Здравната каса призна за дълговете, но няма да ги плаща
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Здравната каса призна за дълговете, но няма да ги плаща

Оказа се, че управителят на здравната каса е прав за размера на задълженията й към останалите европейски каси. Вероятно, обаче, касата ще плати само половината и ще продължи да е длъжник.

Здравната каса призна за дълговете, но няма да ги плаща

Плочев се оказа прав, обаче актуализация на бюджета няма да има

Десислава Николова
9484 прочитания

Оказа се, че управителят на здравната каса е прав за размера на задълженията й към останалите европейски каси. Вероятно, обаче, касата ще плати само половината и ще продължи да е длъжник.

© Велко Ангелов


Дефектна логика

Има ясна дефиниция за това кога възниква едно задължение и смяната на дефиницията вече не означава, че то не възниква по този начин. Някакъв срок тече от момента на издаване на фактура. Дори и здравната каса да смени дефиницията на това кога счита едно задължение за възникнало, това не означава, че останалият икономически свят променя начина, по който работи. Още повече че става въпрос не за някой участник в българската икономика, а за всички останали европейски здравни каси. По същата логика кредитополучателите, абонатите на мобилните оператори могат да кажат, че задължението не възниква на датата, на която му е издадена фактурата, а на датата, на която той получава заплата примерно, коментира Калоян Стайков, икономист в Института за пазарна икономика.

Дълговете на здравната каса към европейските здравни фондове наистина се оказаха 271 млн. лв., както алармира управителят й проф. д-р Камен Плочев през последните седмици. Това стана ясно след днешното второ поред заседание на надзорния съвет на НЗОК по тази тема, насрочено за последно уточняване колко наистина са задълженията й за лечение в чужбина на български граждани. И макар сумата за дълговете да беше потвърдена, в крайна сметка е взето решение, че няма да се прави актуализация на бюджета, за да бъдат платени те, което означава, че няма да се погасяват редовно. Другият вариант е парите за тях ще бъдат взети от перото за лечение в България, което засега се отрича като възможност.

На заседанието в понеделник надзорният съвет е взел две решения по темата. Първото е да се водят нови преговори за разсрочване на дълговете към чуждите фондове, които ще трябва да приключат през май. Второто решение всъщност представлява съмнителна счетоводна еквилибристика, чиято единствена цел е да обоснове "рязко намаляване" на дълговете - за целта задълженията към чуждите каси вече ще се отразяват в счетоводната система на НЗОК не в момента, в който постъпват исковете за плащането им, а към момента, в който касата е взела решение да ги плати. Това означава, че ако едно задължение например е възникнало през 2015 г., когато е извършено лечението, то става изискуемо след 18 месеца - през 2017 г. Но ако касата реши, че ще го плаща през 2020 г. например, дотогава то няма да се калкулира в дълговете й.

След заседанието на надзорния съвет Жени Начева, председател на съвета и заместник-министър на здравеопазването, съобщи, цитирана от БТА, че общо задълженията към момента са 271 млн. лв., като 133 млн. лв. от тях вече са просрочени. В бюджета на касата за 2018 г. по това перо са предвидени само 73 млн. лв. Според Начева тези 73 млн. лв. ще бъдат изплатени на чуждестранните каси, но няма да се прави актуализация на бюджета с допълнителна сума за просрочията, което обаче не пречело да се подпише Национален рамков договор с Българския лекарски съюз - плащанията за медицински услуги за лечение в България са заложени по друго перо в бюджета.

Колко големи са дълговете

През миналата седмица финансовият министър Владислав Горанов обяви, че има разминаване в данните, които той има, и че просрочията са само 7.6 млн. лв., а не 133 млн. После стана ясно, че 7.6 млн. лв. е само сумата, която е изпаднала в просрочие през месец януари. Горанов обаче призова надзорния съвет да уточни верния размер на задълженията и да не се подписва рамков договор с лекарите, докато няма яснота. Така се стигна до заседанието на надзорния съвет в петък, когато за пореден път стана ясно, че дълговете са 271 млн. лв. Председателят на съвета Жени Начева обяви, че сметките са неточни и поиска нови преизчисления. Така се стигна до заседанието в понеделник, когато се окоза, че изчисленуята, продължили през целия уикенд, отново потвърждават 271 млн. дългове и 133 млн. просрочия.

"Разминаването в данни, обстоятелства и факти, представени преди дни, се дължи на системни нарушения на вътрешнонормативни документи от поредица от оперативни ръководства", коментира Жени Начева по въпроса защо дълговете се оказаха такива, каквито посочи Плочев.

Тя допълни, че на управителя е било възложено до средата на март да изготви погасителни планове за плащанията към чуждите здравни каси, каквито по принцип би трябвало да съществуват в НЗОК.

