Подарък от НАП: 120 млн. лв. разходи за бизнеса
20 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Подарък от НАП: 120 млн. лв. разходи за бизнеса

Shutterstock

Подарък от НАП: 120 млн. лв. разходи за бизнеса

Над половината от общо 442 хил. касови апарати скоро ще са за боклука. Останалите трябва да се ъпдейтнат. Сметката е 120 млн. лв., а ефектът - спорен

Вера Денизова
23081 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Темата накратко

- Пет години след като бяха подменени касовите апарати в страната, държавата отново иска компаниите да инвестират в обновяването им.

- Разходите за бизнеса се оценяват на поне 120 млн. лв., ефектът за бюджета е спорен.

- Промените са добре дошли за фирмите, които произвеждат касови апарати, но ще натоварят допълнително малкия бизнес.

Едно изказване на висш данъчен служител пред депутати в парламента изправи целия бизнес на нокти. Пет години след като бяха сменени касовите апарати в страната, държавата отново иска компаниите да инвестират в обновяването им. Общата сметка за бизнеса ще възлезе на стотици милиони левове.

За изискването бизнесът разбра едва през миналата седмица, въпреки че промените в ресорната наредба бяха направени още през лятото на миналата година. Тогава в публичните си изяви от приходната агенция наблегнаха върху популистката част от промените - въвеждането на QR код на касовите бележки, който няма да доведе до сериозен разход. Сега излиза, че над половината от общо 442 хил. касови апарата в страната скоро ще са за боклука.

Целта на промените е подобряване на отчетността, но ефектът от тях е под въпрос. В същото време те са добре дошли за фирмите, които произвеждат касови апарати и ще натоварят допълнително малкия бизнес.

Пари в реално време

Целта е касовите апарати да започнат да подават данни от всяка издадена касова бележка в реално време към сървърите на НАП. Изискването е записано в Наредба № Н-18 на Министерството на финансите за отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. В момента в общия случай търговците изпращат обобщена справка за отчетените продажби в края на деня. Това изискване към тях беше въведено преди няколко години, като до 2012 г. всички касови апарати бяха вързани чрез SIM карти с данъчните и подменени.

"Ползваните в момента фискални устройства нямат възможност за предаване на данни от всяка издадена фискална касова бележка и не отговарят на изискванията на влезлите в сила изменения и допълнения на Наредба Н-18", твърдят от приходната администрация. Пред "Капитал" те обясниха, че касовите апарати, които са произведени през последните 2-3 години, ще могат да се преработят, така че да отговарят на новите изисквания. Направили са и допитване до няколко дружества, производители на касови апарати, от което са заключили, че средно около 43% от активните в момента устройства биха могли да се преработят, без да се налага подмяната им. Общият брой на апаратите в страната по данни на НАП е 442 067, т.е. около 252 хил. устройства скоро няма да вършат работа на собствениците им. За регистрираните по ДДС фирми срокът да ги сменят е краят на тази година, а за останалите - юни 2019 г.

С наредбата се въведе и още едно изискване - всяка касова бележка да е с QR код, който да позволява на хората в реално време да проверят дали покупките им са отчетени. Идеята е да има по-голям обществен контрол. По-скоро обаче се помага на участващите в томболата на НАП с касови бележки. И граничи с популизъм. "Въвеждането само на QR код не налага смяна на фискалните устройства, а изисква малка преработка. Изключение правят една много малка част от най-старите фискални принтери, които не могат да бъдат доработени", твърдят от администрацията.

Доработката на по-новите модели устройства обаче също си има цена, която все още не е ясна, а и вероятно заради увеличения трафик на данни абонаментът за SIM карти също ще поскъпне.

"Капитал" се опита да се свърже с четирите най-големи производителя на касови апарати в страната - "Дейзи", "Тремол", "Датекс" и "Елтрейд". Реагира единствено управителят на "Елтрейд" Николай Проданов. Той твърди, че всички техни апарати, произведени през последните две години, могат да се ъпгрейднат според новите изисквания, без да се налага покупката на нов. По негови изчисления става въпрос "за може би половината от апаратите ни, които са на пазара".

120 млн. лв. разходи

Данъчните очакват ефектът за бюджета под формата на 10% повече ДДС да е 150 млн. лв. годишно. В същото време оценяват разходите за бизнеса общо на 120 млн. лв. еднократно. Според фирмите обаче сметката ще е по-висока. "С новите изисквания, освен че ще се създаде допълнителен бизнес за компаниите, които произвеждат касови апарати, ще се генерира и съществен трафик на данни през мобилните оператори. Което според мен ще доведе и до поскъпване на разходите за абонамента на SIM картите, през които в момента касовите апарати са свързани с НАП. От тази гледна точка според мен разходите за бизнеса ще са повече от тези 120 млн. лв.", казва Десислава Тортопова, председател на УС на Асоциацията на счетоводителите и счетоводните предприятия (АССП).

За да получите представа за мащаба – на една от търговските вериги ще се наложи да смени всички фискални принтери, които са около 300. Заедно с другите преработки, очакват разхода им грубо да е по 1000 лв. на работно място, т.е. общата им инвестиция ще е поне 300 хил. лв. Собственик на фризьорски салон казва, че скоро е трябвало да смени паметта на своя касов апарат, което му е струвало 150 лв. Сега трябва да смени цялото устройство и да инвестира нови около 200-300 лв. Което е една трета от месечния доход, който успява да си докара.

"Цената, която ще платим всички ние, по никакъв начин не оправдава целите на НАП. Не смятам, че ще има толкова голям ръст на платените данъци от тази промяна, напротив - много представители на дребния бизнес може и да отпаднат от пазара, а именно към тях е насочена цялата тази кампания", казва представител на голяма търговска компания.

Бизнесът задава и друг въпрос – дали след като инвестира средства и време за промяната, няма отново да се окаже, че тя е напразна и че администрацията няма да поиска нещо ново. Счетоводители коментират, че и в момента сървърите на НАП едва смогват при предаване на месечните ДДС декларации. И логично питат как в бъдеще ще се обработват десетки хиляди бонове в минута. От НАП успокояват, че ресурсите за закупуване на необходимия хардуер са планирани в бюджета им, а работата по софтуерната част от проекта вече е стартирала. Предстои да видим как ще работи и дали парите на данъкоплатците не са похарчени зле.

И малко бонус за избрани

Има и още съмнения. Фирма, дистрибутор на касови апарати, казва, че промените вероятно ще доведат до преразпределяне на пазара на фискални устройства. И че все още нямат никаква информация от доставчиците си кое, кога и срещу каква цена трябва да се промени. Затова и предполагат, че ако не се удължат сроковете за подмяната, в края на годината ще настъпи хаос.

От Министерството на финансите засега казват, че ще анализират допълнително какъв ще е ефектът от променената нормативната уредба и ако се окаже, че има проблемни моменти, ще реагират допълнително.

Драмата около подмяната на касовите апарати може би нямаше да е толкова голяма, ако приходната агенция комуникираше готвените промени с бизнеса по-открито. Когато правиш нещо, което засяга целия бизнес, ползваш най-широката трибуна, за да го съобщиш. Ако това не е направено, или някой не си е свършил домашното, или става въпрос за нечие лоби.

Имате ли връзка с компютър

"В обекта не е намерен софтуер за управление на продажбите." Когато собствениците на малко кафе в София получават акт след данъчна проверка, това изречение им прави силно впечатление. Не е случайно. Компании, които работят с подобен софтуер – търговски вериги, заведения, складове и т.н., се смятат за рискова група от приходната администрация. Миналата седмица в парламента бяха внесени промени в Закона за ДДС, които засягат точно тези фирми. Целта е да се прекратят възможностите за манипулиране на софтуера и укриване на обороти. Текстовете предвиждат НАП да публикува на сайта си списък с предварително одобрени програмни продукти и няма да се позволява на търговците да използват софтуер извън този списък. Има и още едно изискване – да съхраняват създаваната чрез софтуера информация 5 години назад.

В мотивите към законовите изменения се посочва, че в момента голяма част от тези системи позволяват на клиента да се издава бележка, която имитира касов бон, а информацията в компютърната система да се изтрие или промени. Така част от оборота остава скрит. От НАП твърдят още, че в хода на проверките на обекти, в които има такива системи за управление на продажбите, се укрива между 30% и 70% от оборота им. Затова и на пръв поглед мярката изглежда смислена. Но част от бизнеса я посреща с резерви.

"Говорим за случаи, в които някои компании манипулират оборотите си, преди да изпратят дневните си отчети към НАП. Тези манипулации няма как да се направят от обикновен служител, защото става въпрос за сложни софтуерни системи. Манипулациите на софтуера се правят от служители на същите фирми, които продават и поддържат касовите апарати", казва Десислава Тортопова от Асоциацията на счетоводителите. И добавя, че сега приходната агенция иска всички тези фирми да декларират, че техният софтуер няма да се преработва и модифицира с цел манипулации и укриване на обороти. "Реално всичко отново остава в ръцете на тези фирми", допълва Тортопова.

Промените засягат около 20 хил. обекта в страната, които използват общо 43 хил. фискални принтера. Не е ясно колко са касовите апарати, които също могат да работят в режим фискални принтери и да бъдат свързани със софтуер за управление на продажбите. В изготвената предварителна оценка на въздействието се посочва, че средната цена за привеждане на софтуера към новите изисквания е 120 лв. на работно място.

9 коментара
  • 1
    gl_avatar avatar :-|
    gl_avatar

    Обща стачка иначе няма да им уврят кратуните!

  • 2
    val1320 avatar :-@
    val1320

    Иска ми се да знам колко стратегическа е информацията,която ще получи НАП в реално време след продажба на едно кафе в селската кръчма в Горно Нанадолнище?И да видя тези чутовни сървъри,които ще обработват това инфо?Щото,ние си знаем,де-стой,та гледай,когато лекарите се отчитат електронно към НЗОК ( а после и с хартия,естествено!),или Агенцияата по впсиванията и т.н.и т.н.Сега НАП наказва всички,а не нарушителите!Да не забравя и да попитам господа "експертите":като ни напънахте преди 5 г. пак да сменяме касови апарати,нали всичко бяхте измислили,що сега пак,а?!И ще има ли наказни за пропуските,струващи нам повече от 120 млн.?Не, че не знам отговора,де....

  • 3
    whocares avatar :-|
    who cares

    ... сигурно Капитал не си спомня, но имаше период, в който Наредбата (и данъчните служби преди НАП) изискваха от фирмите регистрирани по ЗДДС да имат втори (РЕЗЕРВЕН) касов апарат. Ей така. Ползваш, не ползваш, трябва ти резерва. Мина - не мина известно време, и промениха правенето на отчети. После имаше някакъв проблем с чисто административната регистрация на апаратите - някакви лицензи на определени модели изтекли, сменяха паспорти, табелки... etc...После апаратите станаха мобилни, после кю ар код... после картина на Пикасо, симфония на Моцарт... Деспасито. Кафе само дето не правят. Да не се бият с вендинг машините, щото и те с памет - фиКсална. Иначе легендите (а и експерт счетоводителя по-горе) говорят за фризери, печки, вани, софтуери, сервизи. Апропо - няма как софтуер да не издава "нефискални" бонове. Нали така - то в БГ ресторантите само по телепатия става комуникацията по пътя - бар, кухня, клиент, НАП... ем-зе-пе-рикс - братче мило, обади се ;-)

  • 4
    stoiank avatar :-|
    stoiank

    Толкова ли е трудно да се групират обектите и да се види икономическата логика на такива инвестиция. Примерно, ако имаш оборот под 100-200 хиляди годишно да не си длъжен да купуваш, но санкцията при стар апарат да е 10-пъти по-голяма отколкото ако си с нов. Или нещо от този род, варианти много ако целта е фиска, ако правим услуга на фирмите продаващи апарати - тогава просто кажете.

  • 5
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Гербаджиите обърнаха палачинката. Онзи ден Менда фучеше, че това натоварва безсмислено бизнеса, а днес вече говори само за удължаване на сроковете за купуване на новите каси.
    Проблемът с неизпращането на дневни отчети от големите вериги и съмненията за манипулиране на отчетите им могат да се решат като се насочи вниманието за отстраняване на причините. Защо заради ритейл веригите с обороти няколко млрд лв и условният обущар Кочо трябва да измъкне 300-350 лв. за нова каса, от която да пусне 2-3 бележки на седмица?

    И после - това не са единствените разходи по касовите апарати. Заедължително е да имаш договор за сервизно обслужване с лицензиран сервиз - 50 лв на година и такса към мобилен оператор за трансфер на данните от дневния отчет - 50-70 лв.
    Накрая - касовите апарати се сменят поголовно на всеки 4-5 години. Сега НАП иска да получава в реално време всяка издадена касова бележка. Ща минат нови 4 г и какво ще поискат - холограма или цветна снимка на касиерката?

  • 6
    chernomorski avatar :-|
    Chernomorski

    По всичко изглежда, че българските политици и държавници работят против интересите на дребния бизнес и в полза единствено на големите фирми и вериги. Играта с касовите апарати е само един от многото канали за притискане. Вместо да дават шанс на малките да растат и се развиват, те съзнателно ги карат да се свиват , да тъпчат на едно място. Защото те не могат да плащат комисионни, обречени са да не ползват финансова подкрепа от оперативните програми на ЕС или национално финансиране.
    За това броят им постоянно ще намалява...

  • 7
    slon avatar :-|
    slon

    Сами сме си виновни :) След като в 70-80% от заведенията "забравят" да ми издадат истински касов бон, е нормално това да бъде повод да се въвеждат още мерки с/у укриването на доходи. Това е видимата част от укриването на доходи, кой знае какви още врътки има...
    Отделен е върпосът, че когато в България се правят промени в законите и наредбите, те винаги са без преходен период.

  • 8
    kamendc avatar :-|
    Камен

    Харесва ми как смята НАП: разходи 120 милиона, повече приходи 150 милиона = нетен ефект 30 милиона.
    За бизнеса обаче сметката изглежда така: разходи 120 милиона, повече платени данъци 150 милиона = нетен ефект 270 милиона (отрицателен).

  • 9
    idb17553987 avatar :-@
    репатрак софия

    Нищо ново под слънцето......


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK