332 българи са получили отказ от лечение в европейски болници

През миналата година 332 българи са подали жалби, че европейски болници са им отказали лечение, освен ако не си платят в брой и след това търсят парите от българската здравна каса. Причината е, че НЗОК дължи 271 млн. лв. за медицински услуги, оказани на българи в европейските страни, но не се издължава навреме. Това съобщи по време на изслушването си в парламентарната здравна комисия проф. Камен Плочев, управител на здравната каса.

По настояване на депутати от опозицията здравната комисия го изслушаза проблема с неплатените сметки към чуждите здравни каси. Той го е поставил в писмо до здравния министър, а след това и до всички парламентарни групи. Председателят на парламентарната здравна комисия д-р Даниела Дариткова (ГЕРБ) отправи остра забележка към управителя на касата, че непознаването на законодателните процедури и основните принципи в работата на институциите не трябва да е част от профила на един управител на здравната каса и че е превърнал един финансов проблем в политически, като се е обърнал към парламента. "Този дебат е вреден за българските граждани и българските лекари. Когато един човек поема такава отговорност, трябва да се запознае с всички свои задължения", заяви д-р Дариткова и изчете задълженията на управителя.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Откъде тръгна всичко

През миналата седмица здравният министър Кирил Ананиев поиска оставката на Плочев, защото не е запознал него и надзорния съвет на касата със ситуацията и че е поискал актуализация на бюджета още през февруари.

От своя страна Плочев отговори, че с писмата си е помолил да бъде разрешен проблем, а не е искал актуализация на бюджета. И го е направил, защото в края на януари получил писмо от германските каси, на които НЗОК дължи най-много. Те напомнили, че до края на годината трябва да им бъдат изплатени близо 100 млн. лв., и настоявали за спешно плащане на 23 млн. евро.



"Не знаех и никъде не пише, че трябва да искам разрешение за писмата, които пиша – отговарям за действия, а не за писма", каза той. По време на изслушването той потвърди, че е получил заплахи да напусне поста, но не спомена от кого и отбеляза, че това е влошило тежко здравословното му състояние и е получил бедрен блок (проводно нарушение на сърцето, вид сърдечна аритмия).

В края на продължилото близо два часа изслушване здравната комисия поиска от касата отчет какви точно са задълженията й към чуждестранните здравни фондове.

Колко дължи касата

Според данните на проф. Плочев просрочията към края на януари са 134 млн., като 72% от исковете са за болнична помощ, 12% - за извънболнична, а останалите за спешна помощ и други медицински услуги. Здравната каса покрива спешни и неотложни случаи, настъпили в друга европейска държава и планови операции, ако те не могат да се извършат в България.

От думите на управителя стана ясно и че здравното министерство не е превело на касата дължими 18.2 млн. лв., вероятно по линия на Комисията за лечение в чужбина на възрастни.

От друга страна, председателят на надзорния съвет Жени Начева съобщи, че за януари просрочените задължения на касата са само 7.6 млн. лв. Тя обаче не спомена дали това е единствената сума, която институцията дължи, защото става въпрос за счетоводен отчет само за един месец, в който се вписват само новите просрочия.

Така през следващите седмици здравната каса ще трябва да представи в парламента точни разчети какви средства дължи, а освен това трябва да представи и списък на получилите отказ по държави, диагнози и лечебни заведения. Управителят на здравната каса спомена, че е прочел в доклад от предшественика си, че български лекари приемали като спешни случаи в чужбина български пациенти, за да източват касата, но нямал конкретни данни за това. Аргументът, че лекари гурбетчии източват касата, беше лансиран след среща на Плочев с премиера Бойко Борисов.

Любимец на опозицията

По време на изслушването се очакваше управляващите да поискат оставката на управителя на здравната каса заради писмото, но това не се случи въпреки острия тон на въпросите на д-р Дариткова.

Д-р Нигяр Джафер от ДПС, която нееднократно е поставяла въпроса за задълженията към чуждестранните каси, отбеляза, че трябва да се прави разлика между обективните факти и спекулациите в случая. "Обективен факт е, че НЗОК е институция, която е независима и с обществен характер, така е по закон. Обективен факт е, че заради решения от 2010 г. по предложение на ГЕРБ управителят се избира от Народното събрание и трябва да се отчита пред него. Основните обвинения са, че няма съгласуваност и последователност на действията, спекулациите са за точене от лекари извън страната и втората е дали има заплаха към управителя", коментира тя.

Депутатът от БСП Славчо Велков, който е личен приятел на проф. Плочев, за пореден път защити правото му да уведоми парламента за проблема. Към него се включи Георги Свиленски (БСП), който обяви, че не може оставката на Плочев да бъде искана за това, че е осветил проблема с дълговете на България.

"Не оспорвам неговите качества като професионалист. Оспорвам начина, времето, в което представи проблема, неспазването на нормативната уредба и това, че изпълнителната власт няма право да му иска оставката", отвърна д-р Дариткова.