Икономиката расте основно заради потребление

Икономиката на България леко забавя темпа си на растеж в края на 2017 г. и достига 3.6% на годишна база. За сравнение, силният туристически сезон и строителството изведоха увеличението на БВП до 3.9%. през предходните три месеца.

Основният двигател продължава да е потреблението. Инвестициите растат, но скоростта, с която се случва това, намалява. Вносът все по-отчетливо изпреварва износа и приносът на външната търговия към растежа на БВП преминава в отрицателна територия, показват експресните оценки на Националния статистически институт (НСИ). Така оптимистичните очаквания на някои анализатори 2017 г. да завърши с 4% ръст изглеждат все по-нереални.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Въпреки това българската икономика расте над средното за ЕС (2.6%), но увеличението й през последното тримесечие на миналата година е най-ниско в сравнение с останалите държави от Централна и Източна Европа.

Потребление, но малко

Вътрешното търсене продължава да е основният фактор, който движи растежа и през последните месеци на миналата година. Крайното потребление като компонент от БВП нараства с 4.7% спрямо година по-рано, което е ускорение спрямо отчетените през предходното тримесечие 4.3%.



Повишението вероятно идва от повече покупки на домакинствата предвид продължаващите добри новини от пазара на труда. Работещите отбелязват годишно увеличение от над 160 хил. души през четвъртото тримесечие, безработните и обезкуражените намаляват съответно с 25.6 и 61.8 хил. спрямо 2016 г. Така коефициентът на безработицата пада с 1.1 пр. п. до 5.7% в рамките на една година, а успоредно със затягането на пазара се вдигат и заплатите - с 10.6% през периода октомври-декември.

Очаквано, всичко това повишава покупателната способност на населението, но темпът на увеличение на възнагражденията значително надвишава този на покупките. "Едно обяснение е, че част от фирмите и домакинствата все още са доста предпазливи и спестяват", коментира Красен Йотов от Industry Watch. Доказателство за склонността да се отлагат потребление и инвестиции е рекордното увеличение на банкови депозити на нефинансови предприятия през 2017 г., посочва още той.

Повече внос и по-малко износ

По-голямата покупателна способност на домакинствата се отразява не само на потреблението, но и на данните за външната търговия. Докато експортът забавя увеличението си от 4.1% през третото тримесечие до едва 2% към края на годината, вносът на стоки и услуги се ускорява до 9.4%. Така нетният принос на външната търговия към растежа на икономиката преминава на отрицателна територия.

Тук, от една страна, застават самите предпочитания на потребителите, които вероятно са насочени в по-голяма степен към вносните стоки. От друга страна обаче, вероятно влияе и самото предлагане. Лимитът на производствения капацитет на българските фирми, под формата на остарели машини и оборудване, не позволява да отговорят на наличното търсене, посочва Красен Йотов. Така част от ползите от повишението на заплатите и положителните тенденции на пазара на труда са за чуждите производители.

Инвестициите плахо се повишават

Добра новина е продължаващото възстановяване на инвестициите. Годишната промяна в брутното образуване на основен капитал е положителна за трето поред тримесечие, като за периода октомври-декември достига 3.2%. Макар да се забавя спрямо предходния период, повишението е добър знак за дългосрочния растеж на икономиката.

"Няма как да очакваме значителни промени, при положение че няма подобрение на бизнес средата, съдейки по класации като Doing Business", отбелязва Йотов, като добавя, че малко се прави и по отношение на привличането на чужди капитали.

"Много други държави от Централна и Източна Европа отделят по-големи ресурси за привличането на инвеститори. А България реално е на автопилот. Няма активна политика и затова по приток на чуждестранни инвестиции страната изостава спрямо останалите в региона през последните години", коментира той.

"Едно от предизвикателствата за нашата икономика е да направим така, че с по-малко хора да произвеждаме повече предвид влошаващата се демография", коментира Георги Ангелов от институт "Отворено общество". Според него фирмите все още не осъзнават, че трябва да инвестират в нови машини, за да увеличат производителността на труда.

Прогнозите

Очакванията на повечето анализатори са растежът да продължи да се движи със сегашния си темп и през следващите две години.
Има и предизвикателства. Засилването на еврото например притиска фирмите, които произвеждат продукция с цел експорт. "За компании, които изнасят за пазари извън еврозоната, ще бъде по-трудно да бъдат конкурентоспособни в ценово отношение", счита Йотов. Друг фактор са лихвите, при които едно потенциално увеличение би се отразило както на потреблението, така и на инвестициите. Според Ангелов обаче вдигане на лихви от страна на Европейската централна банка е малко вероятно през 2018 г.