С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 9 фев 2018, 15:42, 6993 прочитания

Димитър Цанчев: България наистина определя дневния ред на съюза

Постоянният представител на България към ЕС пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Димитър Цанчев е постоянен представител на България към ЕС от 2012 г. и на практика е основният двигател в Брюксел за подготовката и провеждането на българското председателство на Съвета на ЕС. Той стана по-известен на широката публика като говорител на Министерството на външните работи (2005-2008), а преди това и като съветник по външната политика в края на мандата на президента Петър Стоянов. Вероятно поради този си опит Цанчев е един от малкото български дипломати, които са по-отворени към медиите.

Цанчев е арабист по образование, уважаван от колегите си в областта и през 1999 г. стана най-младият директор на близкоизточната дирекция на МВнР. Сега често отговаря на арабските журналисти в Брюксел на арабски, рядко срещано явление в европейската столица. По-късно завършва и право. Цанчев е бил постоянен представител на България към ООН в Женева и посланик в Държавата Израел.

Защо според вас в България има недоверие в способността на страната да се справи с председателството на Съвета на ЕС?

Не бих казал, че има недоверие в способностите ни да се справим с тази задача. По-скоро в България има засилен интерес към това, което правим в Европейския съюз, и към специфичните задачи, които имаме в ролята си на председател. Този тип обществена мобилизация и активност на гражданското общество бих сравнил само с периода непосредствено преди присъединяването на България към ЕС и това е позитивно развитие. Европа в момента е изправена пред големи въпроси, пред сложни решения и е хубаво, че българското общество е със засилен интерес как и къде България стои като позиции при търсенето на отговорите на тези въпроси.


Разбира се, този интерес създава и по-критичен поглед към нашата работа, но той всъщност ни помага и мотивира да се справим по-добре.

Може ли да се каже, че с председателството доста българи преоткриха ЕС – сега те изведнъж виждат как евросъюзът реално работи?

Единайсет години след началото на членството това е първата голяма проверка за България да докаже, че за тези години страната е изградила реални способности в своята администрация да участва в европейския процес на взимането на решенията. Защото председателството е преди всичко свързано с ролята на България в процеса на взимане на решения в институциите на ЕС. Това е проверка за администрацията в София и тук, в Постоянното представителство към ЕС, както и за екипите, които работят по различните политики на ЕС като земеделие, дигитална икономика, правосъдие и вътрешен ред и т.н. Всички тези хора сега имат възможност да покажат, че са на ниво, което позволява да водят този процес.



Засиленият интерес не доведе ли до леко изкривената представа в България, подсилвана от правителството, че страната едва ли не движи дневния ред на Европа?

Постановката, че някой някого заблуждава, че България определя дневния ред на Европа е неточна. България наистина определя дневния ред. Днес (02.02.2018 – бел. ред.) например аз съм изпратил на моите колеги постоянни представители от другите страни членки предложения за два такива дневни реда – за предстоящо заседание на КОРЕПЕР (комитетът на постоянните представители, който подготвя заседанията на министрите и съгласува предварително повечето въпроси – бел. ред), на което ще разгледаме предложението за дневен ред на предстоящия Съвет по общи въпроси.

По-важното от буквалното определяне на дневния ред, разбира се, е, че България има възможност да извади от него на преден план онези теми, които тя като страна председател на Съвета на ЕС, смята са важни. И в това е голямата сила и възможност на всяко едно председателство – да сложи акцент върху онези въпроси, които за нас или за региона се считат за важни.

Един конкретен пример са Западните Балкани. Да, те отдавна са част от политиката на ЕС за разширяването, но именно нашето председателство успя да фокусира вниманието върху този регион с позицията, че той беше позабравени напоследък. С подобна перспектива правителствата в региона ще бъдат насърчени в своята реформистка политика.

Ако оставим настрана Западните Балкани, в кои други области на европейския дневен ред България вкарва нейно специфично гледище?

Например в разговора за бъдещата финансова рамка на ЕС. Ние още отсега сме казали, че кохезионната политика (политиката на сближаване, която финансира страните членки с БВП по-ниско от 75% от средно за съюза – бел. ред.) за нас е от изключително значение. Тя е важна не само за нас и за новите членки, които се присъединиха след 2004 г. Това е политика, която помага за изравняване на стандартите между страните членки и има видими и осезаеми резултати за всеки един на гражданин на Европа.

Сега, преди да започне същинското обсъждане на бюджета през май, когато Европейската комисия ще представи проекта си за периода 2021 - 2027, ние трябва да сложим общата рамка на дебата - за какви политики и какво приоритетни цели трябва да отиват ресурсите на ЕС. Заедно с Европейската комисия ние сме си поставили за цел да създадем условия и възможности за държавите членки да започнат да формират основните насоки на дебата, така че да се видят основните разделителни линии или пък къде има възможностите за оформяне на коалиции.

Как като председател успяваме да прокараме собствените си интереси? Въпреки че често се казва, че председателството е основно балансьор, това не е точно така – видяхме например как Естония се опитваше да прокарва максимално либерално законодателство в областта на дигиталните технологии. България скоро ще се сблъска с области, в които има силни интереси, като например правилата за командироването на шофьори. Имаме ли червени линии?

Това е един от най-деликатните и същевременно най-интересни аспекти от работата на всяко председателство. Има моменти, в които страните имат своя позиция, която трябва на всяка цена да бъде защитавана при ясна съпротива от група страни членки. Такива ситуации възникват често – ние имаме своите интереси, за които преговаряме и опитваме да ги устояваме, като бъдем по-убедителни в аргументите си, изграждаме коалиции, както и да търсим различни други възможности – както процедурни, така и политически ходове.

В условията на председателството, което е призвано да бъде честен посредник между държавите членки и да осигури единна позиция между тях, така че да може да се върви напред по различните законодателни предложения, задачата естествено е много по-трудна. Трябва да намерим такъв баланс, при който да не остава впечатлението, че страната председател се опитва през главата на всички останали да прокара своите интереси.

Например в областта на кохезията е ясно, че тя ще продължи да съществува, но за нас е важно тази политика да не бъде свита до минимални размери. Не бих казал, че това е червена линия, а по-скоро приоритет, който ние ясно сме формулирали и поставили на масата.

Какво е разликата за вас сега, когато сте в ролята на председател на вашите колеги и нормалната ви роля на един от 28-те постоянни представители?

Разликата е голяма. От началото на месец юли 2017 до края на юни 2018 г. постоянното представителство е с удвоен състав. Механизмите на координация на нашата работа са променени значително, така че всичко да става много по-бързо, много по-ефективно. Всичко е съобразено с това, че голяма част от решенията трябва да се взимат тук на място, а координация със столицата има само по ключови въпроси. Това е доста по-различен вариант на комуникация от този, на който бяхме свикнали в последните години.

По-важното е, че сега ние непосредствено носим отговорност за начина, по който протичат всички заседания на работните групи (заседанията на експертите, които подготвят документите за постоянните представители и министрите – бел. ред.), КОРЕПР и всички формати на съвета, които се председателстват от български министри. От нас – постоянен представител, министри, пресаташета, се очаква да бъдем много по-активни в контактите си с медиите. Тук постоянно даваме пресконференции, брифинги, технически брифинги и т.н. От моя гледна точка аз виждам как много повече сме въвлечени в целия процес на изработването на решенията, включително на най-високо равнище.

Кои са критериите, по които вие бихте оценили председателството след шест месеца като успешно или не?

Формални критерии едва ли може да има. Някъде можете да откриете отчет за конкретния напредък по законодателните досиета (т.е. съвкупността от документи и процедури, които съпътстват всеки законодателен акт – бел. ред), които едно председателство е разгледало и придвижило на различен етап – подготовката в работните групи, постигната обща позиция на Съвета на ЕС или приключване на първо четене, или пък триалози (т.е. обсъждания между председателство, Европейския парламент и Европейската комисия как да се постигне компромис по някой законодателен акт – бел. ред.), които са навлезли в решителна фаза. За мен успех на нашето председателство би бил, ако успеем да привлечем дебата в ЕС по теми, които за нас са били важни – Западните Балкани, кохезионната политика и имиграцията.

Интервюто взе Илин Станев
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Девет кандидата поискаха да строят 20 км от пътя Ботевград - Мездра Девет кандидата поискаха да строят 20 км от пътя Ботевград - Мездра

ГБС, "Джи Пи груп", "Трейс" и "Хидрострой" са сред участниците в търга за 123 млн. лв. без ДДС

22 фев 2019, 805 прочитания

Конституционният съд отказа да гледа искането срещу лобисткия закон за горивата Конституционният съд отказа да гледа искането срещу лобисткия закон за горивата

Според мнозинството от съдиите омбудсманът Мая Манолова не е посочила как новата регулация засяга права на граждани

22 фев 2019, 1167 прочитания

24 часа 7 дни
Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
С подкрепата на ГЕРБ и Патриотите законът "Пеевски" за КТБ беше приет окончателно

Приетите промени в Закона за банковата несъстоятелност ще важат със задна дата, което противоречи на конституцията

Свободно отглеждани програмисти

Софтуерната компания Dreamix разработва решения за чуждестранни клиенти

Седмият завод на Teklas в България

Турската компания ще изгради ново предприятие за авточасти във Враца с инвестиция за 30 млн. лв.

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Старци разбойници

Остаряването със здрав дух и здраво тяло е въпрос преди всичко на лични усилия, активни възрастни хора с вкус към живота

30 something

"30" на Симона Костова беше представен на Международния филмов фестивал в Ротердам и в Берлин

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 8

Капитал

Брой 8 // 23.02.2019 Прочетете
Капитал PRO, Тема на броя: Защо Домусчиев купува "Нова"

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 22.02.2019 Прочетете