Ръст на износа, на заетостта, на заплатите, на кредита, на потреблението. България рядко е била така на зелено. Повечето икономически индикатори продължават да се подобряват, а БВП се увеличава с над 3% вече дванадесето поредно тримесечие. Очакванията на анализаторите са трендът да продължи и през тази година предвид надминаващото очакванията представяне на европейската икономика, ръста на световната търговия и добрите данни за пазара на труда на локално ниво.
Новините са добри, но е важно да ги поставим в контекст. Българската икономика расте така бързо, защото има да наваксва и защото основният й влекач - европейската икономика, също се представя чудесно за разлика от доскоро (повече - на стр. 32). Но в региона на Източна Европа българските 3.6% за трите последни месеца на годината ни нареждат на опашката по растеж. Една от най-важните предпоставки ръстът да наскочи 4% (каквито бяха прогнозите за 2017 г.) - инвестициите, расте, но слабо. Както отбелязва икономистът Георги Ангелов от "Отворено общество" - ако заплатите продължават да се увеличават, а няма инвестиции, които да вдигнат производителността, ефектът ще е повече инфлация, а не по-висок ръст.
Спестители и вносители
Подобно на летните месеци най-силният двигател на растежа продължава да е потреблението. През последното тримесечие показателят нараства с 4.7% според експресните оценки на НСИ, като вероятно една малка част от увеличението е заради повече бюджетни разходи в края на годината. Друга – от продължаващия ръст на доходите и подобряващия се пазар на труда. През последното тримесечие на 2017 г. средната брутна заплата расте с над 10% и достига 1123 лв. през декември. Заетостта също продължава да се увеличава – с внушителните 162 хил. души за последните три месеца спрямо същия период на 2016 г. Логично безработицата също пада - до предкризисните 5.7%.
"Ние сме една от страните с най-бързо повишение на възнагражденията, но въпреки това потреблението се увеличава по-бавно от техния ръст. Едното обяснение е, че част от фирмите и домакинствата все още са доста предпазливи и спестяват", казва Красен Йотов от Industry Watch. Той дава като пример в защита на тезата си рекордното увеличение на банковите депозити на нефинансови предприятия през 2017 г. Това показa и традиционното тримесечно проучване на GfK за потребителския климат в Европа - за разлика от повечето западноевропейци българите са по-скептични за доходите си, съответно и за покупките, които биха направили, спрямо година по-рано.
В същото време една част от положителния ефект на по-високите заплати се консумира от чужди икономики, тъй като вносът се увеличава по-бързо от износа и съответно нетният му принос към растежа е отрицателен. Погледнато през данните за БВП – през последното тримесечие експортът забавя ръста си до едва 2%, а вносът на стоки и услуги се ускорява до 9.4%.
Може ли с по-малко капитали
Данните показват и продължаващо възстановяване на инвестициите. Годишната промяна в брутното образуване на основен капитал е положителна за трето поредно тримесечие, макар да се забавя спрямо предходния период до 3.2%. Без допълнително ускоряване на инвестициите (и публични, и частни) обаче ръстът на икономиката ще заседне на сегашните нива – 3.6-3.8%.
Една от причините за задържането е "липсата на еврофондове и на публични инвестиции, отбелязва Ангелов. Капиталовите разходи, които се планираха в бюджета за 2017 г., не се изпълниха и наполовина." Според него компаниите в частния сектор също все още не осъзнават, че трябва да инвестират в механизация на производството си, за да увеличат и производителността на труда.
"Това е и едно от предизвикателствата за нашата икономика – да направим така, че с по-малко хора да произвеждаме повече предвид влошаващата се демография. Много фирми инвестираха преди кризата и сега натоварват тези мощности и търсят хора за тях, но вече се стига до предела на разполагаемите ресурси. Това задържа растежа", казва икономистът.
От Industry Watch обръщат внимание, че притокът на преки чуждестранни инвестиции (638 млн. евро през последните 12 месеца до ноември) се свива четирикратно спрямо 2015 г., но икономическият растеж се оказва възможен дори и при скромни външни капитали. Подобно явление се наблюдава не само в България, а във всички страни от региона (виж графиката). Според анализаторите рецесията е позволила да се натрупат значителни вътрешни спестявания, които да компенсират липсата на капитали отвън. Още повече че развитието в определени динамични сектори като аутсорсинг и промишлени производства с ниска капиталова интензивност не изисква съществени вложения. От община Пловдив - основният индустриален център в страната, например твърдят, че тази година очакват инвестициите да са предимно от български компании, които разширяват производството.
Въпреки това дългосрочно липсата на достатъчно външни инвестиции влияе отрицателно на България като страна, в която производственият капацитет под формата на машини и оборудване е остарял. "Много други държави от Централна и Източна Европа отделят по-големи ресурси за привличането на инвеститори. А България реално е на автопилот. Няма активна политика и затова по приток на чуждестранни инвестиции страната изостава спрямо останалите в региона през последните години", коментира Красен Йотов.
Още от същото
Този песимизъм обаче е запазен за по-дългосрочните прогнози. Краткосрочно няма поводи за тревога. Очакванията са през тази година икономиката да продължи да расте с подобни на миналогодишните темпове. Заплатите също ще растат - и в публичния сектор, и в частния. Оптимизмът се подкрепя и от данните за Европа като цяло - през 2017 г. икономиките на 28-те членки на ЕС растат средно с 2.5%, а прогнозите за тази година са за увеличение между 2 и 2.3%. А според Oxford Economics световният БВП ще достигне 3.2% през 2018 г. Анализаторите на Bloomberg вдигат още летвата до 3.7%. На този фон българските постижения изглеждат скромни, макар и повечето анализатори да отбелязват, че сега икономиката се развива доста по-устойчиво, тъй като няма спекулативно изливане на капитали в определени сектори. Но пък и управляващите не демонстрират желание за мерки, които да ни извадят от течението и да подсилят двигателите на растежа. Фактор, който със сигурност би помогнал според икономистите, е приемането на страната в ЕRМ II – т.нар. преддверие на еврозоната. Правителството все още се надява това да се случи до края на годината. Ако се съди по многобройните негативни изказвания в германската и френската преса обаче, този ускорител засега по-скоро е недостижим.
Ръст на износа, на заетостта, на заплатите, на кредита, на потреблението. България рядко е била така на зелено. Повечето икономически индикатори продължават да се подобряват, а БВП се увеличава с над 3% вече дванадесето поредно тримесечие. Очакванията на анализаторите са трендът да продължи и през тази година предвид надминаващото очакванията представяне на европейската икономика, ръста на световната търговия и добрите данни за пазара на труда на локално ниво.
Новините са добри, но е важно да ги поставим в контекст. Българската икономика расте така бързо, защото има да наваксва и защото основният й влекач - европейската икономика, също се представя чудесно за разлика от доскоро (повече - на стр. 32). Но в региона на Източна Европа българските 3.6% за трите последни месеца на годината ни нареждат на опашката по растеж. Една от най-важните предпоставки ръстът да наскочи 4% (каквито бяха прогнозите за 2017 г.) - инвестициите, расте, но слабо. Както отбелязва икономистът Георги Ангелов от "Отворено общество" - ако заплатите продължават да се увеличават, а няма инвестиции, които да вдигнат производителността, ефектът ще е повече инфлация, а не по-висок ръст.
Благодарим ви, че четете Капитал!
Още от Капитал
4 коментара
Е радвам се, че в крайна сметка ще излезе наяве истината - икономиката се нуждае от инвестиции, а не от безплатна работна ръка от третия свят (една голяма част от него вече има по-добри възнаграждения). В България има достатъчно работна ръка повечето обаче заета в сектори с ниска добавена стойност. Трябват инвестиции - това е!!!
" Капиталовите разходи, които се планираха в бюджета за 2017 г., не се изпълниха и наполовина. ... компаниите в частния сектор също все още не осъзнават, че трябва да инвестират в механизация на производството си, за да увеличат и производителността на труда..." "...притокът на преки чуждестранни инвестиции...се свива четирикратно спрямо 2015 г., но икономическият растеж се оказва възможен дори и при скромни външни капитали..."
Единствените пари, които могат да използват българските фирми за модернизация на производствените си активи, догонването на заянадните си конкуренти по производителност и печалба са в програма "Конкурентоспособност". Правителствата на Борисов обаче след като задоволи всички мераци на фирмите на мафията, даде пари на чужди инвеститори за да си купят машини и технологии за фирмите им в България. Над 10 % от парите на програмата се използваха за технологичния парк в София, който също нямя да върне и едно евро. Останалите пари се изпиляха във фондове за дялови инвестиции и подарени на банки, които да ги дават на кредит на малките фирми, които би трябвало да ги получат като безвъзмездно финансиране са модернизацията си.. Нормалните малки фирми оцеляващи въпреки натиска от чуждестранните инвеститори и местните монополи на мафията създадени от правителствата на Борисов не получиха нищо. А това са единственит способни български предприемачи, които не трупаха дългове, а оцеляваха въпреки преследването от страна на държавата и мафията. Затова и България не я чака нищо по различно от следващата фалирала КТБ.
Относно "добрите" статистически данни за нашият "растеж" ще спомена, че инвестициите както от чужди така и от местни инвеститори са четири пъти по-малко, поръчките от чужбина като брой изделия намаляват чувствително- т.е. фирмите произвеждат и продават по-малък брой стоки, заплатите и вносът се увеличават, а износът намалява... Всичко това означава, че увеличеният БВП се дължи на дългове, повишени цени на производител и повишените заплати, които обаче не водат до повишаване на количествата купени и потребени стоки. Този елементарен анализ показва, че държавата ни се развива по гръцки сценарий и ако продължим така още няколко години ни чака обезценка на лева и събития много по-тежки от 1996 година. Вече ни тестват и манипулират засега чрез Софиянски да се откажем от валутния борд, да приемем плаващ валутен курс, че да могат отново да ни обезценят спестяванията и да ги откраднат. Някой вярва ли, че 1000 лв при плаващ валутен курс ще станат 1000 евро?