Българите се колебаят между автократизма и демокрацията

България е единствената държава - членка на ЕС и НАТО, от седемте представители на Централна и Източна Европа, в която населението е разделило почти поравно одобрението си за либералната демокрация и автократичния режим. Близо 21% не знаят коя политическа система би била по-добра за нашата страна, 37% смятат, че това е автократизмът (т.е. управление на силен лидер и налагане на ред), а 42% - либералната демокрация. С подобна подкрепа за авторитарния лидер - над една трета от запитаните, са само в Хърватия и Чешката република.

България обаче картината е с по-силни цветове и заради други особености. "Като се има предвид, че всеки трети запитан вярва в дезинформацията и теориите на конспирацията, а 70% от българите харесват руския президент Владимир Путин, това е доста притеснително откритие за страна - членка на НАТО и ЕС", пишат авторите на изследването. То е направено преди година по поръчка на института за глобална сигурност GLOBSEC , а в края на седмицата ще бъде представено в документите на международната конференция по сигурност в Мюнхен. В България на терен е работила агенция ЕСТАТ, пише dnevnik.bg

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Интересно е, че при ниския рейтинг, който има българският парламент, все пак 37% от запитаните българи биха се доверили на депутатите да взимат важни решения за управлението на страната, а 47% са привърженици за целта да се свикват референдуми. Това е най-слабото желание за пряко участие от всички анкетирани в седемте държави. В Хърватия например 72% от хората искат през допитвания да се управлява, а едва 24% мислят, че това трябва да правят народните представители.

Що се отнася до начина, по който българите се информират, авторите на изследването установяват, че у нас хората по-скоро не могат да преценят дали получават вярна информация. Близо 20% не знаят дали новините за световната политика не се крият от обикновените хора, 5% вярват на онлайн дезинформации. Най-интересното е, че в България и Румъния мнозинството от хората използват социалните медии, за да се информират за външна политика.

По теми за готовността на българите да изпълнят чл. 5 от договора за НАТО, който казва, че ако една държава членка бъде застрашена, тя може да разчита на подкрепата от останалите, както и дали приемаме принадлежността ни към ЕС и договора за сигурност като ценност - тук.