Къде отиват първите 130 млн. лв за наука
28 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Къде отиват първите 130 млн. лв за наука

Според учените, ако се работи умно с оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж", условията за правене на наука в България могат драстично да се променят. На снимката: Национална астрономическа обсерватория в Рожен, 2012 г.

Къде отиват първите 130 млн. лв за наука

Договорите с част от спечелилите ще се подпишат следващата седмица, неяснотите с оперативната програма продължават

7065 прочитания

Според учените, ако се работи умно с оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж", условията за правене на наука в България могат драстично да се променят. На снимката: Национална астрономическа обсерватория в Рожен, 2012 г.

© Цветелина Белутова


На хартия оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" би трябвало да е светъл лъч на надежда за българската научна общност - става въпрос за инвестиране на 1.3 млрд. лева в научната сфера. Само за сравнение - наскоро БАН заплашваше с тежки протести заради недостиг на десетина милиона лева, с които да върже основните си разходи за 2018 г. Въпреки това проблемите около усвояването на средствата по тази програма станаха пословични през последната година, а оповестяването на първите спечелили проекти преди дни бе придружено с критики и съмнения в обективността на оценяващите.

Предисторията

Министерството на образованието и науката (МОН) не можа да се организира навреме, за да се възползва от европейската програма. Точно преди една година, през февруари 2017 г., Европейската комисия замрази финансирането заради одитен доклад, който показа нередности по времето на министър Меглена Кунева. Основната забележка беше за свръхконцентрация на власт в МОН - то се явяваше едновременно и управляващ орган, отпускащ средствата, и бенефициент по повечето проекти.

После дойде проблемът с оценителите. Първата от четирите оси на програмата, по която трябва да се усвоят близо половин милиард лева, е обвързана с изграждане на центрове по компетентност и центрове по върхови постижения. По регламент оценката за проектите по тази ос трябва да се извърши от независим оценител. Отново през февруари 2017 г. служебният министър на образованието Николай Денков прекрати търга за избор на оценител, тъй като се оказа, че никой от участниците не е представил данни за научната експертиза на екипа си. Опитът да се създаде международно жури от доказани специалисти удари на камък, след като единият от участниците в спрения търг обжалва пред Комисията за защита на конкуренцията, а оттам - в съда. В крайна сметка Върховният административен съд задължи МОН да подпише договор с фирмата, класирана на първо място в конкурса - италианската "Прогети плант". И това стана през лятото на 2017 г.

Всички тези проблеми забавиха програмата. Ако България не усвои определен процент от средствата до края на 2018 г., рискува да изгуби безвъзмездно финансиране.

Първите спечелили проекти

В началото на февруари станаха известни първите спечелили проекти за центрове по върхови постижения. Засега подробности не са публикувани, защото договорите със спечелилите проекти не са подписани. "Капитал" се опита да се свърже с повечето участници в конкурса.

С най-висока комплексна оценка (97.18 пункта) е проектът "Университети за наука, информатика и технологии в е-обществото" на Софийския университет "Св. Климент Охридски", който следва да получи близо 30 млн. лв. Оттам отказаха подробности преди окончателното подписване на договора.

Проектът на второ място (86.46 пункта) е "Национален център по мехатроника и чисти технологии" на Института по обща и неорганична химия на БАН, който е и най-скъпият от всички - оценен е на близо 69 млн. лв., като периодът на проекта е за 5 години. Дори и преди обявяването на резултатите в научните среди този проект беше приеман за фаворит, от една страна, защото обединява много институции с капацитет в мехатрониката, и отделно, защото отговаря на ключови нужди на българската индустрия.

Основната цел на бъдещия център ще бъде разработването на технологии в сферата на чистата енергия, технологии за получаване и съхранение на водород, технологии за очистване на въздуха и водата, замърсени с индустриални отпадъци, и други, обясни пред "Капитал" проф. Пламен Стефанов, директор на Института по обща и неорганична химия. Той разказа още, че преди години в Министерството на икономиката беше създадена иновационна стратегия за интелигентна специализация, която се базира на анкета сред бизнеса за нуждата от иновации. Проф. Стефанов каза още, че си партнират с БСК, както и с клъстер "Мехатроника", а основната инвестиция ще бъде в изграждане на нови сгради и в инфраструктура.

Трети е класиран консорциум "Наследство БГ" с водещ партньор Софийският университет "Св. Климент Охридски", като проектът му "Изграждане на лаборатория по социални иновации, рекреативен хюмън дизайн и нишов туризъм" е оценен за 30 млн. лв. Той предизвика най-много полемики и критики още преди да са станали известни подробностите. Една от причините е, че като основна негова дейност бе посочено създаването на общ център за изследване на лечебните свойства на минералните води, част от който ще е базиран в сградата на бившата минерална баня в кв. "Овча купел", София, която е собственост на Столичната община. Голямата част от отпусканите средства - 65% от общо 30 млн. лева, се дават за инфраструктура.

Пред "Капитал" ръководителят на проекта проф. Иван Илчев, който е бивш ректор на университета, разказа за някои детайли.

"В няколко лаборатории ще се изучава структурата на минералната вода. Една от целите е да се изучават изворите в София, общо около 200, и да се дадат препоръки за какво могат да се ползват", каза той. Проф. Илчев беше категоричен, че "общината ще се грижи за тази част, която ще бъде рекреативен център". В консорциума влизат общо четири университета - освен СУ още Техническият университет - София, Университетът по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) и Националната спортна академия (НСА), шест института на БАН, включително Институтът по кирилометодиевистика, Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", регионалният исторически музей в столицата. Според проф. Илчев по проекта ще работи най-голямото обединение на учени у нас, над 250 души.

В банята в "Овча купел" ще работи екип от специалисти от НСА, който в няколко специализирани лаборатории ще изучава структурите на минералната вода, ефекта на важни минерални води, твърди проф. Илчев. По неговите думи и преди 1989 г. тя е подслонявала научен институт по курортология, физиотерапия и рехабилитация, като повечето от хората, които са работили в нея тогава, все още не са се пенсионирали и сега работят в Медицинския университет и в НСА.

Резервен вариант

Четвъртият класиран проект, който е резервен, е на Института по информационни и комуникационни технологии с оценка от 91.28 пункта. За "Капитал" бившият министър на образованието проф. Николай Денков разясни регламента, включващ резервен вариант: "Очевидно става въпрос за силен проект, но се налага той да бъде поставен като резервен, тъй като сред одобрените проекти има проект в същата сфера и с по-висок резултат." (Става въпрос за проекта, класиран на първо място.)

Директорът на института проф. Светозар Маргенов разясни, че проектът на института цели развитие и надграждане на суперкомпютърната инфраструктура на България, основно позиционирана там. "Тази техника ще ни позволи да бъдем регионален лидер за Югоизточна Европа", категоричен бе той.

Успешни пред ЕК, не и у нас

Четири са отхвърлените проекти за центрове по върхови постижения, като три от тях са с медицинска насоченост. "Когато човек е сред некласираните, винаги възникват съмнения и притеснение за субективизъм", заяви пред "Капитал" проф. Антон Тончев, който е ръководител на консорциум с водещата роля на Медицинския университет във Варна. Неговият проект е за "Транслационна и персонализирана медицина" и цели разработването на нови и иновативни медикаменти, специфично изработени за персоналните нужди на всеки пациент.

"Например в нашата област в България всички медицински университети се обучават най-много чуждестранни студенти" - допълни той. Въпреки това никой от родните медицински университети не е сред одобрените.

В същия консорциум участва и изключителен отличник на българската наука - малко познатият "Център за растителна биология и биотехнология" в Пловдив, който миналата година се пребори с над 170 консорциума в цяла Европа за финансиране от Европейската комисия в размер на 15 милиона евро. "Ние имаме сериозни учени в консорциума, хората в него имат 4 награди "Питагор", публикации и цитирания и са на високо ниво" - заяви проф. Минков, ръководител на пловдивския институт. Той е категоричен, че условията в България са такива, че е "по-лесно да се печелят европейски проекти, отколкото национални".

Три от отхвърлените проекти са оценени с по-малко от 70 точки по първи раздел от условията за кандидатстване, което автоматично ги дисквалифицира. Този раздел оценява административно-финансовите възможности на проектите, както и връзката им с научните нужди на страната. Според повечето участници абстрактните и общи критерии в този раздел стимулират субективизма на оценяващите в даването или отнемането на точки.

Проектът на Болница "Лозенец" пък е отхвърлен, защото е включвал инвестиция на стойност близо 16 млн. лева в станалата вече прословута сграда на бул. "Александър Стамболийски" №82, която междувременно бе отнета от болницата. На 22 декември Министерският съвет я прехвърли на Висшия съдебен съвет - за нуждите на специализираните съд и прокуратура. Тъй като сградата вече не е притежание на Болница "Лозенец", това променя първоначалните условия на проекта.

Широко поле за още проблеми

Очаква се след подписването на договорите да се оповестят подробности как са били оценявани проектите, но участниците вече споделят различни притеснения. Едно от най-сериозните е около начина на финансиране на проектите - парите не се дават предварително, а се възстановяват след направените разходи. Тъй като повечето организации зависят на държавния бюджет и нямат много налични средства, това ги поставя в трудна позиция. Съчетанието на бюрократичните забавяния, проблемите при синхронизирането на дейността на пет, десет и повече отделни научни институции и възможностите за обжалване при обществените поръчки правят повече от реален рискът от големи забавяния и тромаво развитие при изграждането на центровете през следващите години.


1 коментар
  • 1
    antons73 avatar :-|
    antons73

    "Според учените, ако се работи умно с оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж", условията за правене на наука в България могат драстично да се променят. На снимката: Национална астрономическа обсерватория в Рожен, 2012 г." - забележете, говори се за България, а всички Центрове в София! Е, е ли София България???


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK