Без обществени поръчки за ремонтите на оградата по границата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Без обществени поръчки за ремонтите на оградата по границата

Без обществени поръчки за ремонтите на оградата по границата

Спешни промени в закона ще решат проблемите на властта с обжалваните конкурси

5310 прочитания

© Надежда Чипева


Задължителните процедури по Закона за обществените поръчки (ЗОП) да не важат не само за дейностите по изграждането на оградата по българската граница, но и поддържането на оградата също да остане извън полето на ЗОП и да се договаря пряко. Ремонтите, които се налагат било поради повреда на оградата от нарушители, било поради природни стихии или по други причини, трябва да бъдат извършвани максимално бързо, за да не се повишават рисковете за националната сигурност и да се противодейства адекватно на незаконната миграция. Това е записано в мотивите на проектозакон за промени в Закона за обществените поръчки, внесен в понеделник от двама депутати от управляващото мнозинство – председателя на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) и членът на правната комисия Християн Митев ("Обединени патриоти"). Два дни след внасянето му той ще се гледа от парламентарната правна комисия, в сряда.

Законопроектът всъщност съдържа само един текст – корекция на чл. 13, ал. 1, т. 18 ЗОП, където след думата изграждане се добавя и "поддръжка".

Това е поредният законопроект на двамата вносители, с който се решават конкретни управленски проблеми на изпълнителната власт, като се премахват формални процедури, гарантиращи интересите на обществото. В началото на лятото например с промени в Закона за опазване на околната среда бе премахнат двуинстанционният съдебен контрол при обжалване на екооценката върху обекти, които МС е обявил за имащи национално значение (тук влиза и оградата по границата, магистрали и др.). И тогава вносителите обясняваха това с необходимостта от ускорено даване ход на инвестиционните обекти от национално значение. Сегашният законопроект пък определено ще има "благотворно" влияние върху проблемите на МВР заради забавените проекти за ремонтни и други дейности по оградата на границата, обжалвани пред съда заради дефекти в обществените поръчки, което поставя под съмнение възможността да се усвоят парите от целевата спешна помощ от ЕК за опазване на съюзните граници.

Няма гаранция за умишлени повреди и природни стихии

Нарушенията на оградата от мигранти и трафиканти не са предмет на гаранционно поддържане, защото са резултат от умишлени противозаконни действия, пише в мотивите. Освен тях "е необходимо непрекъснато възстановяване на нарушения, причинени от различни по вид и интензитет природни стихии (разрушени решетки от налягането на водата, затлачени водостоци и др.), съчетано с други дейности по поддръжката (почистване на канавки, водостоци, подмяна на катинари, възстановяване на обслужваща инфраструктура и др.), които също са извън обхвата на гаранционното поддържане", пише в мотивите

В мотивите към сегашния законопроект се сочи, че заинтересованите от промяната в ЗОП са държавните органи, на които е предоставено управлението на съответните участъци от "инженерното съоръжение от възпрепятстващ тип" по границата, а именно – МВР и областните управители на Хасково, Ямбол и Бургас. По тази логика законопроектът трябваше да бъде внесен от правителството, което означава и спазване на процедурата на обществено обсъждане. Но вместо това той се предлага от двамата депутати и по всичко личи, че ще бъде придвижен спешно по законодателната процедура.

Изграждането на оградата по границата като мярка срещу незаконната миграция бе започнато официално през 2014 г. след решение на МС от ноември 2013 г. През април 2016 г. парламентът гласува промяна, с която дейностите по изграждане на границата (услуги, доставки, строителство) се изключват от реда по ЗОП с мотив, че само така може да се ускори изграждането й. Сега това ще се прилага и за поправките по нея, които се оказват належащи, включително и по политически съображения, след атаките на Елена Йончева от БСП по тази тема.

Същевременно вече нееднократно излязоха информации, че МВР може с лекота да загуби част от финансовата помощ от 160 млн. евро, която ЕК отпусна за охрана на границата през 2016 г., тъй като изпълнението на проектите е забавено заради липса на капацитет и най-вече заради очевидни опити за нагласяване на обществени поръчки, а това води до обжалването им. Промените в закона ще решат този проблем, като просто премахнат обществените поръчки.

Напливът на мигранти и бежанци е спаднал драстично за три години

През 2015 г. са регистрирани опити на над 95 000 чужди граждани да преминат страната, което е три пъти повече от същия период на 2014 г., пише в мотивите към законопроекта През 2016 г. са регистрирани опити на 42 000 чужди граждани за преминаване, а през 2017 г. - 8000. Това е очевиден силен спад, който вносителите обясняват само с границата, но той се дължи също така и на намаляване на мигрантския натиск поради развитието на събитията в Сирия, създадените механизми за пренасочване на мигрантите, лошата слава на условията в България и др.

Задължителните процедури по Закона за обществените поръчки (ЗОП) да не важат не само за дейностите по изграждането на оградата по българската граница, но и поддържането на оградата също да остане извън полето на ЗОП и да се договаря пряко. Ремонтите, които се налагат било поради повреда на оградата от нарушители, било поради природни стихии или по други причини, трябва да бъдат извършвани максимално бързо, за да не се повишават рисковете за националната сигурност и да се противодейства адекватно на незаконната миграция. Това е записано в мотивите на проектозакон за промени в Закона за обществените поръчки, внесен в понеделник от двама депутати от управляващото мнозинство – председателя на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) и членът на правната комисия Християн Митев ("Обединени патриоти"). Два дни след внасянето му той ще се гледа от парламентарната правна комисия, в сряда.

Законопроектът всъщност съдържа само един текст – корекция на чл. 13, ал. 1, т. 18 ЗОП, където след думата изграждане се добавя и "поддръжка".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK