Преките чуждестранни инвестиции в България през миналата година са 901.9 млн. евро, което е с 36.7% над миналогодишното ниво. За разлика от 2016 г. обаче сега над половината от привлечения капитал е под формата на дългови инструменти, което говори за разширяване на дейността на вече присъстващи в страната чужди компании и за краткосрочен интерес. Това показват предварителните данни на Българска народна банка (БНБ), които обаче впоследствие ще претърпят няколко ревизии, като обикновено числата се променят в посока нагоре.
Секторът, който е привлякъл най-много чужди инвестиции, е търговията - почти 300 млн. евро. Година по-рано сумата беше 192 млн. евро.
Основен източник на капитали за българската икономика остава Холандия с нетни вложения от 875.7 млн. евро. Често зад тези инвестиции се крият български капитали или от други държави извън ЕС, които минават през Холандия заради по-либералния данъчен режим. Далеч на второ място остава Швейцария със 126.6 млн. евро.
Предимно дълг
Приливът на капитали в страната от началото на годината се дължи предимно на вложения под формата на дългови инструменти - тяхната стойност надхвърля 480 млн. евро. Това означава, че голяма част от инвеститорите през 2017 г. представляват вече утвърдени в страната предприятия, които разширяват дейността си, тъй като дълговите инструменти са показател за краткосрочни интереси.
За сравнение, година по-рано основният източник на чужди вложения беше дяловият капитал, който се асоциира с дългосрочни планове. Но докато през 2016 г. размерът на дяловия капитал е над 630 млн. евро, през 2017 г. числото пада до 189.4 млн. евро. Други почти 230 млн. евро идват от реинвестираната печалба - частта от нетния финансов резултат на българските подразделения, която външните вложители оставят в страната, вместо да се изтегля като дивидент. И двете суми обаче ще бъдат ревизирани през следващите месеци, вероятно нагоре.
Къде отиват парите
Най-голяма част от чуждите инвестиции се насочват към търговията - 299.1 млн. евро от началото на годината според данните на БНБ. Секторът беше сред най-предпочитаните и предходната година, когато привлече 192 млн. евро.
От друга страна, най-значително е увеличението в сектор "Операции с недвижими имоти" - от отлив през 2016 г. до инвестиции на стойност 216.5 млн. евро година по-късно. Сходна е ситуацията в преработващата промишленост, където капиталовложенията нарастват с над 400% до 253.7 млн. евро. Към финанси и застраховане се насочват други 275.1 млн. евро, докато 233.4 млн. евро се оттеглят от сектор "Професионални дейности и научни изследвания".
Преките чуждестранни инвестиции в България през миналата година са 901.9 млн. евро, което е с 36.7% над миналогодишното ниво. За разлика от 2016 г. обаче сега над половината от привлечения капитал е под формата на дългови инструменти, което говори за разширяване на дейността на вече присъстващи в страната чужди компании и за краткосрочен интерес. Това показват предварителните данни на Българска народна банка (БНБ), които обаче впоследствие ще претърпят няколко ревизии, като обикновено числата се променят в посока нагоре.
Секторът, който е привлякъл най-много чужди инвестиции, е търговията - почти 300 млн. евро. Година по-рано сумата беше 192 млн. евро.
Благодарим ви, че четете Капитал!
Още от Капитал
2 коментара
Преди кризата бяха 11 млрд. Сега нещо спукаха гума.
Да,"чуждите инвестиции се увеличават и надхвърлят 900 млн. евро през 2017 г." Преките чуждестранни инвестиции се увеличават в България.
Голяма част от чуждите инвеститори представляват вече утвърдени в страната предприятия, през 2017 г.
"Къде отиват парите": Най-значително е увеличение в сектор "Операции с недвижими имоти". Сходна е ситуацията в "ПРЕРАБОТВАЩАТА промишленост", където капиталовложенията нарастват с над 400%. Ще цитирам отговора на Изпълнителния Директор на "Алкомет", в статия (1), на въпроса: "Как оценявате бизнес средата в България?". Отговор: "Проблемите с намирането на персонал и неконтролируемото увеличаване на основни преки разходи , като горива и ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯ, стават все по ОБЕЗПОКОИТЕЛНИ". Очевидно е, че трябва да се осигури ел. енергия и за развиващата се икономика.
(1) "Бъдещето е в алуминиева". 9 февруари 2018, И. Филипова.