С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 6 фев 2018, 20:21, 5987 прочитания

Добре дошли, но след десет години

Европейската комисия потвърждава желанието на ЕС да приеме нови страни от Балканите, но с уговорка, че няма да е скоро и с много усилия от кандидатките

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Няма да има страна, която да се присъедини към Европейския съюз, ако не е изпълнила всички условия в областта на върховенството на правото." Това беше отговорът на служител на Европейската комисия на въпроса дали за страните от Западните Балкани може да се приложи механизмът за наблюдение, на който сега са подложени България и Румъния.

Това е само един от примерите за новия подход на Брюксел към разширяването на ЕС, в който България има роля, макар косвена. В публикуваната днес "Стратегия за надеждна перспектива за разширяване и засилен ангажимент на ЕС към държавите от Западните Балкани" се казва, че е възможно към 2025 г. в евросъюза да се присъединят Сърбия и Черна гора, но тази дата не е твърда. Върховният представител в областта на външната политика и сигурността Фредерика Могерини подчерта, че става дума за перспектива, а не и за гаранции. Всичко зависи от усилията на страните кандидатки.


В стратегията се посочва, че страните, които имат двустранни спорове, първо трябва да ги разрешат, преди да разчитат на членство в ЕС. Такива страни са Македония и Гърция, Сърбия и Косово. Освен това документът на ЕК изисква от страните да следват общата външна политика на страните членки. Това изискване вероятно е насочено към Сърбия, която продължава да заиграва с Русия и не признава европейските санкции към страна.

Очаква се страните членки да подкрепят стратегията на ЕК през май на срещата на високо ниво на европейските лидери в София и през юни - на Европейския съвет.

Нещо ново в старата схема



Новата стратегия не предлага кардинално нов подход към страните от Западните Балкани, по-скоро целта й е да припомни, че вратите на ЕС остават отворени за тях. Причината да се налага подобно припомняне е разочарованието, което се наблюдава в тези държави – в момента например по данни на Евробарометър едва 22% от гражданите в Сърбия смятат евентуалното влизане в ЕС за положително събитие. За сравнение - на повечето източноевропейски страни членки процесът на присъединяване им отне десетина години от момента, в който им беше обещано членство – 1993 г. За България и Румъния – 13 години.

В момента Сърбия и Черна гора вече водят преговори за членство, като Подгорица е отворила почти всички преговорни глави. Днес Могерини спомена, без да посочва имена, че в следващите месеци нови страни могат да започнат преговори. В подобна позиция са Македония и Албания, които все още очакват положителна оценка от Европейската комисия. Босна и Херцеговина и Косово все още не са признати за кандидати, но стратегията на ЕК повтаря, че вратата е отворена и за тях.

Настоящата стратегия обаче не е силна гаранция, тъй като изпълнението й се отлага – 2025 г. е на разстояние два мандата на Европейския парламент и на Европейската комисия.

Все пак ЕК въвежда някои новости. В следващите три години шестте страни ще могат да разполагат с допълнителни 500 млн. евро. През 2018 г. например за тях са отделени 1.08 млрд. евро. Целта е, както обясни комисарят по разширяването Йоханес Хан, предприсъединителната помощ да се доближи до сумата, която шестте държави биха получавали като членки на ЕС. По думите на Хан това би спомогнало за по-бързите реформи и за преодоляване на първоначалния шок след присъединяването, когато върху тях ще се изсипват над два пъти повече пари.

Разбира се, увеличаването на средствата може да има и други цели. Например да противодейства на нарасналата активност в региона на страни като Турция, Русия или Китай. Както подчерта Хан - само Австрия има четири пъти повече инвестиции в Сърбия от Русия, но въпреки това подходът на Анкара, Москва и Пекин да отпускат пари без много уговорки ги прави много по-популярни за местните правителства.

В същото време по-голямото финансиране може и да се възприеме като подсладено хапче, с което страните от региона да преглътнат престоя си извън ЕС по-дълго от очакваното. От ЕК уточниха, че в бъдещия многогодишен бюджет на ЕС (2021 - 2027 г.) ще бъдат предвидени средства за разширяване с нови страни. Но като се има предвид, че заради напускането на Великобритания в него ще има по-малко пари, може да се окаже, че първите страни от Западните Балкани могат да бъдат приети едва в края на бюджетния период, точно както се случи с Хърватия през 2013 г.

Българската нишка

"На първо място, върховенството на закона трябва да бъде значително заздравено." Стратегията извежда върховенството на закона като основен критерии в оценката за напредъка на страните към ЕС. От една страна, причината за това е тяхното сегашно състояние, констатациите за наличие на "явни елементи на завладяване на държавата, включително връзки с организираната престъпност и корупция на всички нива на правителството и администрацията". Подобни оценки например никога не е имало за България, дори през 1997 г., когато страната беше разделена от първата група източноевропейски страни, предвидени да се присъединят към 2004 г.

От друга страна, този подход вероятно е почерпен и от досегашния опит на ЕК с България и Румъния. "Няма да повторим грешките от миналото", подчерта еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан. Страните от Западните Балкани ще трябва например да постигнат определени показатели, точно както София и Букурещ в Механизма за сътрудничество и проверка, който стартира за тях през 2007 г. Тези показатели са много по-подробни от това, което се изискваше от страните кандидатки по време на преговорите между 1998 и 2004 г. Освен това ЕК подчертава, че страните трябва да постигнат конкретен и устойчив напредък, преди да може да се заключи, че изпълняват критериите за членство.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Парламентът прие бюджет 2020 на първо четене, 1.5 млрд. евро глоба за Унгария заради еврофондовете Вечерни новини: Парламентът прие бюджет 2020 на първо четене, 1.5 млрд. евро глоба за Унгария заради еврофондовете

И още: Tesla щурмува Европа през Германия, Цацаров е вариант за шеф на антикорупционната комисия, ВСС ще прегалсвуа избора на Гешев за галвен прокурор

13 ное 2019, 1459 прочитания

Кметът на Пловдив започна мандата си със спорно назначение на главен архитект Кметът на Пловдив започна мандата си със спорно назначение на главен архитект

Арх. Димитър Ахрянов, неуспял бивш кандидат за поста в града и досегашен главен архитект на Карлово, е директно трансфериран в Пловдив без конкурс

13 ное 2019, 2873 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
EY и Кариери.bg организират уебинар за данъчните рискове при бизнес пътувания

Онлайн семинарът ще се проведе на 22 февруари от 10.30 ч. Участието е безплатно, но с предварителна регистрация

Още от Капитал
Хранителна добавка към лекарствения бизнес

Германският генеричен гигант Stada купи чешкия производител на хранителни добавки Walmark в показателна за дефектите на свръхрегулирания лекарствен пазар сделка

Мениджърът, който удвои гиганта VMware

Пат Гелсингър, изпълнителен директор на американската технологична компания, пред "Капитал"

Внимавай с Aliexpress

Кои са най-честите рискове при покупки от китайската онлайн платформа

"Шах!" със зенитни ракети

Разполагането на руски противовъздушни комплекси С-400 в Сърбия би било тежък удар по сигурността на България и НАТО

Книга: "Истории от 90-те"

Сборникът "Истории от 90-те" дава поглед към размирното десетилетие без излишна сантименталност

20 въпроса: Христо Христозов

"Практиката показва, че бързите решения имат висока цена и рядко са устойчиви"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10