Министерство на споделените легла
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Министерство на споделените легла

Туристическият министър Николина Ангелкова обяснява идеите за регулации с нуждата от изсветляване на сектора

Министерство на споделените легла

Туристическият министър Николина Ангелкова иска споделената икономика да заработи по правилата на традиционния бизнес

Деница Ватева
18660 прочитания

Туристическият министър Николина Ангелкова обяснява идеите за регулации с нуждата от изсветляване на сектора

© Анелия Николова


17% от българите са ползвали услуги от споделената икономика.
15 млрд. евро е делът на споделената икономика в настаняване в ЕС през 2015 г.

Двадесет и осем милиарда евро. Това е стойността на услугите в т.нар. споделена икономика, реализирани през 2015 г. според проучване на РwC, поръчано от ЕК. Тази икономика би могла да добави между 160 и 572 млрд. евро към европейския БВП до 2025 г. Това е оптимистичната гледна точка. Песимистичната е, че секторите, които новите конкуренти "разбъркват", няма да допуснат толкова лесно промяна.

Една реплика на туристическия министър Николина Ангелкова преди две седмици даде заявка за промени, които биха довели до размествания в този бизнес. По време на неформална среща с министрите на туризма в ЕС, председателствана от българския министър, тя предложи да се работи по общоевропейско законодателство, което да задължи интернет платформите като booking.com и Airbnb.com да предлагат само регистрирани места за настаняване по националното законодателство. След като идеята й предизвика вълна от недоволство, Ангелкова уточни във фейсбук, че говори за "осветляване на бизнеса и борба със сивата икономика, а не налагане на нови регулации и забрани".

Де факто обаче, ако се вземат предвид буквално думите й, се говори за съвсем нова регулация, която би означавала всеки собственик на имот, който желае да го предлага през платформата за краткосрочни наеми Airbnb, да мине през целия път на получаване и поддържане на категоризация, подобно на всички оператори в хотелиерството. Доста противници на идеята я разгледаха като опит да изтласка този бизнес от пазара.

Но докато институциите правят обречени опити да накарат новите бизнес модели да заработят по правилата на старите, всъщност пропускат шанса да помогнат на традиционния бизнес да се адаптира към новата реалност.

Битката между старото и новото

Тази идея на Ангелкова е изненадваща. Тя съвсем не кореспондира с призива на ЕК от 2016 г. държавите членки да не забраняват дейността на компаниите от споделената икономика, както и да правят разлика между индивидуалните граждани, които предоставят дадена услуга от време на време, и такива, които се занимават професионално с дадена дейност.

Същевременно тя е далеч и от това, което много правителства се опитват да направят в момента - да накарат участниците в подобни платформи да плащат данък върху дохода, корпоративен данък и ДДС. Но по-важното е, че подобни опити за строги регулации изглеждат обречени в свят, в който споделената икономика вече е променила фундаментално начина, по който хората искат да потребяват услуги.

"Българският подход е да бъде изхвърлена тази индустрия от пазара, вместо да се мисли върху компромисно решение", смята Адриан Николов от Института за пазарна икономика. По думите му ако се въведе задължение всички собственици на имоти, които ги предлагат в платформи като Аirbnb, да се категоризират, това би довело до отлив на участници в тях.

Според представители на хотелиерския бранш моделът едва ли може да бъде изкоренен със законови средства най-малкото защото вече има създадени цели общности от хора, които търсят подобен тип услуги. Емблематичен пример в това отношение е забраната за дейността на платформата за превози Uber в България, която Комисията за защита на конкуренцията наложи през 2015 г. Макар тази компания да не оперира в страната (засега), очаквайки съдебния изход от ситуацията, това съвсем не спря хората да пътуват споделено. Доказателство са десетките групи в социалните мрежи, чрез които може да се намери превоз до на практика всички градове, както и твърденията на транспортни компании, че вероятно около 40-50% от пътуванията се извършват по този начин. Едва ли този процес може да бъде спрян и с лансираната впоследствие идея ДАИ да има право да изисква сведения от пътниците в колата дали са платили за пътуването.

Пред "Капитал" представител на бранша коментира, че дори голямото предизвикателство сега пред онлайн платформите е как да избегнат възможността клиентите директно да договарят престоя си със собственици на имоти, в които вече са били, при положение че още при първото посещение има създаден личен контакт. Или казано с други думи - дори и да направиш трудно присъствието в платформата на собственик на апартамент по Черноморието, това съвсем не означава, че той вече няма лоялни клиенти или няма да намери друг начин да се рекламира по подобие на споделените пътувания във фейсбук групите, с което да си осигури заетост на имота през лятото.

Расте, всичко расте

Ангелкова не е уцелила нито мишената, нито стрелата, но България, разбира се, не е единствената, която се бори с новото време. Още през 2016 г. тогавашният ръководител на Световната туристическа организация към ООН Талеб Рифай съобщи на конференция в София, че вече 75% от настаняванията в Барселона се извършват през платформи като Airbnb. Испанският град стана един от многото, които поискаха ограничаване на предлаганите имоти, за да спасят пазара на наеми, който поскъпва много, както и за да регулират и осветлят по-добре сектора. Това обаче работи на места с изрядни сдружения на собствениците, ефективни градски регулации и общински политики. България не е от тези места.

Според доклада на PwC от 28.1 млрд. eвро, на които възлиза споделената икономика, най-голям дял има настаняването - 15.1 млрд. eвро. Очакванията са сумата да нарасне в пъти в средносрочен план.

Макар досега да не е правено изследване как споделената икономика се отразява на България, оценките на туристическия бранш са, че през последните няколко години тя навлиза все по-ударно. Така например в booking.com присъстват близо 12 хил. обекта от страната, като близо половината от тях са апартаменти и стаи за гости. Подобен е случаят и с Airbnb, където вече има над 2 хил. имота, които се предлагат само в София, при около 1500 към средата на миналата година. "Действително тенденцията е да се ползват все повече тези канали", коментира Свидна Динева, управител на туристическата агенция Loyal Travel. По думите й увеличаването на това предлагане е право пропорционално на друга тенденция - експанзията на нискотарифните авиокомпании, довела по осезаем ръст на гостите, идващи за кратки почивки в София и други градове. По различни оценки на хотелиери бизнесът на "квартирите" държи около 10-15% от пазара в столицата при кратките пътувания от чужденци, а темповете на нарастване са характерни и за повечето от курортите в страната.

По всяка вероятност тази тенденция е валидна и за начина, по който българските туристи предпочитат да пътуват: според данни на Евробарометър към 2016 г. 17% от българите вече са ползвали услуги от споделената икономика, което е съпоставимо със средноевропейското ниво и други държави, като Италия например.

Смяна на подхода

Всъщност ако туристическото министерство наистина иска да помогне на традиционния бизнес, по-скоро трябва да мисли за по-малко регулации, не повече. Така например в момента туроператорските фирми в България не могат да предлагат места за настаняване на свои клиенти, които не са категоризирани, което автоматично им отрязва достъпа до споделената икономика, ако искат да бъдат изрядни. Същевременно в други държави вече има традиционни туристически агенции, които се опитват да развиват подобни собствени платформи, опитвайки се да се включат в новата вълна.

Редица гиганти в хотелиерството също направиха опити да влязат в споделената икономика през последната година. Така например групата Hayatt e сред инвеститорите в платформата за настаняване OneFineStay, която работи по модела на Airbnb, но се цели в туристи с по-високи бюджети. Впоследствие платформата бе придобита от друг играч в сектора - Accor Hotels, който инвестира още и в друг подобен бизнес- Оаsis Collection.

Хотелската група Wyndham придоби през миналата година платформата LoveHomeSwap, чрез която може да се прави "размяна" на настаняване между собственици на частни имоти.

17% от българите са ползвали услуги от споделената икономика.
15 млрд. евро е делът на споделената икономика в настаняване в ЕС през 2015 г.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

32 коментара
  • 1
    opz11314385 avatar :-|
    opz11314385

    Жената обича да прави страхотната си баница в огромни количества. Хапваме и после каквото артиса, слагам едни шарени чорапи и излизам пред къщата да продавам. След известно време удтановявам, че от дподелянето се печели. Слагам една малка сергийка пред къщата(без разрешителни нали споделям), а жената вкъщи вече действа на няколко фурни. Оня будала зад ъгъла нека се мъчи с легалната си закусвалня и само да е посмял да критикува прогреаса. Само не ми стана ясно, за да съм от споделената, задължително ли трябва да продавам през платформа или може и без?
    Тия с шарените чорапи по душа да почват с минусите

  • 2
    drakon avatar :-|
    Vassil Stoychev

    А защо не поиска регулация и Фейсбук? Как е възможен такъв пропуск?

  • 3
    peaspiring avatar :-P
    peaspiring

    Имам леки съмнения, че някой ще сподели недоядена баница освен улични кучета, пък и едва ли ще се вдигне чак от Холандия за една баница
    До коментар [#1] от "
    opz11314385
    ":

  • 4
    qvd50491823 avatar :-?
    Костадин Иванов

    Втора статия на медийната група, която повтаря, че борбата с новото е обречена. Някакъв проблем ли се задава?
    Икономиката на споделянето не заобикаля ли данъците?

  • 5
    whu27554195 avatar :-|
    whu27554195

    Абсолютна глупост и безотговорност е поради некаква мода да се пропагандира сивата икономика. Откъде накъде всеки да може да предлага имота си за краткосрочен наем, т.е. с цел туризъм? Ами съседите, които ще бъдат подложени на ежедневното търкаляне на куфари и пиянска гюрултия? Ами туристите, настанявани в сгради, неотговарящи на никакви стандарти за безопасност? Ами повишаването цените на имотите и прогонването на местните жители към крайните квартали? Ами нашествието на нискобюджетни туристи, които настройват местната общност срещу туризма изобщо и намаляват приходите за държавата, общината и самия отрасъл? Как ще решите всички тия проблеми, господа обсебени хипстъри?
    Краткосрочен наем да, но само в обекти, предназначени за целта, а не в жилищни кооперации и квартали. Селски къщи и вили - да. Но всичко следва да бъде регулирано и лицензирано, за да се защитят правата и на самите туристи, и на околните граждани, и на туристическия бизнес, и на държавата и общината. България не требва да повтаря грешката на страни като Испания и Италия, които допуснаха сивия сектор (аирбнб и пр.) да превърне туризма им в нискобюджетен.

  • 6
    drakon avatar :-|
    Vassil Stoychev

    whu ... Ти да нямаш хотел, та така ревеш ?
    Да ти кажа, всички по-едри хотелиери с които съм се сблъсквал са бивши мутри или носачи на куфарчета. Въобще не ми е жал - да фалират още утре, пък ако вземат и да се изнесат от тук за постоянно, направо ще е страхотно.
    Единственото, с което съм съгласен е, че трябва да се спазват правила вътрешния ред в сградите. Оттам насетне всеки е свободен да прави с имота си, каквото реши. А, и за отдаването под наем, дори и краткосрочно, също се дължи данък, т.е. това не сива икономика.

  • 7
    whu27554195 avatar :-|
    whu27554195

    До коментар [#6] от "Vassil Stoychev":

    Май ти ревеш, като гледам. И какво значение има кой какво има и какво нема, въпросът е принципен, а не личен, както селския ти кръгозор ти нашепва. Едрите хотелиери нема да фалират от мизерните ти квартирки, те си имат туристи от агенциите, само малките градски хотели, семейните хотели и пр. ще пострадат. И да се изнесат всички както искаш, нали други ще дойдат? И те ли да фалират? Ами ако беха свестни, тогава какво, да сме против аирбнб ли? Тоест, да определяме отношението си към тоя бизнес спрямо лични пристрастия, вместо принципно?
    Какъв вътрешен ред ще спазват туристите? Ти виждал ли си туристи досега изобщо, бил ли си на хотел? Искаш във входа ти половината с които се разминаваш да са непознати и да имат ключове от външната врата, всеки ден некой да търкаля куфари нагоре-надолу и пр.? Искаш ли на етажа ти да се "споделят" апартаменти на час? Нали всеки може да прави каквото иска с имота си? Аз не искам да живея в полухотел или бардак, нито да се изселвам в крайните квартали, затова и който иска да развива хотелиерски бизнес да си купи хотел и да си го отдава както желае - на ден, на час, на половин час или както му душа сака.
    Между "дължи се данък" и "плаща се данък" има сериозна разлика. Нема сила която да накара "споделящите" квартирите или колите си да го плащат. Освен данъци има и регулации, които требва да се спазват.

  • 8
    kiro1234 avatar :-|
    kiro1234


    До коментар [#6] от "Vassil Stoychev":
    Аз съм свидетел на каква кочина се превърнаха някой берлински квартали точно от това.
    Ако обичаш да то е осрано, описано, повръщано, да се “клатят” денонощно някакви лоу кост деградета от великата Британия на главата ти е ОК.
    Аз не съм съгласен. И това описаното в подредена Германия. Тук се го представи. И леко започва да се случва. В момента са плъзнали на какви изпаднали Италянци на социални помощи. И започват да умират леко Парчевич.
    И всеки цървул наследил нещо от баба или и той не знае от къде, прави Аър би ЕНД би 😒 и се кефи, не виждащ по-далеч от собствената си посредственост.
    И фалират малките хотели, не големите.

  • 9
    jamaisvu avatar :-|
    jamaisvu

    Хората, които си искат нормално обслужване, чиста стая, камериерка и всички други плюсове на хотелите, винаги ще отидат на хотел. Това, че ако спиш на палатка е по-евтино, по никакъв начин не е спряло хората да посещават хотели. Ако проблемът е само в това, че намалява печалбата на печалбарите-една добра и хубава услуга също няма необходимост от толкова закони и държави да я обгрижват. Може би на някаква част от хората им омръзна да плащат за 3 звезди хотел и да получават 1. И предпочитат някой, който няма нито една, но пък поне не се държи като такъв с 5?

  • 10
    bzm avatar :-|
    bzm

    Сива държава=сива и е икономиката...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.