са криминализирани в българското право и в момента по това се работи в Министерството на правосъдието – преследване, сексуален тормоз и психологичско насилие например. Установяването и наказването на тези престъпления трябва да става с ефективни, съразмерни и разубеждаващи санкции, наложени в зависимост от тяхната тежест, при забрана на задължително извънсъдебно разрешаване на спорове или осъждане.

Широко рекламираният законопроект на БСП за промяна в Наказателния кодекс (НК), на който те направиха засилена реклама, съдържа два текста. Единият превръща леката телесна повреда, извършена от роднина (което авторите от БСП погрешно наричат в мотивите "домашно насилие") от престъпление от частен характер в престъпление от общ характер, преследвано от прокуратурата. Другият създава квалифициран състав за повторно неизпълнение на съдебно решение или на заповед за защита от домашно насилие. Парадоксално е, но мотивите в този законопроект са ясна илюстрация за профанизирането на проблема, доколкото терминът домашно насилие, така както е дефиниран в Закона за защита от домашно насилие, е неизмеримо по-широк.

Чл. 2 от Закона за защита от домашно насилие

Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

Процедурни гаранции

Конвенцията предлага редица процесуални мерки, които да гарантират бързо и ефективно разследване и съдебно производство. Въвеждане на опции за незабавна забранителна заповед, ограничителна заповед; забрана на задължително извънсъдебно разрешаване на спорове, незабавен отговор, превенция и защита. Предвижда се разследването или наказателното преследване да не зависи изцяло от съобщаването или жалбата от жертва, както и че производството може да продължи дори и ако жертвата оттегли своето заявление или жалба.

Мерки за закрила

Конвенцията изисква създаването на цялостен механизъм от интегрирани мерки за закрила на жените и жертвите на домашно насилие при условията на поверителност:

- специализирани услуги за незабавна, краткосрочна и дългосрочна подкрепа за всички жертви, изградени при подходящо географско разпределение;

- достатъчен брой подходящи и леснодостъпни подслони за безопасно настаняване и за проактивно свързване с жертви, по-специално жени и техните деца;
- национални денонощни безплатни телефонни линии за помощ; - безплатна правна помощ; - подкрепа на жертвите при подаване на жалби, осигуряване на информация и достъп до приложими регионални и международни механизми за индивидуални/колективни жалби;
- достатъчен брой подходящи и леснодостъпни кризисни центрове за жертви на изнасилване или на сексуално насилие, в които да се предоставят медицински и съдебно-медицински прегледи, подкрепа за травматизираните и консултации за жертвите;

- подкрепа на деца свидетели, поверителност и др.

В края на миналата седмица БСП гръмко обяви, че внася проект за промени в Закона за защита от домашното насилие, пак от два текста, задължаващи МС в двумесечен срок от влизането му в сила да изгради във всяка област поне по един кризисен център за пострадали от домашно насилие. В изпълнение на Истанбулската конвенция.

Кризисен пиар с методите на хибридна пропаганда

Дори само тази малка част от акцентите в конвенцията са ясна илюстрация, че няма как няколко писани набързо законопроекта да заменят комплексна и дългосрочна държавна политика срещу насилието върху жени и домашното насилие. Няма как да заменят и задължителния мониторинг от независим орган, който конвенцията предвижда. Но в БСП едва ли си правят илюзии за това. Действията и посланията от последните дни са просто кризисен пиар за компенсиране на факта, че БСП е единствената лява партия в Европа, която се обяви против конвенцията, при това с лъжливи аргументи.

Проблемът е, че този кризисен пиар се води с методите на хибридната пропаганда за апокалипсиса на половото самоопределение и съзнателно манипулиране на общността. В интервю по "Нова тв" през уикенда лидерът на БСП Корнелия Нинова обяви откритието, че истинската същност на Истанбулската конвенция е скрита в обяснителния доклад, където: "В член 311 от доклада е записано, че страните по конвенцията трябва да признаят, че насилието, свързано с пола, може да придобие размери на преследване и да доведе до предоставяне на статут на бежанец."

Хубаво е да са знае какво се казва в точка 310, 311 и следващите на обяснителния доклад, които заедно са част от тълкуванието на чл. 60 от конвенцията "Молби за убежище, основани на пола" (виж в карето отдолу). Но е крайно обезпокоително, че г-жа Нинова не смята за правилно държавата се ангажира да дава убежище на жени, заплашени от убийства на честта, изнасилване, осакатяване и т.н. Още повече че такъв ангажимент страната ни има по силата на Европейската конвенция по правата на човека и Конвенцията за бежанците.

Какво се е променило в държавите, които ратифицираха конвенцията

Още един манипулативен въпрос от опонентите на Истанбулската конвенция. Защото конвенцията е влязла в сила за първите държави, които са я ратифицирали, едва през 2014 г., т.е. преди по-малко от 4 години. И защото тя е разчетена на дългосрочни политики, свързана с промяна на стереотипи не само сред обществото, но и сред правоприлагащите органи, изграждане на мрежа от органи, нови закони и нова практика. Видим прогрес може да се търси след десетилетие добросъвестно прилагане на комплексните мерки, които тя предвижда, а не за година-две. Дори в някои от държавите, които са я ратифицирали, да има положителни промени, те все още няма как да са обект на целенасочено изследване.

Но всичките тези съображения са достъпни за хора, които искат да разсъждават по темата. В надпреварата по популизъм просто няма място за логика.

Из "Обяснителен доклад към Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие"

Член 60 – Молби за убежище, основани на пола

310. Законодателството в областта на предоставянето на убежище не успява да се справи с разликата между мъжете и жените по отношение на това защо и как те са подложени на преследване. Тази "слепота" от гледна точка на пола при създаването на статут на бежанец и на международна закрила е довела до ситуации, при които искове на жени, бягащи от насилие, основано на пола, са оставали непризнати. През последното десетилетие обаче развитието на международното право и стандартите в областта на правата на човека, както и съдебната практика са довели до увеличаване броя на страните - членки на Съвета на Европа, които признават някои форми на насилие срещу жени като форма на преследване, свързано с пола, по смисъла на член 1 A(2) от конвенцията от 1951 г. за статута на бежанците.

Няма съмнение, че изнасилването и другите форми на насилие, основано на пола, като например осакатяването на женските полови органи, насилието, свързано със зестра, сериозното домашно насилие или трафика на хора, са все актове, които са използвани като форми на преследване, независимо дали са извършени от държавни или недържавни действащи лица.

311. При все че параграф 1 е посветен на това какво се извършва вече на практика, съставителите на проекта смятат, че е важно да се включи задължението на страните да предприемат необходимите законодателни или други мерки, за да гарантират, че насилието над жени, основано на пола, може да бъде признато като форма на преследване по смисъла на член 1 A(2) и като форма на нанасяне на сериозна вреда.

С други думи, от страните по конвенцията се изисква да признаят, че насилието, свързано с пола, може да придобие размерите на преследване и да доведе до предоставянето на статут на бежанец. Признаването на насилие, основано на пола, като форма на преследване по смисъла на член 1 A(2) означава да се признае, че една жена може да бъде преследвана заради пола ѝ, т.е. поради нейната самоличност и статут на жена. Страните имат също задължението да гарантират, че насилието над жени, основано на пола, може да бъде признато като форма на сериозна вреда, която налага допълнителна/субсидиарна закрила.

Това не означава, че всички форми на насилие, основани на пола, се считат автоматично за "сериозна вреда". Означава, че международна закрила може да бъде предоставена на жени, които са граждани на трети страни или които са без гражданство и които не отговарят на критериите за бежанец, но ако бъдат върнати в страната си на произход или там, където са пребивавали преди, ще се изправят пред насилие, основано на пола, което би представлявало нечовешко или унизително отношение или сериозно застрашаване на живота на индивида. Следователно правото на международна закрила не се ограничава само до защита по смисъла на конвенцията от 1951 г., но също може да бъде получено от други утвърдени международни и регионални стандарти, като например ЕКПЧ или Директивата на Европейския съюз за условията на приемане. В същото време настоящият параграф няма за цел да отмени разпоредбите на конвенцията от 1951 г., по-специално по отношение на условията за предоставяне на статут на бежанец, наложени с член 1 от тази конвенция.

За да опровергае критиките към кампанията си срещу Истанбулската конвенция, БСП обяви акция по внасяне на законопроекти, които според социалистите щели да въплътят хубавото от конвенцията в българската действителност, без да се налага тя да бъде ратифицирана. Левите продължават да се надпреварват по популизъм с другите играчи на терена, като призовават останалите политически сили да приемат бързо техните закони, за да докажели, че са срещу насилието над жени.

Само че опитът на БСП да се отчете по темата с няколко написани на коляно законопроекта допълнително я профанизира. Истанбулската конвенция не е просто рецептурник за промени в закона, тя е цялостна рамка за дългосрочни политики и мерки за защита и помощ на жертвите на насилие. Държавите, които я ратифицират, се задължават да предприемат цяла палитра от действия – законодателни, административни, организационни, просветителски и др., с които да идентифицират видовете насилие срещу жени, да създадат система от мерки за превенция и за закрила, ред специализирани услуги, безплатна правна помощ, процедурни гаранции за ефективно и бързо разследване и за съдебните производства по граждански и наказателни дела, да обучат администрацията и правоохранителните органи в тази материя, да създадат програми в училищата за равенство на пола и др. Специално се акцентира и на ангажимента страните да изготвят статистика за случаите на насилие, да изследват причините и последиците, като цялата информация да бъде публична и да служи за основа на предприети политики.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    potrebitel3 avatar :-|
    potrebitel3

    В крайна сметка нещата се правят по приоритети.

    От 2012 насам НПО-та правят всячески се опитват да влязат в училищата и семествата и да си осигурят клиенти. С нарастването на броя на психолозите (ФИЛОСОФСКИ ФАКУЛТЕТ СУ и т.п.) става все по модерно (НОВ СТЕРЕОТИП ? ) че във всяко училище трябва да иума психолог и това било голям проблем.

    Педагогът като професия окончателно отпада.

    Вождовете са психолози, а първи подвластници - "социални" педагози - лица доставящи клиенти на психолози, с което най-често се изчерпва дейността им (когато говорим за деца в ученическа възраст)

    Светкавичния достъп до медийте които този вид НПО и близостта с политически фигури осигуряват мощна пропаганда на този вид дейност, макар и семейсвото и училището да имат нужда от други неща.

    Най-отазад е швейцарската машина за дарения ОУК или както се чете.

    Извратеното тълкуване на висшия интерес на детето (подобно на висшата арийска раса) прокарва нездрав интерес на частни лица към децата и те всякески злоупотребявайли с дереджето на българския учител и родител се самообявяват за обучители и експерти по работата с деца.

    Всяко НПО е вещо по всякакви проблеми, но отговорността все пак се носи никой от тях никога! Те помагат, командват, овластяват и получават пари. Те не носят отговорност.

    Истанбулската конвенция не е за насилието. Тя е за нуждите на групи хора, обявили се за "най" на доставка на клиенти от държавата до живот. Зад тях стоят други интереси. Анонимните икономически интереси няма да се обявят никога.

  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Да твърдиш многословно, че Истанбулската ще реши като с вълшебна пръчка описаните проблеми е също толкова глупаво, колкото да чакаш и Хари Потър с пръчката да се появи иззад ъгъла...

    Истанбулската може и да изглежда приличен документ, но само ако се правим, че не виждаме подпъхваната отдолу джендър идеология (тя какво отношение има към насилието над жени?), гаврата със здравия разум и безконтролния мониторингов механизъм, който я завършва.

    Някои от Капитал упорито продължават силово да налагат вярата си, че Истанбулската крие някаква свръхестествена сила, която изцяло и вкупом ще въздаде право и справедливост. В съседна Турция, която ратифицира конвенцията почти на учредителната конференция през 2011 г, нищо такова не се е случило. Домашното насилие не само не е изчезнало - напротив, случаите на самоубийствата сред малтретирани жени са нараснали - по памет 570 за шестте години оттогава, ражданията от 14-годишни омъжени момичета са постоянна величина с тенденция нагоре.

    Налагането на Истанбулската с доводи като на авторката: "Конвенцията предлага редица процесуални мерки, които да гарантират бързо и ефективно разследване и съдебно производство" е обида за здравия разум. За да станат факт тези мерки, трябва да се променят закони, кодекси, наредби, правилници, да се приемат нови. В парламентарна република това става по един единствен начин: чрез законодателна инициатива и приемането на законопроекта от НС на две четения. Това е. Друг механизъм няма. Сигурно много дразни, че след две години пасуване от страна на две гербави правителства, инициативата иззеха социалистите, но това е работата на опозицията - да показва всячески, че правителството не се справя. И то широко го демонстрира.

    За да има яснота какви задължения поема държавата с присъединяването си към международен договор, съществува изискването в Закона за нормативните актове, когато се внася за обсъждане в МС международен договор, той да е съпътстван от доклад, в който да се описват подробно: необходимостта от това действие, финансовите разходи, които го съпровождат, законите, които ще се наложи да се променят, сроковете и отговорните за промените министри. Неспособността на двете правосъдни министри Захариева (2015-2017) и Цачева пролича именно в отсъствието на такъв документ.
    Ако двете дами си бяха свършили работата, сега нямаше някакви чиновнички по медиите да ни занимават със заклинания. Ратифициране на конвенцията насляпо гарантира повече проблеми, отколкото решения.

    Истанбулската конвенция прокарва открито джендер идеологията, което е неприемливо. Неприемлив е и отказът на Икономедия да го види.

  • 3
    beky avatar :-|
    beky

    Прочетох интервю на Мариус Куркински в "24 часа" по темата. то завършва така:

    - Можеш ли в тази връзка да цитираш нещо от Светото писание или от твоя пиеса, което те е впечатлило? Нещо, свързано с мъдростта и Бог.
    - Мога, сещам се за Евангелието от Матея, глава 18:6 и 18:7:
    “Но който изкуши едно от тези малките, които вярват в мен, да извърши грях, за него би било по-добре да окачат воденичен камък на шията му и да се удави в дълбокото море. Горко на хората по света заради нещата, които ги изкушават да извършат грях, защото такива неща винаги ще има, но горко на този, чрез когото идват.”

    Веселинова, оглеждате ли се за воденичен камък?

  • 4
    beky avatar :-|
    beky

    Пропуснах да пейстна линк към фундаменталното интервю на Мариус. Струва си да се прочете.

    https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6698974

  • 5
    qvd50491823 avatar :-|
    Костадин Иванов

    Против съм лицемерната ИК. Опитват се да ми я направят привлекателна, като съпротивата срещу нея я пришиват за БСП. Не съм и за БСП, но не питам шофьора на автобуса, който ще ме вози и ако е гласувал за БСП - да сляза.
    Просто част от нашия народ е против ИК. Другото е начин на пробутване.

  • 6
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    "цялостна рамка за дългосрочни политики и мерки за защита и помощ" - и един мармот завива шоколада в станиол...

    Цялостна рамка е, ама за защита и помощ на джендър идеологията.

    Няма никаква пречка да се интегрират мерките на конвенцията в Наказателния кодекс без да се приема "социалния пол".

  • 7
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#5] от "Костадин Иванов":

    Мнозинството. Не част. Мнозинството! Някой се страхува от референдум... Дали същият се страхува и от масови протести?

  • 8
    borodino avatar :-?
    borodino

    Прокопиев и Станишев на един акъл за Истанбулската конвенция?! Кой да повярва, че педе.., пардон - гейството- ще ги свърже така здраво!

  • 9
    vaticana avatar :-|
    vaticana

    Че ИК е документ за подборен натиск и няма нищо общо с хповъзгласената грижа за жени, говори фактът, че в ратифициралата ИК Турция Деанетът - тамошното министерство на вярата - през януари оповести, че не противоречи на вярата 9-годишни момиченца да се омъжват...
    И СЕ не реагира... Тамошните ЛБГТ също...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK