С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 9 фев 2018, 15:42, 8159 прочитания

Димитър Цанчев: България наистина определя дневния ред на съюза

Постоянният представител на България към ЕС пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Димитър Цанчев е постоянен представител на България към ЕС от 2012 г. и на практика е основният двигател в Брюксел за подготовката и провеждането на българското председателство на Съвета на ЕС. Той стана по-известен на широката публика като говорител на Министерството на външните работи (2005-2008), а преди това и като съветник по външната политика в края на мандата на президента Петър Стоянов. Вероятно поради този си опит Цанчев е един от малкото български дипломати, които са по-отворени към медиите.

Цанчев е арабист по образование, уважаван от колегите си в областта и през 1999 г. стана най-младият директор на близкоизточната дирекция на МВнР. Сега често отговаря на арабските журналисти в Брюксел на арабски, рядко срещано явление в европейската столица. По-късно завършва и право. Цанчев е бил постоянен представител на България към ООН в Женева и посланик в Държавата Израел.

Защо според вас в България има недоверие в способността на страната да се справи с председателството на Съвета на ЕС?

Не бих казал, че има недоверие в способностите ни да се справим с тази задача. По-скоро в България има засилен интерес към това, което правим в Европейския съюз, и към специфичните задачи, които имаме в ролята си на председател. Този тип обществена мобилизация и активност на гражданското общество бих сравнил само с периода непосредствено преди присъединяването на България към ЕС и това е позитивно развитие. Европа в момента е изправена пред големи въпроси, пред сложни решения и е хубаво, че българското общество е със засилен интерес как и къде България стои като позиции при търсенето на отговорите на тези въпроси.


Разбира се, този интерес създава и по-критичен поглед към нашата работа, но той всъщност ни помага и мотивира да се справим по-добре.

Може ли да се каже, че с председателството доста българи преоткриха ЕС – сега те изведнъж виждат как евросъюзът реално работи?

Единайсет години след началото на членството това е първата голяма проверка за България да докаже, че за тези години страната е изградила реални способности в своята администрация да участва в европейския процес на взимането на решенията. Защото председателството е преди всичко свързано с ролята на България в процеса на взимане на решения в институциите на ЕС. Това е проверка за администрацията в София и тук, в Постоянното представителство към ЕС, както и за екипите, които работят по различните политики на ЕС като земеделие, дигитална икономика, правосъдие и вътрешен ред и т.н. Всички тези хора сега имат възможност да покажат, че са на ниво, което позволява да водят този процес.



Засиленият интерес не доведе ли до леко изкривената представа в България, подсилвана от правителството, че страната едва ли не движи дневния ред на Европа?

Постановката, че някой някого заблуждава, че България определя дневния ред на Европа е неточна. България наистина определя дневния ред. Днес (02.02.2018 – бел. ред.) например аз съм изпратил на моите колеги постоянни представители от другите страни членки предложения за два такива дневни реда – за предстоящо заседание на КОРЕПЕР (комитетът на постоянните представители, който подготвя заседанията на министрите и съгласува предварително повечето въпроси – бел. ред), на което ще разгледаме предложението за дневен ред на предстоящия Съвет по общи въпроси.

По-важното от буквалното определяне на дневния ред, разбира се, е, че България има възможност да извади от него на преден план онези теми, които тя като страна председател на Съвета на ЕС, смята са важни. И в това е голямата сила и възможност на всяко едно председателство – да сложи акцент върху онези въпроси, които за нас или за региона се считат за важни.

Един конкретен пример са Западните Балкани. Да, те отдавна са част от политиката на ЕС за разширяването, но именно нашето председателство успя да фокусира вниманието върху този регион с позицията, че той беше позабравени напоследък. С подобна перспектива правителствата в региона ще бъдат насърчени в своята реформистка политика.

Ако оставим настрана Западните Балкани, в кои други области на европейския дневен ред България вкарва нейно специфично гледище?

Например в разговора за бъдещата финансова рамка на ЕС. Ние още отсега сме казали, че кохезионната политика (политиката на сближаване, която финансира страните членки с БВП по-ниско от 75% от средно за съюза – бел. ред.) за нас е от изключително значение. Тя е важна не само за нас и за новите членки, които се присъединиха след 2004 г. Това е политика, която помага за изравняване на стандартите между страните членки и има видими и осезаеми резултати за всеки един на гражданин на Европа.

Сега, преди да започне същинското обсъждане на бюджета през май, когато Европейската комисия ще представи проекта си за периода 2021 - 2027, ние трябва да сложим общата рамка на дебата - за какви политики и какво приоритетни цели трябва да отиват ресурсите на ЕС. Заедно с Европейската комисия ние сме си поставили за цел да създадем условия и възможности за държавите членки да започнат да формират основните насоки на дебата, така че да се видят основните разделителни линии или пък къде има възможностите за оформяне на коалиции.

Как като председател успяваме да прокараме собствените си интереси? Въпреки че често се казва, че председателството е основно балансьор, това не е точно така – видяхме например как Естония се опитваше да прокарва максимално либерално законодателство в областта на дигиталните технологии. България скоро ще се сблъска с области, в които има силни интереси, като например правилата за командироването на шофьори. Имаме ли червени линии?

Това е един от най-деликатните и същевременно най-интересни аспекти от работата на всяко председателство. Има моменти, в които страните имат своя позиция, която трябва на всяка цена да бъде защитавана при ясна съпротива от група страни членки. Такива ситуации възникват често – ние имаме своите интереси, за които преговаряме и опитваме да ги устояваме, като бъдем по-убедителни в аргументите си, изграждаме коалиции, както и да търсим различни други възможности – както процедурни, така и политически ходове.

В условията на председателството, което е призвано да бъде честен посредник между държавите членки и да осигури единна позиция между тях, така че да може да се върви напред по различните законодателни предложения, задачата естествено е много по-трудна. Трябва да намерим такъв баланс, при който да не остава впечатлението, че страната председател се опитва през главата на всички останали да прокара своите интереси.

Например в областта на кохезията е ясно, че тя ще продължи да съществува, но за нас е важно тази политика да не бъде свита до минимални размери. Не бих казал, че това е червена линия, а по-скоро приоритет, който ние ясно сме формулирали и поставили на масата.

Какво е разликата за вас сега, когато сте в ролята на председател на вашите колеги и нормалната ви роля на един от 28-те постоянни представители?

Разликата е голяма. От началото на месец юли 2017 до края на юни 2018 г. постоянното представителство е с удвоен състав. Механизмите на координация на нашата работа са променени значително, така че всичко да става много по-бързо, много по-ефективно. Всичко е съобразено с това, че голяма част от решенията трябва да се взимат тук на място, а координация със столицата има само по ключови въпроси. Това е доста по-различен вариант на комуникация от този, на който бяхме свикнали в последните години.

По-важното е, че сега ние непосредствено носим отговорност за начина, по който протичат всички заседания на работните групи (заседанията на експертите, които подготвят документите за постоянните представители и министрите – бел. ред.), КОРЕПР и всички формати на съвета, които се председателстват от български министри. От нас – постоянен представител, министри, пресаташета, се очаква да бъдем много по-активни в контактите си с медиите. Тук постоянно даваме пресконференции, брифинги, технически брифинги и т.н. От моя гледна точка аз виждам как много повече сме въвлечени в целия процес на изработването на решенията, включително на най-високо равнище.

Кои са критериите, по които вие бихте оценили председателството след шест месеца като успешно или не?

Формални критерии едва ли може да има. Някъде можете да откриете отчет за конкретния напредък по законодателните досиета (т.е. съвкупността от документи и процедури, които съпътстват всеки законодателен акт – бел. ред), които едно председателство е разгледало и придвижило на различен етап – подготовката в работните групи, постигната обща позиция на Съвета на ЕС или приключване на първо четене, или пък триалози (т.е. обсъждания между председателство, Европейския парламент и Европейската комисия как да се постигне компромис по някой законодателен акт – бел. ред.), които са навлезли в решителна фаза. За мен успех на нашето председателство би бил, ако успеем да привлечем дебата в ЕС по теми, които за нас са били важни – Западните Балкани, кохезионната политика и имиграцията.

Интервюто взе Илин Станев
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Крайно различни прогнози за изборите в София, правителството залага 3.3% ръст на БВП догодина 1 Вечерни новини: Крайно различни прогнози за изборите в София, правителството залага 3.3% ръст на БВП догодина

И още: Готова е първата отсечка от "Турски поток" в България; Brexit пак ще се отложи, ако парламентът не одобри сделката на Джонсън

21 окт 2019, 1933 прочитания

Вярно или не за "Топлофикация София": колко, на кого и защо дължи 3 Вярно или не за "Топлофикация София": колко, на кого и защо дължи

В предизборната битка стандартният договор на "Булгаргаз" се оказа рекетьорски за столичното парно

21 окт 2019, 2036 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
С подкрепата на ГЕРБ и Патриотите законът "Пеевски" за КТБ беше приет окончателно

Приетите промени в Закона за банковата несъстоятелност ще важат със задна дата, което противоречи на конституцията

Още от Капитал
Rifiniti отскочи на глобално ниво

Българско-американският стартъп е купен от FM:Systems - един от световните лидери в мениджмънта на работното пространство

Истерията за Стратегия за детето: С нами и Бог, и руската пропаганда

Интересите на ултраконсервативни "християнски" организации, руски хибридчици, "патриоти" и политически опортюнисти са прикрити зад огромния шум в социалните мрежи

Да сготвиш Боби Михайлов

Как расистките изстъпления на агитките, които властта използва за собствена употреба, свалиха президента на БФС и отекнаха по света

Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи

Тазгодишните лауреати намират начин да използват полеви изследвания, за да избегнат политиките тип "проба-грешка"

Kалендар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

Кино: "Близнакът"

Анг Лий опитва екшън трилър от ново поколение

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10