С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
28 фев 2018, 17:24, 3413 прочитания

ИПИ: Кабинетът е гласувал в движение над 4 млрд. лв. през последните две години

Практиката да се отпускат пари без санкцията на парламента създава съмнения за неефективност, популизъм или лобизъм

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
През последните две години се връща практиката на ударно раздаване на пари от бюджета в края на годината, позната отпреди 2008 г. През 2016 и 2017 г. отпуснатите допълнителни разходи от Министерския съвет достигат над 2.2 млрд. лв. годишно. Обикновено тези средства се гласуват през последните два месеца на годината без обществено обсъждане за необходимостта, целесъобразността и ефективността им. Това посочват в свой анализ за извънредните правителствени разходи от Института за пазарна икономика.

Икономистите казват, че възстановяването на тази практика е негативен сигнал за надеждността и предвидимостта на провежданата фискална политика, тъй като тя илюстрира, че бюджетът се управлява ръчно. Тази практика е свързана както със съмнения за неефективност, популизъм или лобизъм при подобни разходи, така и със затрудняване работата на частния сектор, работещ с държавни ведомства, който е принуден да поддържа по-високи нива на оборотен капитал.


Средата се променя, разходите - не

През последните две години икономиката ускорява темпа си на растеж до над 3.5%, докато политически кризи и поводи за непредвидени публични разходи, каквито имаше в периода 2013-2015 г., сега липсват. При такава промяна в икономическата среда се предполага, че изпълнението на публичните разходи трябва също да претърпи изменение. Подобно обаче не се наблюдава - месечните разходи на държавата от кризата насам са средно по около 8% от общия бюджет за годината, а през декември скачат до над 15%.

Около 7% от разходите за годината се отпускат с постановление на Министерския съвет (ПМС), като този процент значително се повишава през декември. "Около една четвърт от консолидираните разходи през декември 2016 и 2017 г. са отпуснати дискреционно, без обсъждане и гласуване в парламента, както и без обществено обсъждане за необходимостта, целесъобразността и ефективността на тези разходи", посочват експертите.



ИПИ дават пример с 15.4 млн. лв., отпуснати от правителството през ноември 2016 г. на Министерството на отбраната. Решението за проекта, който финансират с парите, е взето още през април, но разходът е предвиден в централния бюджет. Тоест бил е известен още в края на 2015 г., но не е включен в бюджета на министерството. Има и осеммесечно разминаване между решението и отпускането на средствата. Още 54.6 млн. лв. са отпуснати за същия проект по-късно през ноември, 9.3 млн. лв. през януари 2017 г. и още 20 млн. лв. през декември. Проектът се изпълнява вече втора година, но не влиза в бюджета на ведомството.

Друг проблем са разходите за инвестиции, които хронично остават много под планираното ниво, а през последните две години се прехвърлят за по-високи заплати, пенсии и субсидии. "Може да се твърди, че това е удобен механизъм за заобикаляне на гласувания закон за бюджета, без това да влияе върху бюджетното салдо", считат експертите.

Според ИПИ, щом разходите не са свързани с непредвидени обстоятелства, те трябва да са част от бюджетите на министерствата. Иначе бюджетирането се превръща във формалност - "нито води до повече прозрачност, тъй като не включва редица разходи, които се отпускат "в движение", нито до по-висока ефективност, тъй като не се оценява ефектът от допълнително отпуснатите разходи, включително чрез вътрешно компенсирано преструктуриране".

Къде отиват парите

Най-много средства отиват към министерствата - до три четвърти от допълнителните бюджетни разходи, а други 13-17% се насочват към общините. Допълнителните ресурси на ведомствата се равняват на около 27-28% от бюджетите на първостепенните разпоредители. Тоест Министерският съвет на практика има влияние върху над една четвърт от годишните разходи на министерствата.

Изчисленията на ИПИ показват, че същото се отнася и за общините. Допълнителните средства за общините представляват 14% от трансфера, който получават от държавния бюджет през 2017 г. Пари по този начин се отпускат и на НОИ, Държавен фонд "Земеделие", Комисията за финансов надзор, Висшия съдебен съвет, КЕВР, КЗК, БАН и други.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

България е пета по ръст на разходите за труд в ЕС за периода юли - септември България е пета по ръст на разходите за труд в ЕС за периода юли - септември

Средното увеличение в ЕС е едва 2.7% на годишна база, Румъния е водеща

16 дек 2018, 420 прочитания

Столичната община не може да обясни липсата на над 8000 тона павета 12 Столичната община не може да обясни липсата на над 8000 тона павета

Преди повече от година е назначена вътрешна проверка, все още се чакат резултатите от нея

16 дек 2018, 2586 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Премиерът сдобри лекарите, здравния министър и касата за рамковия договор

Бойко Борисов лично убедил колебаещите се представители на държавата да подпишат споразумението без актуализация на бюджета на здравния фонд

Краят на митата върху износа на ток

Съдът на ЕС реши, че е незаконно държавите членки да налагат такси при износа на електроенерегия. Бълагрия единствена все още прави това

Новото лице на PR агенциите

Най-големите компании в сектора достигат общи приходи от 25.3 млн. лв. и ръст от 11%

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Кино: "Ще се видим там горе"

Красиви чувства и раните от войната в артистична френска драма

20 въпроса: Калоян Илиев – Кокимото

Новата му изложба, (You Love Kokimoto), е в Gifted до 4 януари

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 50

Капитал

Брой 50 // 15.12.2018 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 15.12.2018 Прочетете