МВФ: По-ефикасни публични институции са ключови за ускоряване на икономическия растеж
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

МВФ: По-ефикасни публични институции са ключови за ускоряване на икономическия растеж

Публичната инфраструктура изостава по отношение на качеството, предупредиха представители на МВФ през декември, когато бяха в България.

МВФ: По-ефикасни публични институции са ключови за ускоряване на икономическия растеж

Застаряването на населението и емиграцията налагат преосмисляне на начина, по който правителството разпределя бюджета

6529 прочитания

Публичната инфраструктура изостава по отношение на качеството, предупредиха представители на МВФ през декември, когато бяха в България.

© Надежда Чипева


Силният износ, облекчените условия за финансиране и нарастващото потребителско доверие в България през 2017 г. доведоха до пета поредна година на икономически растеж. Въпреки това доходите на населението остават едва на половината на средноевропейските. За да се адресира този проблем, ще са нужни реформи в управлението и повишаване на ефикасността на публичните институции. Същевременно влошаващата се демография в страната налага да се преосмисли начинът, по който се харчат бюджетните средства предвид очакванията за все по-големи разходи, свързани със застаряването. Това са част от препоръките, които отправят експертите на Международния валутен фонд след последната си мисия в България. Критики има и по отношение на финансовото състояние на държавните предприятия, задлъжнялостта на корпоративния сектор и качеството на предлаганите публични услуги.

Според прогнозите на фонда българската икономика ще нарасне с 3.8% през тази година, но темпът постепенно ще се забави през следващите години - до малко под 2.8%. Като цяло основното предизвикателство пред икономиката е възстановяването да се превърне в устойчив и приобщаващ растеж, считат анализаторите. А за да се случи това са нужни реформи - в здравеопазването, на пазара на труда, в съдебната власт, във финансовия сектор.

Икономиката напред

Очакванията на експертите от МВФ са растежа на брутния вътрешен продукт през следващите години да се забави от сегашните 3.8-3.9% до малко под 2.8%. Причината - застаряването на населението и твърде скромното възстановяване на инвестициите. В плюс на икономиката пък ще бъдат ниските разходи за финансиране, усвояването на европейски средства и силни търговски парньори. А ако продължи спадът на необслужваните заеми и нивото на корпоративна задлъжнялост, експертите очакват, че ще се облекчат и кредитните условия.

Прогнозите на българското правителство съвпадат с тези на МВФ по отношение на скоростта на растежа в краткосрочен план, но в средносрочен двете страни не постигат единомислие. Според българските власти частните инвестиции и производителността на труда ще се увеличават над очакванията на МВФ, в резултат на което и икономиката ще постигне по-висок темп на растеж. От фонда пък оценяват средносрочната прогноза за БВП на правителството като "амбициозна".

За по-бърз растеж

Ако България иска да ускори растежа на икономиката, ще трябва да се обърне внимание на качеството на институциите, считат от фонда. Реформи за по-ефикасно използване на публичните средства, подобряване на управлението на държавните дружества, включително Българската банка за развитие (ББР), според МВФ ще сближат българските доходи със средните за Европа и ще направят растежа на икономиката по-устойчив.

Ключов проблем в средносрочен и дългосрочен план е застаряването на населението. Според сметките на фонда броят на хората в трудоспособна възраст ще падне с една четвърт през следващите 30 години. Това ще повиши значително разходите на държавата. Тук една от препоръките е преизпълнението на приходите сега да се заделя - за да се избегнат допълнителни фискални стимули и за натрупване на буфери.

По-съществен фактор обаче в бъдеще ще бъде именно производителността на ограничената работна сила - тук фокусът трябва да е върху образованието и активните политики на пазара на труда. Така например разходите на България за образование са сред най-ниските в съюза, учебният план се оценява като "остарял", а предоставените възможности не са достъпни за всички. Експертите отчитат като позитиви пилотните програми за подобряване на професионалното образование, които се организират в партньорство с бизнеса. Подкрепа намира и увеличението на учителските заплати, въпреки че докладът отбелязва, че трябва да бъде обвързано с представянето на преподавателите.

Публичните дружества пък продължават да са бездънна яма. Подобно на миналата година, експертите отбелязват нуждата от повече контрол. Според тях повече прозрачност по отношение на финансовото състояние на предприятията ще се отрази положително, а като плюс се приема и идеята за пълната либерализация на енергийния пазар. Не е ясно обаче доколко прозрачността сама по себе си ще помогне, предвид че 40% от дружествата в публичния сектор оперират на загуба, а според думите на самите експерти - няколко предприятия в енергетиката и транспортния сектор имат значителни дългове.

Финансовият сектор продължава да е на фокус

В краткосрочен план обаче приоритет е финансовият сектор, който все още се възстановява от фалита на КТБ през 2014 г. Според фонда две от банките, идентифицирани от оценките на качеството на активите и стрес тестовете през 2016 г., все още имат нужда от големи капиталови буфери.

Въпреки че БНБ продължава да засилва регулаторната си роля от 2014 г. насам, необслужваните кредити остават на над двойно по-високо от средноевропейското ниво. Отново се отбелязва, че изпълнението на препоръките все още предстои.

Властите пък са доволни от резултатите от тестовете в сектора и прогреса в сферите, "които се считат за нужни".

Инфлационни рискове

От доклада става ясно, че бързото увеличение на заплатите в страната през последната година (от около 10%) притеснява експертите, предимно по отношение на инфлацията. Към момента основният индекс, който изключва ефекта на променливите цени на енергия и храни, достига едва 0.5% към края на миналата година. Макар това да е най-ниското ниво сред държавите в региона, МВФ предупреждават, че инфлационният натиск нараства - според тях напрежението идва от растящите заплати и цени на вносни стоки, в комбинация с ниската безработица и все по-големият недостиг на кадри.

Добрата новина е, че бързото увеличение на възнагражденията изглежда все още не се отразява на конкурентоспособността на експортния сектор - разходите за труд като цяло са ниски. Проблемът идва от разминаването между възнагражденията и производителността на труда, която нараства с няколко пъти по-бавен темп - проблем, който адресира и Световната банка в последната си прогноза. В този тон експертите предупреждават, че липсата на структурни реформи, които да повишат производителността на труда, ще ограничи растежа.

Силният износ, облекчените условия за финансиране и нарастващото потребителско доверие в България през 2017 г. доведоха до пета поредна година на икономически растеж. Въпреки това доходите на населението остават едва на половината на средноевропейските. За да се адресира този проблем, ще са нужни реформи в управлението и повишаване на ефикасността на публичните институции. Същевременно влошаващата се демография в страната налага да се преосмисли начинът, по който се харчат бюджетните средства предвид очакванията за все по-големи разходи, свързани със застаряването. Това са част от препоръките, които отправят експертите на Международния валутен фонд след последната си мисия в България. Критики има и по отношение на финансовото състояние на държавните предприятия, задлъжнялостта на корпоративния сектор и качеството на предлаганите публични услуги.

Според прогнозите на фонда българската икономика ще нарасне с 3.8% през тази година, но темпът постепенно ще се забави през следващите години - до малко под 2.8%. Като цяло основното предизвикателство пред икономиката е възстановяването да се превърне в устойчив и приобщаващ растеж, считат анализаторите. А за да се случи това са нужни реформи - в здравеопазването, на пазара на труда, в съдебната власт, във финансовия сектор.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    vaticana avatar :-|
    vaticana

    Банките, на които им трябват "буфери" , са същите, за които преди година БНБ констатира същото: ПИЦ и Инвестбанк.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK