Бюджетът на държавния резерв: Да имат да си харчат

- Имиджът на държавната агенция е далеч от безупречен, а Сметната палата отказа да завери последния й финансов отчет. - Това повдига отново въпроси за начина, по който се управляват публичните финанси.

Много или малко са сто милиона лева? Ако питате правителството – зависи за кого са. Здравната каса например ще се прости с началника си, задето си позволи да иска пари за покриване на задължения към европейски партньори. Не може така да се иска актуализация на бюджета, заяви здравния министър Кирил Ананиев.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Докато течаха тези скандали, държавата тихомълком е била доста по-щедра към други свои институции. Бюджетът на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" първо беше увеличен с внушителните 108 млн. лв. през януари с решение на Министерския съвет. По-малко от месец по-късно - през февруари, драстично се вдигна и таванът на ангажиментите за финансови разходи, които резервът може да поема през тази година.

Това се случва два месеца след като е приет бюджет 2018 г., без обяснения. И повдига въпроси за начина, по който се управляват публичните финанси. Имиджът на точно тази държавна агенция е далеч от безупречен, а най-удобното при нея е, че всяка информация, свързана с дейността й, лесно може да мине в графата "национална сигурност". И така да остане скрита.

За ремонти



Одобреният от парламента бюджет на държавния резерв за тази година е 40 млн. лв. Толкова е бил и през предходните няколко години. С постановление на Министерския съвет от 19 януари обаче агенцията получава допълнителни 108 млн. лв. от централния бюджет. Така разполагаемите пари на резерва скачат в пъти само два месеца след като е приет бюджетът на държавата.

Агенцията изведнъж се оказва институцията с най-голям ръст на разходите на годишна база – с цели 270%. Парите са за капиталови разходи – аварийни, текущи и основни ремонти на базите, в които се съхраняват зърно, горива, медицински и хранителни продукти. От резерва обясниха пред "Капитал", че в управление на агенцията се намират множество складови бази, в които сградите са строени преди 40-50 г., "без значими ремонти до 2007 г.". След членството на България в ЕС е приета капиталова програма, която не е обхващала всички обекти заради "липса на достатъчно финансиране". Размерът на старата програма е секретен според отговорите на резерва. Сега има приета нова инвестиционна програма за периода 2018 - 2022 г., чийто размер е ясен - 355 млн. лв. с ДДС. Тя обаче също не е публична. Приетите 108 млн. лв са част от нея.

От държавния резерв допълват, че бюджетът им е бил намален драстично през 2011 г. от 75 млн. лв. на 45 млн. лв. и на 40 млн. лв през 2014 г. "По проектобюджетите за 2012 - 2018 г. от ДА ДРВВЗ са били заявени (към Министерството на финансите - б.р.) общо около 1.8 млрд. лв., а са били утвърдени бюджети в общ размер за около 290 млн. лв.", оплакват се от агенцията.

Оплакванията им, изглежда, са чути. С второ решение на Министерския съвет от февруари в пъти се увеличава и максималният размер на ангажиментите за разходи, които може да поема държавният резерв през тази година – от 32 млн. лв на 190 млн. лв. Това е нещо като празен чек за сключване на договори до тази сума, чието изпълнение е за повече от една финансова година. Подобни тавани имат всички ведомства в държавата. А идеята им е да не се повтаря ситуацията от 2010 г., когато бюджетът беше ревизиран на голям дефицит заради "договори по чекмеджетата" за над 2 млрд. лв., които първият кабинет "Борисов" изведнъж откри.

От резерва обясниха, че увеличението на този таван също е свързано с изпълнението на инвестиционната им програма. И че са планирали да заявят 178 млн. лв. таван за 2019 г. и над 290 млн. лв. за 2020 г.

Кой наднича от договорите

Досегашната практика на сключване на договори от резерва обаче поставя под съмнение как ще бъдат изразходвани те. Преди няколко години стана ясно, че агенцията е имала сключени рамкови договори за ремонт на базите си с два консорциума, зад които прозират фирми, доскоро (и по-точно до май 2016 г.) свързвани с депутата Делян Пеевски - "МКИ-Водстрой ДЗЗД" и "Енстрой ДЗЗД". Тези рамкови споразумения са подписани в края на 2007 г., когато Пеевски е зам.-министър на бедствията и авариите, отговарящ за резерва (и все още няма връзки с "Водстрой 98"). Те са приключили, потвърдиха от резерва пред "Капитал". От писмо-покана до охранителна фирма от октомври 2017 г. става ясно, че това с "МКИ-Водстрой ДЗЗД" е изтекло едва през миналата година.

Тези споразумения са позволявали на агенцията да избягва обществени поръчки и конкурси, когато става въпрос за ремонт на базите по споменатата вече капиталова програма. Колко пари са дадени по тях се оказва въпрос, засягащ националната сигурност. Броят на складовите бази, които са били обновени по време на изпълнението на капиталовата програма – също.

По повод тези договори в интервю за ktbfiles през есента на 2016 г. собственикът на фалиралата КТБ и бивш бизнес партньор на Пеевски Цветан Василев заяви: "Стойността на ремонтните дейности в петролните и зърнените бази на държавния резерв е завишена в пъти. Не казвам конкретни числа, за да не ме обвини някой в неточност. От времето на Емел Етем до ден днешен Пеевски винаги е контролирал държавния резерв."

Преди дни Сметната палата пък обяви, че е отказала да завери финансовия отчет на държавния резерв за 2016 г. Причината са множество неточности в счетоводните записи, в резултат на които отчетът не дава вярна представа за финансовото състояние и имуществото на агенцията.

Не помня, не знам

Министри и представители на властта, с които "Капитал" се опита да разговаря по темата, или не бяха запознати, или не помнеха кога е било взето решението за увеличаване на парите на резерва. Според източници от управляващите искането за по-голям бюджет на агенцията е внесено от силовия вицепремиер Красимир Каракачанов. Държавният резерв попада в неговия ресор, така че подобно искане поне на пръв поглед не изглежда странно.

Засега се вижда промяна във фирмите, които ремонтират базите - през януари резервът е сключил договор с "ГБС-Инфраструктурно строителство" за ремонт и поддръжка на стойност 20.4 млн. лв. без ДДС. Сумата не е голяма на фона на целия бюджет на агенцията, така че тепърва ще стане ясно при кой ще отидат новите милиони.

Кой получава и как Начинът, по който се отпускат пари на резерва - малко след като е гласуван бюджетът на държавата и без санкцията на парламента, е лош сигнал и за управлението на публичните финанси. През януари под заплаха от протести премиерът Бойко Борисов обеща 100 млн. лв. към бюджета на МВР за увеличаване на полицейските заплати. Още 25 млн. лв. бяха дадени на БАН. Така само за първите два месеца на годината са гласувани допълнителни 225 млн. лв. Вероятно финансовият министър има скрити резерви, с които да ги покрие. Пренасочването на такива големи суми в бюджета обаче говори за това, че функцията на парламента като независима власт, която одобрява политиките на правителството, при управлението на ГЕРБ е обезсмислена. Вместо това депутатите гласуват само рамката на държавните финанси, а след това кабинетът размества парите както си реши. Анализ на Института за пазарна икономика показва, че през 2016 и 2017 г. кабинетът е гласувал общо над 4 млрд. лв. допълнителни разходи без санкцията на парламента. По-голямата част от тези суми са раздадени през последните два месеца на годината. През 2018 г. разместването започва още в началото.