В крайна сметка скандалът между управителя на здравната каса и здравния министър, който му поиска оставката, защото е помолил да се разгледа възможността за актуализация на бюджета, завършва с признание, че Плочев е прав. Българската здравна каса наистина дължи тази голяма сума към касите на другите европейски държави, но пък България няма да се разплати изцяло, защото правителството се опъва да актуализира бюджета на НЗОК.

Стъпка към нов управител

Междувременно се оказа, че д-р Йорданка Пенкова, досега директор на районната каса в Шумен, вече е назначена за подуправител на НЗОК и ще изпълнява функциите на оперативно ръководство на касата, докато управителят Плочев е в болница. По информация на "Капитал" д-р Пенкова е човек на ГЕРБ.

До момента Пенкова е пети мандат управител на шуменската здравна каса, въпреки че през 2013 г. Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ) е установила наличието на конфликт. През периода 2005 – 2012 г. д-р Пенкова, която е психиатър по специалност, в качеството си на директор на РЗОК - Шумен, е изплатила на частната психиатрична клиника, собственост на баща й и сестра й, сумата от 163 065 лв. Д-р Пенкова е обжалвала решението на КПУКИ, но Върховният административен съд е потвърдил констатацията, наложените глоби от 5 и 7 хиляди лева и конфискация на облагите в размер на 25 000 лв.

След подобно решение на съда Петкова би следвало да бъде отстранена от длъжността, във връзка с която е установен конфликт на интереси. Това обаче не се е случило. Просто клиниката продължава да работи със здравната каса, но собствеността, поне на хартия, е сменена и там вече не фигурират бащата и сестрата. Малък дял в клиниката имат двама от действащите психиатри, а мажоритарният дял е на Ангелина Ценова, която няма общо с медицината.

Вероятно д-р Пенкова ще бъде и един от бъдещите кандидати за управител, ако Плочев реши да се оттегли. Миналата седмица той обяви пред парламентарната здравна комисия, че не смята да го прави, защото е бил напълно коректен като е съобщил дълговете на касата. Въпросът оттук нататък е не просто дали управляващите ще продължат да искат оставката му, а и с какви аргументи.

Дефектна логика

Има ясна дефиниция за това кога възниква едно задължение и смяната на дефиницията вече не означава, че то не възниква по този начин. Някакъв срок тече от момента на издаване на фактура. Дори и здравната каса да смени дефиницията на това кога счита едно задължение за възникнало, това не означава, че останалият икономически свят променя начина, по който работи. Още повече че става въпрос не за някой участник в българската икономика, а за всички останали европейски здравни каси. По същата логика кредитополучателите, абонатите на мобилните оператори могат да кажат, че задължението не възниква на датата, на която му е издадена фактурата, а на датата, на която той получава заплата примерно, коментира Калоян Стайков, икономист в Института за пазарна икономика.

Дълговете на здравната каса към европейските здравни фондове наистина се оказаха 271 млн. лв., както алармира управителят й проф. д-р Камен Плочев през последните седмици. Това стана ясно след днешното второ поред заседание на надзорния съвет на НЗОК по тази тема, насрочено за последно уточняване колко наистина са задълженията й за лечение в чужбина на български граждани. И макар сумата за дълговете да беше потвърдена, в крайна сметка е взето решение, че няма да се прави актуализация на бюджета, за да бъдат платени те, което означава, че няма да се погасяват редовно. Другият вариант е парите за тях ще бъдат взети от перото за лечение в България, което засега се отрича като възможност.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    kdo52372883 avatar :-?
    kdo52372883

    Признава, но няма да плаща. Т.е.?! Ще ги платим ние, данъкоплатците, когато европейските здравни каси осъдят НЗОК в европейски съдилища! Абе тия "горе" с какво точно се друсат?! На Запад няма #Сотир и #Г.Колев, дето да ви решат делата по "правилния" начин. Трябва ли пак да развяват некадърността и неадекватността на държавата по съдилища в чужбина, за да им дойде акълът на тукашните тиквеници?! Що ли задавам и аз риторични въпроси...

  • 2
    odysey avatar :-(
    тракиец

    Какво ще се случи нататък? Почти сигурно е ,че нашите мекерета няма да платят всичко/щото паре нема, откраднатите не се броят, те са си "техни", а не "общи", пък и си купиха чезче/.
    Следва осъждане до дупка и спиране признаването на българските европейски здравни карти/ иначе казано -лекуват ви в Европа само срещу кеш/.
    Едно балканско светило рони сълзи, кърши пръсти и плаща от "общите" пари / виж КТБ/. Народеца умилено се радва на спасителя в бостана...

  • 3
    gavrilov avatar :-|
    gavrilov

    Абе защо никой не си задава въпроса, защо хората вече не могат да се лекуват в България? Защо докторите емигрират в чужбина? Толкова ли е трудно да го смелите? Вие се подигравата на докторите, те пък ви сега си го връщат... Няма страшно, казват, че в Турция медицинското обслужване е на отлично ниво, пък и не е толкова скъпо. Ще се лекуваме там.

  • 4
    plc1490297565520267 avatar :-|
    Aldi Mitov

    Аз от години се осигурявам на минумума (еоод).
    Просто няма смисъл от здравните осигуровки, за последните 4 пъти , в които съм имал нужда от здравни услуги абсолютно във всичките случаи 'не се покриваше от здравната каса' и плащах не малки суми. След като така и така ще си плащам, то поне да не наливам допълнително пари в бездънната здравна каса, която освен пломби явно друго не покрива.

  • 5
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    При положение, че парите са се трупали толкова дълго време, а само за 1 година се погасява около 25% от тях, не разбирам къде е проблема. Няма такъв филм някъде институция да си плати 100% дълговете наведнъж. Напълно резонно е да се разплатим разсрочено.

    За съжаление, правителството едва ли ще направи точно това. Вероятно се отлага актуализацията за последното тримесечие на годината, колкото да запазят позиция от управлението. Най-лошото е споменатото отлагане на отчетността. Ще се изгради голяма финансова бомба за в бъдеще...

  • 6
    nogica avatar :-@
    nogica

    Касата не иска да поема задълженията на гражданите си в чужбина,защото не иска да признае нежеланието за реформа.голяма част от гражданите си плаща здравните вноски,но работи в чужбина и ползва там услугите. Болниците в БГ не се интересуват от пациентите и какво се случва с тяхното здраве само гледат да си изпълнят дните по пътеката и да разкарат пациента от болницата и не ги интересува какво е е здравословното му състояние,дали има нужда от друго лечение правят се някакви консулти между отделенията и се отписват и те местят между етажи(отделения) и нищо.Всеки те прехвърля и се моли да умреш извън болницата. Пациентите който имат възможност се насочват в чужбина доплащат за да получат адекватно лечение,положението страшно. Концентрацията в областните центрове на огромни болници + частни ги прави свръх заети т.е. пациенти ще има=пари какво се случва все едно. Касата има фиктивни представители в болниците но никакъв контрол не се осъществява. Въобще пълен батак и дупки за точене на пари.Не осигурените в спешните центрове от там в общинските болници и там пътеката изпълнена парите ще дойдат. Превърнаха хората в добитък и когато отидат в чужбина да се лекуват скачат едни доценти,професори,лекари и ни обясняват как те могат да свършат тази работа и затова не е правилно да се ходи в чужбина.
    Държавата да си плати парите за държавните служители,военни,полицай,съдии деца и тогава да се сърди на народа си.

  • 7
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Чета, че има абсурдно неразбиране как са натрупани задълженията за лечение на български граждани в чужбина. Става въпрос само за два казуса:
    1. Оказване на спешна помощ в ЕС на български граждани, разполагащи с Европейска здравна карта. Оценката какво е спешна помощ е според тълкуванието на местното законодателство. В Англия с тежка фрактура можете да чакате със седмици;
    2. Одобрени от български агенции граждани с тежки и редки заболявания, които са изпратени на лечение в конкретни клиники от ЕС с протокол S 2.

    Ако вие поиската да си оправите хемороидите някъде на запад, това не е проблем на НЗОК и не й причинява разходи.

  • 8
    edin131 avatar :-|
    edin drugii

    касата е права да не плаща дълговете в чужбина ,това трябва да правят пациентите ,които се лекуват там ,а това са предимно пенсионери ,които са при близките си там или хора ,които работят там нелегално ,неосигурени са там и ползват българската осигуровка от 20 лв ,която им осигурява европейска карта и скъпоструващо лечение на запад ,след което пак ние ,данъкоплатците да им покриваме и тези разходи ,този достъп трябва да се ограничи и всеки да си плаща разходите ,а след това той да кандидатства за възстановяване пред НЗОК на сумите за лечението му , само че да се прави и проверка на нивото на осигуреност , ако е на 20 лв ,да му се плаща малка чяст от същото ,ако е пенсионер или държавен служител да му се отказва възстановяване на сумите ,той не плаща нищо тук .

  • 9
    mul1426175987394222 avatar :-|
    Milen Stefanov


    До коментар [#8] от "
    edin drug
    ":
    Явно пак не разбра как се формират тези задължения. Основно са от редки заболявания за които се дава формуляр S2 за лечение в чужбина ( а те са обикновенно доста скъпи).


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK